Докато сблъсъците по стадионите на Германия стават все по-ожесточени, ние си спомняме за фамозния двубой, в който Пеневата чета стана четвърта в света. Минаха 30 години от най-големият подвиг в историята на българския футбол и все по-добре разбираме, че той се е откачил от времето и се превръща в истинска легенда. От „Майна Town” чудесно са уловили тази посока и ни изненадаха със специално издание - удивителният комикс „94-та. Легендата.“. Той представя по нов и вълнуващ начин емоциите и събитията от Световното в САЩ'94. Повече за комикса може да научите тази статия, да си го поръчате онлайн - тук, а ние се срещнахме с неговите вдъхновени сценаристи, които разказаха от първо лице за идеята и осъществяването й. Това са Тодор Карагяуров и Милен Антиохов - ето какво ни споделиха:
Как се зароди идеята да изработите комикс с такова старание и усет за детайла?
Тодор: В Майна Town създаваме всичките си комикс истории по този начин. Независимо дали ще са на историческа, спортна, музикална или каквато и да е тематика, винаги се стремим да задълбочим разказа до най-фините му детайли.
Милен: Идеята беше на основния екип на Майна Town. А аз бях поканен да се присъединя на идейно и сценарно ниво при създаването на това специално издание. Радвам се, защото от малък следя българския футбол, помня 1994-та и това беше за мен и едно емоционално завръщане в онова велико лято.
Тодор Карагяуров
Фото: Георги Сребрев
Милен Антиохов
Фото: Йоанна Попова
Какво си говорихте в началото и какво ви мотивира?
Тодор: Търсихме обединяваща българска история. История, която да поражда от една страна гордост, но от друга и да действа мотивиращо и надъхващо на младите днес. Да окрилява. И най-вече история, която носи обединяващ вайб и разказва за „ние“. Ние триумфираме и ние празнуваме като едно цяло. Това е историята на четвъртите в света.
Милен: Беше от значение да не правим просто едно издание, което само да припомни и преразкаже събитията от Световното в САЩ. Освен че подходихме по различен начин и в различен формат – комикс, важна част от съдържанието са и легендите за зараждането на силите на ключовите футболисти от 94-та. За мен лично това беше може би най-забавната част от работата ми: змейската левачка на Стоичков, загадъчният словоред и хилядолетна мъдрост на треньора Пенев, магическите сапунени мехури на неуловимия Сираков и останалите митове.
Тодор: Макар и позабравена, хронологията на събитията е сравнително ясна. Но нашата цел бе да ги обогатим, да ги форсираме с фикция. Милен измисли тези увлекателни легенди за специалните сили на нашите футболисти. А моята задача беше да ги вплета в реалните мачове. За да може Туньо не просто да отнема топката от аржентинските защитници, а да ги смразява от страх, превърнал се в полувълк по пълнолуние. Ето тук се роди комикс историята.
Говорило се е много за успеха на Пеневата чета - кое беше онова нейно най-важно качество/качества, което ни класира толкова напред? И обратното - има ли нещо необяснимо до днес, което си остава "магия", възникнала само в онова лято?
Тодор: Без съмнение най-важното качество на Пеневата чета е отборният дух. Нямаше мерене на его, имаше изявени лидери, които никой не оспорваше. Имаше титуляри и всички бяха окей с това. Другите чакаха своите десет минути, своя миг, в който, като Бончо Генчев, да влязат и да си свършат работата. Ивайло Йорданов е чудесен пример. Заради наказанието на Трифон Иванов той излезе титуляр срещу Мексико на тотално непривичен пост – последен човек. Споменавам само, че в „Спортинг“ Ивайло Йорданов играеше централен нападател. Та, Ивайло Йорданов, влезе в този мач като централен защитник и даде феноменален голов пас на Стоичков. И май, май в друг мач не се появи. Та това беше отборният дух. Всеки бе готов да влезе дори само за 5 минути, но да изпълни мисията си. Нямаше сърдити.
Милен: Силните характери, талантът, самочувствието им, натрупано в големи европейски отбори, магията на Пената и националните пристрастия на Господ по онова време.
Как Стоичков и Балъков, с които имате специални интервюта в комикса (откъс с Балъков може да прочетете тук), реагираха на него?
Тодор: Просто се изкефиха и се съгласиха да участват.
Милен: Първите реакции бяха в смисъла на „То всичко е казано вече, не знам дали има още какво да разкажа...“. Подобни изказвания направиха и Борис Касабов, и администраторът на националния тогава – Сашо Динев. Все пак и четиримата откликнаха и реагираха доста позитивно, особено когато им показахме изданието готово, отпечатано. Може би най-много им допадна това, че разказите за подвизите на Пеневата чета ще стигнат и до малките, до децата, в подходящ за тях формат.
Разкажете личния си спомен за 94-та: възрастта, на която бяхте, интересна случка, някаква незабравима емоция, което помните до днес.
Тодор: Бях на 12 и половина. Понеже беше лято, отпускарски сезон, мачовете ни свариха на различни места. Мача с Нигерия го гледах на морето, този с Мексико – в Пловдив, а победата над Германия в Батак. Няма да забравя как на дузпите срещу Мексико гласът на Борис Касабов долиташе секунда преди картината. И реално, когато Лечков се засилваше към топката, коментаторът вече крещеше, че „България е на четвърт финал на световно първенство!“ Като провидение. Сякаш мачът бе вече изигран в една паралелна реалност и всичко бе решено в наша полза.
Милен: Бях на 16. Най-добре помня, разбира се, мача с Германия. А споменът, който още е много ярък за мен, е реакцията тогава на баща ми, лека му пръст - при изравнителния гол на Стоичков от фал. Баща ми, иначе не много емоционален външно, както си седеше на неговия фотьойл с цигара, чаша бренди и мезе и мълчаливо и съсредоточено гледаше мача, внезапно изригна – скочи с ръце нагоре и диво изкрещя от радост, както не съм го чувал никога. Две секунди. След които пак си седна и продължи да гледа, пак спокойно и тихо, все едно нищо не е станало.
Да приемем, че имаше ВАР, Жоел Киню беше дал дузпа за България и бяхме отстранили Италия: как във въображението ви щеше да протече финал срещу онази Бразилия?
Тодор: Помните Бебèто от Бразилия, нали? Е, Стоичков щеше да прати бебето при майка му. Реално срещу нас бразилците изобщо нямаше го докарат до дузпи, от страх, че там ги очаква „този фантастичен, този невероятен...“
Милен: Ако бяхме отстранили Италия, след това щеше да е възможно всичко да се случи в един мач, още повече финал. Може би нямаше да ми е толкова важно това дали щяхме да станем световни шампиони, а емоцията, която щяха да ни подарят тогава нашите великани.
Какви са отзивите на първите читатели на комикс изданието, които ви правят впечатление?
Тодор: Увлечени са от динамиката на самите рисунки. От различните ракурси, през които виждат великите голове и мигове на Пеневата чета. Едновременно са години далеч, но и сантиметри близо до тях. Те са стръкчето трева, до крака на Ицо, когато рита топката към Бодо Илгнер. Те са топката, профучаваща над главата на ошашавения Хорхе Кампос. Умиляват се и четат отначало.
Милен: Направи ми впечатление, че синовете ми, на по 10 години, го прочетоха много внимателно.
Кой днешен национален отбор играе като България тогава? Разпознавате ли стилът ни другаде?
Тодор: Никой. Сега футболът е тотално различен. Сега вече никой не играе 4-3-3. Пространствата са по-малки. Времето е различно. Но дори и днешното времепространство не е в състояние да спре паса на Ивайло Йорданов към Стоичков. Още по-малко последвалия снаряд.
Милен: Едва ли, времената са доста различни. Но Мароко на последното Световно ме подсети за онзи наш отбор от 94-та.
Неприятният въпрос: възможно ли е въобще легендарното ни класиране някога да се повтори?
Тодор: Ние вярваме, че въображението може да влияе на реалността. Да я моделира, да я сбъдва. Ето, един (по Димитър Пенев) Леонардо Да Винчи е сбъднал „летящите птици“ - самолетите, чрез въображението си. Нека приемем, че чрез нашия комикс ние сбъдваме следващото поколение български футболисти със суперсили, които ще имат своя триумф.
Милен: Иска ми се, но в момента ще е подвиг, ако изобщо се класираме на голямо футболно първенство. Дори и да се върнем рано-рано, с три загуби, пак е по-добре да се класираме.
Какво трябва да се промени в българския футбол?
Тодор: Колкото и да е парадоксално, нека се промени обсесията по западните първенства. Нека и феновете разберат, че не е нужно на стадиона да бягат петстотин милиона евро, за да те попари магията на тази игра, за да си хапеш устните и да броиш с притаен дъх секундите до края на редовното време. Нека феновете подкрепят местните си отбори. Нека пълнят стадионите. Тогава парите няма да са единственото, което задържа добите ни футболисти тук.
Милен: Не знам, нямам „заводския“ поглед отвътре, в системата. Вероятно много неща. Със сигурност обаче една от необходимите промени би била: да се създаде и следва стриктно достатъчно дълго и настойчиво някаква работеща стратегия за развитие.
Ние свикнахме да сме „за други“ на европейските и световни първенства. За кого сте сега и защо?
Тодор: За Германия. Защото още им се вие свят от „Янков, топка за Лечков… И гооооооол!“ Трябва да спечелят поне три европейски първенства, за да им мине. А от тогава са спечелили само едно.
Милен: Нямам специална симпатия или привързаност към точно определен отбор. Харесвам играта на Испания на Европейското. Но ще стискам палци да стигне до финала някое от нашите балкански другарчета.
