Добрият контрол е ключов при лечението на диабет. Това е посланието, около което се обединиха участниците в тематична среща в клуб "Перото". Сред тях бяха проф. Мая Константинова, доц. Радка Савова, проф. Михаил Боянов и Мариана Александрова, които дадоха обяснения за основни особености на тази болест, която става все по-разпространена.
Какво е захарният диабет (диабет тип 2)?
Захарният диабет е хронично, прогресиращо заболяване, което оказва влияние върху много органи и системи в човешкия организъм. При него нивата на кръвната захар са повишени – над 7.0 ммол/л на гладно при норма до 6.1 ммол/л. Високата кръвна захар уврежда малките и големите кръвоносни съдове, което води до редица усложнения като ретинопатия, невропатия, ампутации на долни крайници, албуминурия, бъбречна недостатъчност, сърдечносъдови проблеми, като инфаркт и инсулт. Затова добрият контрол на диабета е от изключително значение.
Какво означава добър контрол на захарния диабет?
Основната цел при лечението на захарния диабет е постигането на стойности на кръвната захар, които са максимално близки до тези при хората без диабет. Показателите, които трябва да се проследяват при хора със захарен диабет, са кръвната захар сутрин на гладно, 1-2 часа след хранене, както и на гликирания хемоглобин. Кръвната захар на гладно се измерва след 8-12 часов интервал без прием на храна и течности с изключение на вода. Това обикновено е сутрешната кръвна захар преди закуска. При добър гликемичен контрол нейните стойности на гладно трябва да са под 7.2 ммол/л. Кръвна захар, измерена 1-2 часа след началото на хранене – трябва да е под 10 ммол/л. Гликираният хемоглобин (HbA1c) е друг показател, който отразява какъв е контролът на диабета. Той отразява средните нива на кръвната захар за изминалите два-три месеца и при хората с диабет нивото му не трябва да е над 7%.
Другите важни показатели за добрия контрол на захарния диабет са стойностите на липидите, кръвното налягане и телесното тегло. Прицелните нива на холестерола при хора със захарен диабет са под 4.8 ммол/л, а на кръвното налягане - под 130/80 mmHg. Хората с диабет трябва да имат и нормално телесно тегло, което се характеризира с Индекс на телесна маса по-малък или равен на 25.0 кг/м2. Индексът се изчислява чрез разделянето на теглото в килограми на ръста на човека в метри на квадрат. При пациентите със затлъстяване (Индекс на телесна маса над 30) се препоръчва да намалят килограмите си с 5-10 на сто от изходното тегло. Целите за добър контрол за всеки човек с диабет са индивидуални и се определят от състоянието му и неговите желания и възможности. Те трябва да се обсъдят с лекуващия му лекар.
Когато кръвната захар не е в норма
При влошен гликемичен контрол са налице повишена кръвна захар – хипергликемия, или понижена кръвна захар – хипогликемия. И двете състояние са опасни за човешкото здраве и водят до редица усложнения. Затова всеки човек с диабет трябва да се стреми към постигането на добър контрол. Причините, поради които човек с диабет може да има влошен гликемичен контрол, са много.
А. Най-честите причини за хипергликемия
- Пропусната или неправилно изчислена доза инсулин
- Промени в диетата, прием на повече въглехидрати
- Извършване на по-малко физически упражнения от обикновено
- Различни инфекции или прием на някои лекарства
- Влиянието на менструалния цикъл при жените
- Негативното въздействие на стреса
Б. Най-честите причини за наличие на хипогликемия
- Предозиране на инсулина
- Пропуснато хранене
- Недостатъчна консумация на въглехидрати след инжектиране на инсулина
- Тежко физическо натоварване без прием на въглехидрати
- Консумация на алкохол без прием на въглехидрати
Отражението на хипогликемиите
Хипогликемията е сериозно живото застрашаващо състояние, което възниква, когато нивата на кръвната захар са прекалено ниски и не могат да осигуряват нужната енергия за съществуването на човешките органи. Тя се характеризира с редица симптоми, сред които са объркването, треперенето, потенето, повишената сърдечна честота, трудности с концентрацията и речта. В най-сериозните случаи тя води до кома и дори до смърт.
Хипогликемиите водят до редица сериозни последствия не само за хората с диабет, но и за техните близки. Притеснението от настъпването на хипогликемии в семействата на хората с диабет е сериозен проблем за 64% от членовете им, показват данните от новото международно проучване "Talk-Hypo", извършено сред 4300 членове на семейства с диабет. То онагледява и нуждата от провеждането на повече разговори за хипогликемиите. Според 76% от участниците споделянето и говоренето на тази тема биха могли да подобрят състоянието на семействата. Рискът от ниската кръвна захар има и негативно влияние върху социалния живот на хората, показват още резултатите от проучването. Почти три четвърти от участниците в него - 74%, казват, че за да помогнат на близките си с диабет да имат добър контрол, пропускат времето за хобитата, приятелите и празниците.
Отражението на хипергликемиите
Хипергликемията е състояние на висока кръвна захар – над 8 ммол/л. Тя се характеризира със следните симптоми - често огладняване, прекомерна и честа жажда, прекаленото и често уриниране, замъглено зрение, загуба на тегло, сухота в устата, сърдечна аритмия, сърбеж и суха кожа, умора и др. Ако не се вземат мерки, в краткосрочен план човек може да развие кетоацидоза и да изпадне в кома. В дългосрочен план поддъражнето на висока кръвна захар води до различни усложнения – ретинопатия, бъбречна недостатъчност, ампутации, инсулт и инфаркт. Всичко това още веднъж показва колко важно е постигането на добър контрол при диабета. А за тази цел е важно да се спазват много правила.
Препоръки за инжектиране на инсулина
1. Дозата за инжектиране трябва да е правилно избрана според предписанието на лекаря.
2. Времето за поставяне на инсулина спрямо храненето трябва да се избере правилно. Този период се определя както от индувидуалните нужди на човека, така и от вида на бързия инсулин. Точният период трябва да обсъдите съвместно с Вашия ендокринолог.
3. Винаги трябва да се използва нова игла при всяко инжектиране. Това намалява риска от запушване на иглите, замърсяване, инфекция и неточно дозиране. Устройството за инжектиране на инсулин не трябва да се съхранява с прикачена към него игла.
4. Ако се използва инсулинова суспензия, тя винаги трябва да се размесва преди инжектиране, докато течността стане равномерно бяла и мътна, както е описано в листовката за пациента на инсулина.
5. Винаги трябва да се проверява проходимостта на иглата. За тази цел изберете 2 единици и натиснете дозовия бутон, докато от върха на иглата пръсне инсулин. Ако не се направи това, има опасност да се инжектира твърде малко или никакъв инсулин, което може да повлияе нивото на кръвната захар.
6. Всяко поставяне на инсулина трябва да се извършва на два пръста (около 1 см.) от предишното инжекционно място в дадената област от кожата. Така се избягва изтъняването или удебеляването му, което може да промени усвояването на инсулина от организма.
7. При инжектиране на инсулина е необходимо да се изчака и да се преброи бавно до 10, преди иглата да се извади от кожата, като през това време бутонът трябва да се държи натиснат докрай. Така се осигурява възможност да се инжектира цялата доза инсулин.
Препоръки за съхранението на инсулина
1. Инсулинът не трябва да замръзва – никога не съхранявайте препарата във фризер или камера на хладилник.
2. Преди отваряне инсулинът трябва да се съхранява в хладилник при 2°C – 8°C.
3. По време на употреба или когато се носи като резервен, инсулинът може да се съхранява на стайна температура.
4. За точните условия на съхранение на конкретния инсулин, който използвате, моля погледнете листовката за пациента, която го придружава.
5. Никога не използвайте инсулин, който е бил изложен на пряка слънчева светлина.
6. Не ползвайте инсулин, ако случайно е попаднал в пералнята заедно с останалото пране.
7. Изключително важно е инсулинът да се набавя само от аптеки, а не по нерегламентирани пътища, например от други пациенти.
Феноменът "фалшива кръвна захар"
Понякога е възможно измерените стойности на кръвната захар да са фалшиво високи или ниски заради проблеми със замерването ѝ. Това може да стане в следните случаи:
1. Глюкомерът е повреден или срокът на годност на тест лентите е изтекъл
2. Ако ръцете на пациента са мръсни
3. Неправилно взета кръвна проба
4. Има технически проблеми със сензорите за хипогликемиите
