Болката в сърцето почти винаги предизвиква асоциация за инфаркт. Тя се усеща като стягане, натиск или тежест под гръдната кост.
Д-р Ана Луиза Лима изяснява подробности по проблема.
Но сърдечната болка далеч не винаги означава инфаркт. Има и други състояния, при които тя е основен симптом: костохондрит, сърдечна аритмия, чревни промени с генериране на газове; психологически разстройства, като тревожност и панически синдром.
1. Излишни газове
Това е най-честата причина за гръдна болка и тя не е свързана със сърдечно заболяване. Натрупването на газове е срещано при хора, страдащие от запек - излишните газове притискат някои коремни органи с усещане за пронизваща болка в гърдите.
Какво да направите: масажирайте корема с кръгови движения отгоре надолу; легнете на пода, свийте колене и натиснете корема. Подходящи са някои чайове против газове – например, чай от копър или мента.
Най-странните симптоми на болно сърце и инфаркт, които не сте чували
2. Инфаркт
Сърдечният удар или инфарктът по-често се среща при хора с високо кръвно, на възраст над 45 години, пушачи или с висок холестерол. Обикновено се чувства като стягане, но може да бъде и пронизващо или парещо усещане, което се простира към гърба, челюстта и ръцете.
Сърдечен удар обикновено се случва, когато съдовете, които подхранват сърцето, се запушат. Без хранителни вещества и кислород сърдечният мускул не може да работи.
Какво да направите: бързо повикайте линейка или заведете лицето до най-близката болница или спешно отделение.
3. Костохондрит
Костохондритът представлява възпаление на хрущяла, който свързва ребрата с гръдната кост. Причините са лоша стойка, артрит, прекомерна физическа активност или дълбоко дишане.
Какво да направите: препоръчва се почивка и топъл компрес. Лекарят може да предпише противовъзпалителни лекарства.
Как да разпознаем симптомите на заболявания на сърцето?
4. Перикардит
Перикардитът е възпаление на перикарда - мембраната, която покрива сърцето. Болката е много силна и лесно се обърква с инфарктна. Перикардитът може да бъде причинен от инфекции или ревматологични заболявания.
Какво да направите: подходяща е консултация с кардиолог. Той може да препоръча употребата на антибиотици, аналгетици и/или нестероидни противовъзпалителни средства.
5. Сърдечна исхемия
Сърдечната исхемия, която може да доведе до инфаркт или стенокардия, е намаляване на притока на кръв през артериите заради плаки, запушващи съответния кръвоносен съд. Силна болка или парене в гърдите може да се разпрострат към задната част на врата, брадичката, раменете или ръцете; често съпроводени със сърцебиене, неразположение, гадене.
Какво да направите: проведете консултация с кардиолог. Той може да препоръча лекарства за намаляване на сърдечната честота, разширяване на кръвоносните съдове и/или контрол на кръвното налягане; също физическа активност и диета с ниско съдържание на мазнини.
6. Сърдечна аритмия
Сърдечната аритмия представлява ускорени или забавени сърдечни удари, както и чувство на слабост, замаяност, неразположение, бледност, студена пот и болка в сърцето. Основните причини са високо кръвно, коронарна болест, проблеми с щитовидната жлеза, интензивни физически упражнения, сърдечна недостатъчност, анемия.
Какво да направите: лечението варира в зависимост от тежестта и причината. В някои случаи се препоръчва използване на пейсмейкър.
7. Панически синдром
Паническият синдром е психично разстройство с внезапни пристъпи на страх. Симптомите са задух, студена пот, изтръпване, загуба на контрол, звънене в ушите, сърцебиене и болка в гърдите.
Какво да направите: важно е да следвате указанията на психиатъра. Той обикновено препоръчва антидепресанти, транквилизатори и психотерапия.
8. Безпокойство (тревожност)
Безпокойството може да направи човек непродуктивен, тоест неспособен да изпълнява прости ежедневни задачи. Повишава се напрежението в ребрените мускули. Ускорява се сърдечната честота със стягане и болка в сърцето, учестено дишане, гадене и обилно изпотяване.
Какво да направите: пийте успокояващи чайове, например от лайка или липа. Лекарят може да препоръча употребата на анксиолитици или антидепресанти, консултации с психолози и физическа активност.
Внимание! Статията е само с информативна цел. Пазете се от самолечение и винаги търсете медик-специалист!