Балъков за САЩ 94: Карали сме се със Стоичков. Но винаги в името на успеха!

Красимир Балъков е една от най-ключовите и велики фигури от незабравимото Световно в САЩ през 1994-та. От комикс платформата „Майна Town” ни предоставиха ексклузивно част от текста на интервюто, дадено от него специално за комикс изданието „94-та. Легендата.“ Какво представлява майсторски изработеното колекционерско издание може да научите тук. А ето и откъсът от разговора с Балъков:

Още: Ужасна трагедия: Бивш футболист на ЦСКА почина на едва 34-годишна възраст

Още: Изпълнителният директор на ЦСКА: Стоя здраво зад Томаш, селекцията е в подготовка

Доколкото е известно от думи на Вашия добър приятел Христо Стоичков, след мача с Нигерия не е имало конфликт или караници вътре в отбора, а по-скоро сте си мълчали. Докато в мача с Германия, след като удряте греда, Стоичков Ви е бесен, че сте пропуснали и то след негов пас. Това посочва ли характера на отбора, добрия колектив – вие не сте се хванали за гушите в тежък момент (Нигерия), а пък сте се карали, когато сте могли да постигнете много повече (на полувремето с Германия)?

Да, след мача с Нигерия не сме имали изобщо никакви конфликти, даже се майтапихме. Някои се опитаха с шеги да вдигнат малко настроение. Като Наско Сираков, който мисля, че първи каза „Опаковахте ли куфарите?“ и после след всеки мач, дори и да биехме, или преди мач всеки викаше „Айде, опаковайте куфарите!“. И така стана, че не опаковахме куфарите да се върнем в България, а ги опаковахме да се преместим от Далас в Ню Йорк и от Ню Йорк в Лос Анджелис.

Още: Арда прибира натирен от Лудогорец

Още: Тим от Първа лига разкара ялов бразилец

Когато на полувремето с Германия Ви е затворил Димитър Пенев двамата с Ицо насаме в онази стаичка...

Не, не е стаичка. Съблекалнята беше уникално голяма. Американците винаги всичко го правят голямо. Съблекалнята завиваше така (б.а. - показва), беше начупена, затова може би се е казвало, че е стаичка. В единия ъгъл на съблекалнята бяхме.

Кой от вас двамата първи проговори на другия, за да се сдобрите?

Нямаше време за говорене. Те докато ни закараха до този ъгъл на съблекалнята, звънецът звънна и трябваше да излизаме да играем. Сдобряването беше, когато след фала Стоичков вкара гола и аз му скочих първи на гърба. Тогава беше неписаното сдобряване. Но то нямаше и кой знае какъв конфликт между нас – това всичко беше в името на успеха. Проблемът беше, че аз ударих греда, а не вкарах гол. Той ми я подаде, беше хубава ситуация, но не вкарах, а я ударих в гредата, десет сантиметра не ми стигнаха да е във вратата. В името на успеха много често сме влизали в конфликти по време на мачове, но после вече, когато свърши мача, всичко е забравено.

Още: ЦСКА взима максимум четирима нови през зимата

Още: Генчев отказа три пъти на вечния съперник и категорично заяви: "Не искам да съм треньор на ЦСКА"

Ако лично от Вас зависеше, щяхте ли да искате Марадона да играе срещу вас в мача с Аржентина? За да опитате, чисто спортно, да си премерите силите с тях, когато са с Марадона в състава. Или по-добре, че не игра, за да е по-сигурно да продължим напред?

А, то гаранция-Франция! Но по принцип ние всички искахме и се бяхме навили да играем срещу Марадона. Съжалявахме, че не можехме да играем срещу него. Съжалявахме и за него самия, защото много от нас го познавахме. И беше много жалко. При всички положение срещу аржентинците с Марадона щеше да ни бъде много по-тежко, много по-трудно, поне в защитен план. Може би щяхме да ги бием 2:1 или 3:2, но нямаше да бъде 2:0.

Вие бяхте много комплексен футболист: висока класа като пас и като удар, и поглед, и интелект, и дрибъл. Специално издържливостта Ви тогава направи силно впечатление – това само с труд и тренировки ли се постига? Как бихте ни го обяснили?

Това се постига с труд, тренировки, манталитет, характер и огромно желание за постигане на целите. Аз съм взимал от резервите си – всеки човек има резерви: първо изразходва потенциала, който има в себе си и след това започва да изразходва от резервите си – ние сме играли (б.а. - на мачовете в Далас) на по 40 градуса температура. Особено с Аржентина – спомням си, когато свърши мачът, направих 3-4 крачки и паднах долу на земята и ми трябваше време да стана. От горещината, от напрежението... Този мач беше на уникално висока температура. Сваляли сме по три – три и половина килограма на мач. И тогава взимаш от резервите си, а за да вземеш повече от резервите си, трябва да имаш воля и инат, и да го искаш на всяка цена. Както когато отидеш и се гмурнеш в някое езеро и искаш да издържиш повече от две минути под водата – и държиш, държиш, държиш, държиш... Някои държат по една минута, други – по повече.

Вие правили ли сте го това с гмуркането, колко издържате?

Аз всичко съм правил. Всичко, което е свързано с ината и с постигане на някаква цел, съм го правил в живота си. Един път с Бончо Генчев бяхме на басейн и той изплува една цяла дължина 25 метра под водата. И аз тръгнах да я преплувам, ама не си поех дълбоко въздух и не можах да я преплувам. Викам си – ааа, не – втори път – и преплувах дотам и обратно, две дължини направих! Може би компонентите, които имам, като характер и манталитет, при мен са вложени изцяло в целта, в която си поставям и когато виждам, че не може, аз правя още една крачка и още една, и още една крачка... Това е характерът на човека – дали е готов да направи още една крачка или не.

В онзи период във Вашата кариера – колко мача можехте да изиграете един след друг с издържливостта, която имахте?

Аз съм играл за 8 дена 4 мача. Това ми се е случвало в „Щутгарт“. В неделя играхме за първенство, във вторник играхме за купата, в четвъртък – в един бенефисен мач, Бекенбауер беше треньор, и макар че трябваше да играя едно полувреме, аз играх цял мач и в четвъртия мач: събота или неделя играх с „Байерн“ в Мюнхен за първенство. И играх целите мачове. Едно време играехме събота-събота, неделя-неделя и от време на време имаше, както ѝ казваха, „английска“ седмица – с два мача седмично. Сега футболът стана бизнес – играят се уникално много мачове.

Кое Ваше умение, кой елемент в играта най изоставаше спрямо останалите Ви качества като футболист?

Може би играта с глава, макар че и с глава имам много хубави голове. Но нормално – на фона на това, че не съм най-високият. Може да се каже, че технически съм много добре в играта с глава, но по време на мач трудно мога да бъда, където ми се иска, срещу тези, които са по метър и осемдесет и пет – деветдесет.

- - -

Прочетете останалата част от интервюто на Красимир Балъков, както и специалния разговор с Христо Стоичков, на страниците на специалното комикс издание „94-та. Легендата.“ на „Майна Town”.

Може да закупите онлайн „94-та. Легендата.“ на този линк.

Интервю: Милен Антиохов

Фотокредит: Йоанна Попова