Ново проучване откри таен ген, скрит дълбоко в бъбреците ни, който подпомага премахването на стреса от клетките.
Учени от съвместната лаборатория по невробиология в института „Вайцман” към Института по психиатрия „Макс Планк” в Германия описаха генната последователност в клетките, тръгваща от от мозъка, когато стресът се активира, до надбъбречните жлези в бъбреците, за да проследят как и къде се развива стресът и да получат по-добра представа за това как да се лекуват здравословни проблеми, свързани със стреса.
Изследването е публикувано в списание „Science Advances”.
Как действа стресът?
Той води началото си от мозъка, по-конкретно от хипоталамуса, отговорен за управлението на действията на нервната и ендокринната система. Оттам се придвижва през хипофизната жлеза по така наречената „ос на стреса“ и завършва в надбъбречните жлези в бъбреците, които произвеждат хормона кортизол.
При извънредни обстоятелства този процес може да се прояви в свиване на стомаха или на челюстите. В дългосрочен план обаче това може да доведе до тревожност, депресия, тежки психологически разстройства, както и да обърка метаболизма на тялото, да ускори стареенето и дори да доведе до диабет, пише „Джерусалем Поуст”.
Учените от института „Вайцман”, „картографирали“ цялата стресова ос, проследявайки активността на клетките при преминаването ѝ от мозъка към надбъбречните жлези.
Те открили, че докато клетките се преместват от един орган към следващия по оста, тяхната структура и тъкан се променят видимо все повече. Това означава, че физическият състав на самите гени се променя, увеличавайки броя си, докато се придвижват по оста.
Какво в надбъбречните жлези, обаче, е отговорно за „взрива” на променените клетки? Това, което учените откриха чрез този безпрецедентен метод, е, че „виновник” за това е група ендокринни клетки, разположени във външния слой на жлезите.
Генът ABCB1 предизвиква "свръхекспресия" в стресираните клетки, премахва специфични вещества от тях, което според изследователския екип е свързано по някакъв начин с освобождаването на кортизол.
Ако се създадат допълнителни хормони на стреса, клетката се нуждае от допълнителни освобождаващи клапани, за да ги пусне, обясняват учените.
В другите си форми генът ABCB1 е идентифициран като високорисков за появата на депресия.
Повечето изследвания в тази област са фокусирани върху моделите на хроничен стрес в мозъка. Екипът от учени смята, че в допълнение към разработването на лечение на болести, възникващи вследствие на хроничен стрес, това проучване ще отвори нови насоки за бъдещи изследвания.
