Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Писателят Калин Илиев: Може да надвием глутницата само обединени и със сила

09 септември 2020, 15:54 часа
Реклама

Когато площадите започнат да диктуват дневния ред и да искат оставки, рестарт, правила и промяна, писателят, чиито думи стават силно необходими, е Калин Илиев. Автор на "Пролетта на емигрантите" и "Морфо" - книги, които разказват за измислената страна Нулия, взривена от мощни протестни движения, които се опитват да премахнат Вълка и кръга от приближени до него анималистични образи. Първата се появи малко преди протестите през 2013-та, а втората предвеща ставащото на улицата днес. Но и в двата случая точната прогноза идва не от умението да познаваш гадателски бъдещето, а в това да познаваш човека въобще - как се променя той, когато получи огромна власт, и как се променят онези, които узреят за идеята да се изправят срещу нея. Ето какво заяви писателят пред Actualno.com.

Г-н Илиев, какъв е коментарът ви за ставащото по площадите?

Противоречив. Какво имам предвид обаче, като казвам ”противоречив”? От една страна, като обикновен гражданин, напълно подкрепям справедливия гняв на хората срещу тази корумпирана власт и дори изпитвам дълбока радост за това, че на площадите преобладават младите хора. От друга страна, като автор на двата романа за пролетта /лятото/ на емигрантите, чувствам неудовлетворение, че събитията не се случват както в книгите за измислената страна Нулиа. Там гражданските бунтове победиха, Вожда и Клюна бяха прогонени, като преди това техните преторианци безмилостно убиха главния прокурор на Нулиа, за да прикрият следите си. Но, разбира се, литературата и животът са две различни категории, едното е фикция, а другото реалност.

Гражданската енергия изглежда има динамика, в която определени натрупвания изригват през няколко години, тъкмо когато политическият елит се е успокоил, че страшно няма. Вие самият очаквахте ли тези протести? 

Не просто съм ги очаквал, не просто съм ги мечтал, но и съм имал трансценденталното чувство, че с тези два романа ще помогна да се случат по-скоро и в някаква степен по-радикално. Отново ще припомня, в книгите лошите избягват, при сблъсъците падат жертви и от двете страни, пролива се кръв. В края на краищата има възмездие, има пълна победа. За съжаление пълното възмездие по дефиниция е възможно само в литературата, която за определен тип хора се явява утеха и дори надежда.

Когато има мощни протести, винаги на преден план изникват вашите книги. "Пролетта на емигрантите" предвиди протестите през 2013-та, а продължението й "Морфо" тези през 2020-та. И двете описваха властта като глутница с прозвища, които прилепват все по-добре днес. Каква ще бъде съдбата й? 

Съдбата на всяка подобна власт е една, тя отива на бунището на историята и се превръща в нарицателна категория за бъдещите поколения. Опасявам се, че това няма да се случи така гладко и толкова скоро обаче. Одиозните типажи, които са начело на държавата, ще се опитат да заменят, да подменят, да лъжат, да мамят, да бавят, да бият, да убиват, да арестуват, да преследват с цялата репресивна мощ на държавния апарат, за да се прикрият, да запазят заграбеното, да съхранят себе си. И тъй като разполагат с огромни ресурси, няма да се поколебаят да използват целия си арсенал. Сблъсъците с полицията са само началото.

До какво се надявате протестите да доведат: в тесния смисъл на оставки и в по-широк хоризонт. 

Убеден съм, че оставки ще има, но въпросът е дали няма да се произведе поредната измама и подмяна на това управление с негов аватар. Това не бива да се допуска. Иначе протестите постигнаха нещо важно – освобождаване от страха и апатията. Новите поколения вече имат едно наум и вярвам, че ще продължат да го имат, както те, така и тези след тях, и занапред.

Как гледате на странната серия от реакции - има протести, които искат оставки, предлага им се Нова конституция и референдум за казармата?

Повече от очевидно е, че това е игра за печелене на време. Подобна политическа залъгалка не може да заблуди дори малките деца. Фактът обаче, че управляващите не се срамуват да постъпват така, да се гаврят по този начин, а някои от тях дори и си вярват, показва степента им на самозабрава и оглупяване.

Има ли някаква конфигурация от опозиционни партии, които смятате, че биха могли да съставят парламентарно мнозинство? 

Поне според социологическите проучвания – да. Въпросът е доколко те са искрени и автентични, а не бъдещи патерици на ГЕРБ, каквато например се говори, че е партията на Слави Трифонов. Най-важното сега е да се направи обединение – всички срещу ГЕРБ. Нека, преди да се разединим, първо да се обединим. Защото срещу нас имаме тежко въоръжена машина за избори, зад която стои задкулисието, видимата власт, полицията, хранителните вериги от фирми, кланове и приближени, държавната администрация и огромен капитал, откраднат от собствените ни джобове. За да победим подобна хидра, е необходимо обединение.

Какво мислите за голямата медийна промяна: протестите бяха задвижени основно през социалните мрежи, чрез лайфстриймове и статуси, докато традиционната журналистика се движеше след и по тях? 

Съвременната епоха е такава – технологична. И това не бива да ни учудва. Макар, че все още телевизията, отчасти и традиционните вестници, в голяма степен определят информационната среда и обществените нагласи, особено в провинцията. Затова и Пeевски заграби и продължава да заграбва каквото може на медийния пазар. Силата на свободното слово са социалните мрежи и електронните медии, защото там, първо, не са необходими огромни средства, и, второ, контактите стават светкавично.

Погледът на писател винаги добавя допълнителни перспективи към злободневните - какво ви прави впечатление на по-дълбоко ниво? 

Перспективите не са никак радостни. В първите си два романа „Пролетта на емигрантите”/2013/ и „Пролетта на емигрантите. Морфо”/2016/ бях оптимист, все още вярвах, че суверенът може да си отвоюва тази държава по законов път и с мирни демонстрации. Все повече се съмнявам в това. Тази власт може да бъде изгонена само със сила. Ако се вгледате в представителите на върхушката, това е една освирепяла глутница, която ръфа и дави всичко по пътя си, зад себе си оставя само трупове и леш. Така е от долу до горе, от малките градчета, до министерствата – под пряка заплаха е животът на хората, бизнесът, всеки един от нас. Под повърхността на злободневието с еднаква сила клокочат отчаянието и гневът. Надявам се да надделее второто.

Кой ще е моментът, в който наистина ще можем да каже, че преходът е приключил? А не се симулираният "рестарт", който властта предлага и то без притеснението, че очевидно няма достатъчно наивен човек, за да повярва.  

Има ли значение това? Има ли значение какво точно означава „преход”? Най-вероятно това е поредната мантра за замаскиране, словесно замаскиране, на ограбването и опростачването на този народ чрез държавата, съдебната власт и прислужните медии… Но, все пак, ако трябва да отговоря на подобен въпрос: можем да кажем, че у нас нещата са нормални тогава, когато хора като Борисов, Доган, Пеевски, Гешев и още десетки други бъдат съдени, осъдени и лежат в затвора. Не се ли случи това в най-скоро време, до две десетилетия България наистина ще остане само Територия. Тъжна, пуста територия без хора и бъдеще.

 

Интервю на Райко Байчев

Райко Байчев
Райко Байчев Отговорен редактор
Новините днес