Внезапна болка в областта на гръдната кост, задух и сърцебиене не винаги показват типичен инфаркт. Какво е синдром на разбитото сърце и съществува ли наистина такова понятие в медицината? Може ли едно сърце да се разбие? Отговорът ще намерите в статията по-долу.
Синдром на разбито сърце - какво е това?
Свързваме разбитото сърце с нещастна любов, опустошителна скръб и дълбок копнеж. Този термин обаче има своето приложение и в медицината. Синдромът на разбитото сърце е заболяване на сърдечния мускул, известно още като такоцубо кардиомиопатия (тако – октопод, цубо – гърне). Това необичайно име идва от устройство, използвано за улавяне на октоподи, поради сходството на необичайната форма, която сърцето (по-специално лявата камера) приема по време на появата на симптомите и в хода на това заболяване. До 90% от пациентите с кардиомиопатия Такоцубо са жени на възраст над 50 години.
Още: Кардиолог: Този прост тест издава проблеми със сърцето
Синдром на разбито сърце - причини
Болестта на Такоцубо се предхожда от отключващ фактор при приблизително 70% от пациентите. Това означава, че силни стресови стимули, например смърт на любим човек, раздяла с партньор или неочаквана загуба на работа, са до голяма степен отговорни за появата на синдрома на разбитото сърце. Това също могат да бъдат вътречерепни кръвоизливи или сепсис.
Но не само отрицателните емоции причиняват болестта на Такоцубо. Понякога се проявява по време на бременност или по време на секс.
Още: Може ли Хашимото да причини депресия?
Обяснението за причината за синдрома на Такоцубо не е ясно. Специалистите посочват предимно механизми, свързани с миокардната исхемия (коронарен вазоспазъм, дисфункция на сърдечната микроциркулация, прекъснат миокарден инфаркт). Има и теории, свързани с временно блокиране на изходния тракт на кръвта от лявата камера на сърцето или токсичност на сърдечния мускул поради прекомерни количества адреналин, пренасян от кръвта.
Какви са симптомите и как се диагностицира?
Пациентите с кардиомиопатия Такоцубо често имат симптоми, подобни на тези на пациенти с остър коронарен синдром.
Обикновено това са:
Още: 7 знака по тялото и лицето, които издават проблеми със сърцето
- остра болка в гърдите
- задух
- сърцебиене
- припадък
Още: Комбо-тест за грип, RSV и COVID-19: Кога и как да го направите?
- гадене с придружаващ дискомфорт в областта на гръдната кост
Синдромът на разбито сърце обикновено е обратим, но в острата фаза (в началото на симптомите) значителен брой пациенти (19%) развиват сериозни усложнения. Те включват: аритмии, сърдечна недостатъчност, кардиогенен шок, тромбоемболизъм, сърдечен арест и руптура на миокарда.
Електрокардиографското изследване (ЕКГ) се използва предимно за диагностициране на горните симптоми, но има случаи, когато не открива нищо. Препоръчва се ЯМР на сърцето, за да се изключи инфекциозен миокардит и окончателно да се потвърди синдром на разбито сърце. Нивата на сърдечните биомаркери (тропонин и еритроцитна киназа) са леко повишени в повечето случаи, но често има значително повишаване на концентрацията на натриуретичния пептид NT-proBNP. Важна улика (но не и необходимо условие) при диагностицирането на синдрома на разбитото сърце е емоционален или физически предшественик на симптомите.
Още: Неочаквана връзка: Консумацията на тази храна може да увеличи риска от появата на деменция
Как се лекува синдромът на разбитото сърце?
Това включва комбиниране на лечение на сърдечна недостатъчност с лечение на предшестващи състояния. Използваните лекарства включват: инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE-I) и бета-блокери. Важно е да се научите да се справяте със стреса, който много вероятно е причината за това заболяване. Рецидивите на синдрома на разбитото сърце се появяват между 30 дни и 10 години при приблизително 2% от пациентите.
„Кафе преди дрямка“: Работи ли този метод?
