Започваме с няколко интересни мисли:
1. Жената трябва да бъде като добър филм на ужасите – колкото повече неща оставя на въображението, толкова по-добре.
2. Щастлив брак е този, в който мъжът разбира всяка дума на жената, която тя не е казала.
3. Да те ударят не е толкова ужасно. Ужасно е самото очакване.
4. Човек не е беден, ако все още може да се смее.
5. Сега, като че ли стана много модерно да се затварят капсули с послания към бъдещите поколения, които да им дадат някаква представа за нас. Аз съм подготвил моя собствена капсула – сложил съм в нея няколко доста големи парчета динамит, барут и нитроглицерин. Трябва да я отворят през 3000 година и тя ще покаже кои сме ние в действителност.
6. Телевизията е направила много за психиатрията – освен че разпространява информация за нея, точно толкова добре и допринася за необходимостта от нея.
7. Телевизията е като тостера – натискаш бутона и всеки път изскача едно и също.
8. Няма нищо по-страшно от затворената врата.
9. Любовта е като партия бридж, в която всички блъфират – мъжете, за да спечелят, а жените, за да не загубят.
10. Във всяко общество има две групи, чието поведение не се приема и се осъжда от болшинството – това са тийнейджърите и призраците.
11. Да обичаш – това значи да престанеш да сравняваш.
12. Жена, която се съблича публично, ми напомня на режисьор, който в началото на филма съобщава развръзката.
13. Киното – това е животът, от който са изрязани скучните сцени.
14. В художествените филми режисьорът е бог, а в документалните – Бог е режисьорът.
15. Аз мога да екранизирам и "Пепеляшка", само че зрителите веднага ще видят труп в каляската.
В днешно време под "страшен филм" се разбира история за кървища, черва, карантии. Aко няма отрязани крайници с резачка, значи никакъв хорър не е. Е, Алфред Хичкок можеше да те побърка от страх с най-обикновен психологически натиск, в който съспенсът гъделичка амигдалата в мозъка, без да си видял дори капка кръв. Хичкок беше последния истински "крал на ужасите", след когото жанрът се изроди, превърна се в надпревара по гнусотии и се сви до съвсем малка нишова аудитория, при която основната тръпка от гледането на филма идва от предизвикателството "айде да видим ще го издържиш ли да го гледаш това, батка".
Хичкок е роден на края на века - на 13 август 1899 г. в лондонското предградие Лейтънстоун. Той е вторият син и най-малкото от трите деца на Уилям Хичкок, продавач на зеленчуци и птици (оттам и обсесията в "Птиците"), и Ема Джейн Хичкок.
В детските си години Хичкок е много самотен и затворен. Причината: килограмите. Родителите му са особено строги. Майката на Хичкок често го кара да се обръща към нея, застанал край леглото ѝ, особено, ако се е държал лошо, принуждавайки го да стои така с часове. Може да се сетите за Норман Бейтс във филма „Психо“ - вдъхновена е именно от майката на Хичкок.
Бащата на бъдещият велик режисьор умира, когато той е на 14 години. През същата година той се премества от колежа „Свети Игнаций“ в общинско училище по инженерство и корабоплаване в квартала Поплар. След завършването му, Хичкок става чертожник и дизайнер на реклами. През този период Хичкок започва да се интересува от фотография и е нает като дизайнер на заглавни надписи във филм на лондонския клон на филмовата компания, превърнала се по-късно в Парамаунт Пикчърс.
Наказанието с полицията
Често причината за гениалността на известните се свързва с травма от детството. Бащата на Хичкок имал особена представа за наказание. Когато малкият Алфред правел някаква беля, баща му го пращал в местната полиция с бележка, на която пишело да помоли униформените да го затворят някъде за пет минути. Заради тези методи Хичкок развил смъртен страх от полицията, който останал до края на живота му. Но пък и проявил вкус и интерес към престъпленията, което по-късно изиграло важна роля в психологията на филмите му.
Появява се в 39 от филмите си
...И е много вероятно въобще да не сте го забелязали. Понеже с времето Хичкок установява следната традиция - появява се съвсем за кратко, като някакъв епизодичен персонаж, казва 1-2 думи, които понякога дори нямат нищо общо с конктекста, и си тръгва. Той често се вижда на заден план като пешеходец и дори в "преди и след" снимки за реклама за загуба на тегло продукт във вестник. По-късно Тарантино също ще усвои тази тактика, правейки внезапен "гастрол" в собствените си ленти като случаен персонаж.
Банята
Преди Хичкок да се показват бани във филмите не беше направено и се смяташе за вулгарно. Хичкок е първият, който нарушава това табу. Психо е първият американски филм, който показва тоалетна на екрана. Оттам насетне хигиеничните помещения имат особено място във филмите за ужаси.
Фобия от яйца
Може ли да си кралят на ужаса, ако сам не изпитваш фобии? Хичкок страдал от овофобия - страх от овални предмети. Това паническо състояние го преследва през целия му живот. Особено го плаши формата на яйцата. Дори да погледне яйце за него било небивало изпитание, а признава, че никога не се е осмелявал да го държи в ръце. "Страхувам се от яйца. Това бяло кръгче без дупки ... Виждали ли сте някога нещо по-отвратително от яйчен жълтък, който се разбива и разсипва?“, казва той.
Мразел тялото си
Хичкок, който ужасяваше милиони зрители, сам изпитвал ужас към собственото си тяло. В комбинация с мощното му либидо обаче това водело до невротични последствия - твърде много от жените, които харесвал, рядко склонявали да прекарат с него нощта заради външния му вид. Така че през целия си живот Хичкок живеел с донжуански амбиции, но невъзможност да ги осъществява, което тормозило както него, така и съпругата му. Говори се, че единственият сексуален акт, който е имал със съпругата си, е бил, за да създадат дъщеря им Патриша.
Избягва филмите си
Алфред Хичкок е гледал само няколко от собствените си ленти. Казва, че не разбира как е възможно хората да се наслаждават на производенията му и че "сам не може да ги издържи".
Нито един "Оскар"
Номиниран е 5 пъти за режисура и не е печелил нито веднъж в тази категория. Казва, че никога не се е интересувал от тази награда, но най-близките му твърдят, че това било просто поза, а всъщност бил особено угнетен от това, че така и не му връчват престижното отличие поне веднъж. Получава през 1979 г. награда за цялостен принос и казва, че щом я е взел, значи съвсем скоро ще умре. Така и става - Хичкок си отива през 1980 г.
Трите тактики
Анализите на филмите на Хичкок показват, че въпреки голямото разнообразие от сюжети, великият режисьор общо взето ползва три основни ходове. Невинен мъж, погрешно обвинен в престъпление, който трябва сам да достигне до истинския извършител, за да изчисти името си. Втората тематична линия е за виновната жена, която омайва мъжа и накрая или го унищожава, или е спасена от него. Третият често срещан сюжет е за убиец, чиято идентичност е загадка и трябва да бъде разбулена.
Обича сценария повече от кадрите
За разлика от повечето режисьори, за които най-голямата тръпка е да заснемат кадрите по готовия сценарий, за Хичкок всичко свършвало, когато опише нещата в режисьорската книга. Казва, че вижда филма още на хартия, когато проследява сценария, и му е доста безинтересно по-късно да
Финансира сам "Психо"
Когато Хичкок предлага на "Paramount" лентата "Психо", от филмовото студио му отказват, защото намират лентата за твърде безинтересна. Хичкок тогава предлага сам да поеме всички разходи по филма, като наеме свои хора, които да излязат по-евтино. Освен всичко се отказал от значителна част от собствения си хонорар. Рисковата инвестиция обаче си струва. Филмът печели 6 милиона долара, които се равняват на около 50 милиона днешни пари, а култът към психопатът, обсебен от фигурата на собствената си майка, продължава и до днес.
Последните му думи:
"Усещам, че светлината угасва. Най-накрая ще мога наистина да си почина и да се наспя...", гласят последните думи на именитият британец.
Какво е щастието?
Освен с прекрасните му ленти, които завинаги ще останат в историята, Хичкок е и автор на една от най-верните дефиниции на думата "щастие". Запитан в интервю какво е щастието, той отговаря:
"Ясен хоризонт... без тревоги на главата, само неща, които са съзидателни, а не разрушителни. Вътре в самия теб. Вътре в себе си не мога да понасям скандали, не мога да понасям чувствата между хората. Мисля, че омразата е пропиляна енергия. Тя е напълно непродуктивна. Аз съм много чувствителен. Една остра дума, казана от темпераментен човек, който ми е близък, може да боли с дни. Знам, че сме просто хора, ние наистина се впускаме в тези различни емоции, да ги наречем, отрицателни емоции, но когато всички те са отстранени и можеш да погледнеш напред, и пътят напред е чист, тогава можеш да създадеш нещо. Мисля, че това е най-голямото щастие, което някога бих могъл да изпитам."
