Европейският съюз не е в състояние да защитава Европа без Съединените щати, поради което са необходими гаранции на Вашингтон в областта на сигурността, присъствие на техни войски на Стария континент и мерки за ядрено сдържане.
Това мнение изрази генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в интервю за изданията на германската медийна група Funke.
„Факт е, че Европейският съюз не може да защити Европа. След Brexit 80% от разходите за отбрана на страните от НАТО ще идват от страни, които не са в ЕС. Гаранциите на САЩ в сферите на сигурността, ядреното сдържане и присъствието на американски войски са абсолютно необходими за защитата на Европа”, отбеляза Столтенберг.
Той признаь, че европейците трябва да инвестират повече в собствената си отбрана, но тези усилия никога няма да успеят да заменят евроатлантическия съюз.
„Всеки опит за отслабване на връзката между Северна Америка и Европа не само ще отслаби НАТО, но и ще внесе разкол в Европа”, предупреждава Столтенберг. При това ако в САЩ се създаде впечатление, че ЕС е в състояние самостоятелно да гарантира сигурността си, възниква нов проблем – „политическите сили в САЩ, които са против мултилатеризма и трансатлантическото сътрудничество, ще използват това като предлог за съкращаване на задълженията си”.
Генералният секретар на НАТО очаква, че САЩ и при президента Джо Байдън ще продължат да оказват натиск върху ЕС за увеличаване на разходите за отбрана. Той отбеляза, че Доналд Тръмп има "свой собствен стил" на изразяване на мнения и очаквания. "Но съм уверен, че новоизбраният президент Байдън ще изрази същите очаквания към европейските партньори. Той ще изпрати много ясен сигнал, че те трябва да направят повече, доколкото светът става по-опасен", каза Столтенберг.
Настоящият президент на САЩ Доналд Тръмп многократно настоява всички страни членки на алианса да доведат възможно най-скоро разходите за отбрана до 2% от БВП. Говорейки през декември 2019 г. на срещата на върха на НАТО в Лондон, той предложи тези държави не само да изпълнят това задължение, но и да увеличат тези разходи до 4% от БВП.
Разходи за отбрана
Столтенберг смята, че членовете на алианса не трябва да изоставят целта да увеличат разходите за отбрана до 2% от националния БВП, въпреки финансовия натиск от пандемията.
"Заплахите за сигурността и предизвикателствата, които съществуват по време на коронавирусната криза, не отстъпват на заден план по време на пандемията. Напротив," аргументира се Столтенберг. Той каза, че "Русия продължава да изгражда оръжия, терористичната организация "Ислямска държава "(ИД) отново се опитва да укрепи позициите си в Сирия и Ирак, а глобалният баланс на силите се променя с възхода на Китай."
"Най-важната задача за НАТО е да предотврати превръщането на коронавирусната криза в здравния сектор в криза на сигурността. Следователно трябва да продължим да инвестираме повече", каза генералният секретар на НАТО.
"В същото време говорим и за правилния подход към Русия. Русия трябва да разбере, че не може да спечели, ако търси конфронтация", аргументира се Столтенберг. "Вярвам в диалог, сътрудничество, контрол на оръжията, но единственият начин да постигнем това с Русия е твърдата и разбираема позиция на НАТО", добави генералният секретар.
На 10 ноември руският президент Владимир Путин на среща с ръководството на министерството на отбраната, ръководители на федерални ведомства и предприятия от отбранителната промишленост отбеляза, че страните от Северноатлантическия алианс игнорират предложението на Русия за намаляване на военната активност по време на пандемията от коронавирус. Според него „освен това интензивността на авиационните полети и експлоатацията на флота на страните от НАТО само се увеличи“.
На срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. всички европейски държави поеха ангажимент да доведат своите военни разходи до 2% от БВП в рамките на 10 години.
Мисия в Афганистан
През февруари страните от НАТО ще обсъдят дали да продължат мисията си в Афганистан или да напуснат страната през пролетта на 2021 г.
"Ние, съюзниците, ще трябва да вземем много трудно решение в началото на следващата година дали да напуснем Афганистан преди 1 май, което е част от споразумението между САЩ и талибаните, или да останем. Това е трудно решение. което ще трябва да приемем по време на срещата на министрите на отбраната на НАТО през февруари 2021 г. ", каза Столтенберг. Според него „това ще бъде много важна среща на НАТО“.
Според генералния секретар, ако съюзниците напуснат Афганистан твърде рано, терористичната група "Ислямска държава" може да се опита да укрепи позициите си там след поражението в Сирия и Ирак. "Приветстваме преките преговори между талибаните и афганистанското правителство и сме готови да коригираме нашето присъствие", каза Столтенберг, уверявайки, че никоя от страните от НАТО "няма да остане там [в Афганистан] по-дълго от необходимото."
Както заяви миналата седмица и бившият американски министър на отбраната Кристофър Милър до 15 януари 2021 г. в Афганистан ще останат само 2,5 хиляди американски войници. В момента в Афганистан са разположени около 4,5 хиляди американски войници.
