Самочувствие…! Някои сякаш са родени с него. За други пък е по-трудно да го придобият и демонстрират. Защо е така обаче? И колко е важно да имаме самоувереност? Това са все трудни въпроси, на които може би няма да успеем да отговорим само с този текст. Затова пък ще поставим основите с няколко лесни съвета, които да ви помогнат да бъдете по-уверени особено сега, когато времената са несигурни и около нас има толкова много източници на стрес и напрежение.
Това е важно за всеки, но с пълна сила важи за учителите, чиято работа ежедневно е свързана с тяхното представяне, публична реч и контакта с голям брой деца. За да могат да бъдат своята най-добра версия и да предадат тази увереност на децата, трябва самите те да се чувстват спокойни и балансирани.
Увереността не е лесен процес и отнема време, задълбочена работа със себе си, самопознание и консистентност. Тук слагаме началото с няколко лесни и приложими на практика техники, които споделя Пепа Митева в онлайн уебинар на издателство Клет България.
Тя е практик с дългогодишен опит и организационен психолог. Преподавател в ЦХН/БСУ и пълноправен член на БДП. В портфолиото има над 100 студии, статии, монографии и др.
Някои от техниките, които споделя, отначало могат да ви се сторят странни, но определено ще грабнат интереса ви и сме убедени, че до края на текста ще приложите поне една.
Аз-ът
Аз-ът съществува, дори и човек да не подозира за това. Със сигурност познавате концепцията от часовете по философия. Някои може би са още по-запознати с него, но тук само ще маркираме неговата роля. А повече можете да чуете и в самия уебинар.
Аз-концепцията е сложно образувание, което включва: когнитивни, емоционални и поведенчески компоненти. Основните процеси, свързани с Аз-концепцията, са: самопознание и самооценка. Тази самооценка започва да се изгражда у нас още от 3-годишна възраст. Най-активно се изразява през пубертета, но именно когато сме възрастни, ние наистина откриваме себе си и попадаме в нашата собствена категория - такива, каквито самите ние се виждаме и усещаме.
А как точно се виждаме? Ако и вие не можете веднага да отговорите на този въпрос, ето едно интересно упражнение, което ще ви помогне.
Имате нужда от лист хартия. На него трябва да нарисувате четири средно големи квадрата. Във всеки от тях ще нарисувате себе си. Това трябва да се случи много бързо, без замисляне и трябва да е под формата на бърза скица. Но… нещо много важно, трябва да нарисувате рисунките с недоминантната си ръка. Ако пишете с дясната, значи ще рисувате с лявата и по същия начин за онези, които пишат с лявата ръка.
Четирите рисунки ще отразяват съответно:
● Аз-реално (тук и сега)
● Аз-огледално (от другите за мен)
● Аз-идеално (желан образ)
● Аз-супергерой
Неувереност
Ще си кажете, че няма как да бъдете напълно безпристрастни към себе си. И сте донякъде прави. Затова, както доктор Митева съветва, освен да действате бързо със скицата, е важно да мислите абстрактно. Тази абстракция ще е полезна и в още едно упражнение, което ще помогне за това да определите кой сте всъщност - като отговорите на въпроса “Кой съм аз?”. Тук трябва да разчитате на абстрактните понятия: Кой съм аз, ако бях цвете или животно, или природно явление. Това ще покаже по какъв начин мислите за себе си. Например едно ,е ако напишете, че се виждате като лъв, и друго е, ако се виждате като мравка, нали?
Правейки това сравнение, поглеждаме и към самочувствието - важна част от нашата увереност.
Представете си една стълбица. На всяко стъпало има изписано по едно число. Те са от 1 до 6. На кое стъпало сте вие?
Това упражнение ще ви помогне да определите къде се намирате самите вие, според собственото ви самоусещане. Не къде смятат, че се намирате, другите, не къде бихте искали да бъдете, а къде сте сега, в този настоящ момент. Това показва и какво е умението ни за саморегулация.
Ако например ние сме на стъпало 4, но отбележим стъпало 2, означава, че имаме дисбаланс у самите себе си. Не вярваме във възможностите си, следователно сме силно неуверени. Съществува и обратната крайност - да сме две, а да отбележим шестица.
Много често учителят забелязва тези наклонности у децата и като педагог, който има страничен поглед върху тях и може реално да оцени възможностите им, е редно да им помогне да достигнат до балансирана и реална самооценка за себе си - нещо, което ще им помогне много занапред в живота.
Бърнаут или професионално прегряване
А ако нямаме реална самооценка и просто се носим по течението, много бързо ще стигнем до толкова популярния напоследък бърнаут. Познавате ли някой, който не е минал през него? Но какво всъщност е бърнаутът? Ако сте чели нещо по темата, то със сигурност това не е приятно преживяване и ако можем да си го спестим, е добре да го направим. Той обаче се случва, за да предпази тялото ни от нещо по-лошо. Бърнаутът е сигналът за нас, който да ни даде знак да забавим темпото, да променим ситуацията.
Представете си една антилопа, която тича, за да се спаси от преследващия я леопард. Често, миг преди леопардът да я сграбчи, антилопата пада, все едно е мъртва. Леопардът я грабва и я завлича някъде, където по-късно да я изяде. И пак тръгва на лов. Точно тогава антилопата изведнъж отново се съживява и хуква - така се спасява. Ние сме антилопата, леопардът за всеки е различен, а бърнаутът е моментът, в който тя пада като мъртва на земята. По този начин тялото ни ни спасява от нещо по-страшно. Дава ни знак, че е време да променим нещо, да си дадем почивка, да презаредим батериите си.
Хубаво е да мечтаем
Защо? Това ни помага да се развиваме, да трупаме още повече увереност. Постигайки целите си, ние ставаме все по-смели, все по-уверени. Какво е мечтата всъщност? Мечтата е силно и непреодолимо желание. Какво обаче правим ние, за да го изпълним? Правим ли стъпки в някаква посока, или чакаме нещо да се случи от самосебе си? Ако стоим на едно място, мечтите си остават мечти. И да, полезно е да мечтаем, но това, което ще ни мотивира още повече и ще провокира у нас моментално повишаване на самочувствието, което трайно се загнездва в съзнанието ни, е фактът, че успяваме да ги сбъднем.
И ако в някакъв момент се чувстваме твърде напрегнати или пък имаме нужда просто да прочистим съзнанието си, Пепа Митева дава няколко познати, но ефективни тактики, с които да рестартираме съзнанието. Всички са свързани с действие - то е двигателят, който ще ни събуди и извади от коловоза, в който сме спрели. Какво да направим: да подскачаме, да раздвижим ръцете, раменете. Ако не можем да подскачаме в офиса или в класната стая, тогава помага и вглеждането в по-отдалечен обект. Това е моментален лек за всички, които прекарват дълго време пред екраните. Също интересно е да рисуваме лабиринти или пък да послушаме нещо на чужд език, да изкачваме стълби, да драскаме и още, и още.
Всички съвети в уебинара на доктор Митева можете да изгледате тук.
И не забравяйте, че вашата самоувереност зависи изцяло от вас!
* Материалът е базиран на уебинара “Как да изградим увереност в себе си и другите, в условията на стрес и криза” с лектор Пепа Митева.
Уебинарът е организиран от издателство Клет България в рамките на инициативата “Подкрепа на учителя при работа от вкъщи”.
