Ново изследване сочи, че само четири питиета седмично могат да причинят промени в мозъка, които са свързани със снижаване на когнитивните функции. Това съобщава New Atlas. Обяснението на учените е, че дори умерената консумация на алкохол повишава нивото на желязо в мозъка.
През последните години са публикувани множество изследвания за това как влияе алкохолът върху човешкото здраве. Но новото изследване се фокусира върху ефектите на алкохола върху човешкия мозък. Учените са се ръководили от по-ранни работи, които свързвали консумацията на алкохол с ранното развитие на деменция.
В основата на изследването е залегнала хипотезата за това, че високите нива на желязо в мозъка може по някакъв начин да са свързани с невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер и болестта на Паркинсон. Аномално високи нива на желязо са откривани по-рано в мозъците на сериозно пиещи хора. Затова учените решили да разберат дали има подобен риск за умерено пиещите.
Изследователите са анализирали данни от повече от 20 000 души от британската система UK Biobank. В данните са отчитани количеството консумиран алкохол, както и нивото на желязо в мозъка, регистрирано с помощта на ЯМР. Повишаване на нивата на желязо е регистрирано, когато хората консумирали повече от седем единици алкохол на седмица.
Повишаването на нивото на желязото в базалните ганглии (подкоровите ядра) водело също до забавяне на изпълнителната функция, намалена интелигентност и забавена реакция.
Авторът на изследването Аня Топивала от Оксфордския университет казва, че съществува все още неизвестен механизъм, който снижава когнитивните функции на хората поради употребата на алкохол.
"В нашето изследване открихме, че пиенето на повече от 7 единици алкохол на седмица причинява натрупване на желязо в мозъка. От своя страна високите нива на желязо в мозъка са свързани с ниски когнитивни способности", казва авторът на изследването .
В изследването една единица алкохол се определя като 10 милилитра чист алкохол. Например голяма чаша вино може да съдържа 2 до 3 единици алкохол, докато обичайният кен бира може да съдържа 1,5 до 2 единици алкохол.
Новото изследване е публикувано в списание PLOS Medicine.
Не само употребата на алкохол
Друго изследване, публикувано в списание Neurology, свързва сравнително често чернодробно заболяване с риска от деменция. Според него хората с неалкохолна мастна чернодробна болест, както и с натрупване на мастни клетки в органа, са по-застрашени от развитие на деменция, както и от сърдечни заболявания и инсулт. В този случай рискът от развитие на деменция се увеличава още повече.
Патологията се среща сред една четвърт от хората по света. Такова заболяване може да се развие безсимптомно. Но когато ситуацията се влоши, се появяват умора, болка или дискомфорт в горната дясна част на корема.
Неалкохолната мастна чернодробна болест се свързва с наднорменото тегло, както и със състояния като хипертония и диабет от тип 2. В малък процент от случаите тази ситуация може да доведе до възпаление на черния дроб или дори неговото увреждане.
Учените от Каролинския институт в Стокхолм, Швеция, отбелязват, че има редица общи рискови фактори, еднакви за неалкохолната мастна чернодробна болест и деменцията. Това са метаболитно нарушение, високо кръвно налягане, наднормено тегло и диабет. Затова изследователите си поставили за цел да проучат връзката между тези патологии. Те изследвали шведския регистър на пациентите в за 30 години. Установени били 2898 души на възраст 65 и повече години, които били диагностицирани с неалкохолна мастна чернодробна болест. След това били идентифицирани 28 357 души без такова заболяване от същия пол, възраст и място на живеене, като били отчетени сърдечносъдовите фактори.
Оказало се, че при хора с чернодробно заболяване процентът на развитие на деменция като цяло е с 38% по-висок. А за съдовата деменция, свързана с притока на кръв към мозъка, тази цифра е още по-висока – 44%. В риск били и хората с чернодробна диагноза и съпътстващо сърдечно заболяване – при тях рискът от сенилна деменция бил с 50% по-висок. Пациентите с чернодробно заболяване и инсулт 2,5 пъти по-често рискували да развият невродегенеративна патология.
„Нашето изследване показва, че неалкохолната мастна чернодробна болест е свързана с развитието на деменция, която може да бъде причинена главно от увреждане на мозъчните съдове. Тези резултати подчертават, че целенасоченото лечение на тази форма на чернодробно заболяване и съпътстващото сърдечносъдово заболяване може да снижи риска от деменция", отбелязват учените.
Кръвопреливане срещу Алцхаймер
В същото време изследователи от Тексаския университет са разработили ново лечение за Алцхаймер, което включва пълен обмен на кръвта. Работата на учените е публикувана в списание Molecular Psychiatry.
Според специалистите този метод ефективно намалява образуването на амилоидни плаки в сивото вещество на мозъка, които водят до развитието на болестта на Алцхаймер.
Теорията на учените е тествана върху мишки. Изследователският екип извършил серия от кръвопреливания на мишки, страдащи от болестта на Алцхаймер, от здрави мишки. Експериментите показали, че количеството неправилно нагънат протеин, което провокира развитието на болестта, е намаляло.
Учените смятат, че този метод за премахване на амилоидните плаки е обещаващо лечение на болестта на Алцхаймер.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Обикновената противогрипна ваксина намалява риска от болест на Алцхаймер
