Борбата с инфлацията е маратон, а не спринт. Това написа управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в Twitter.
Думите й бяха в контекста на проучване на 100 инфлационни шока от 70-те години на миналия век. Според нея то предоставя ценни насоки за политиците днес.
"Върнете твърдо инфлацията към целта, за да възстановите макроикономическата стабилност и по-силен растеж", препоръчва още шефът на МВФ. ОЩЕ: Кристалина Георгиева: Цената на въглеродните емисии трябва да расте
Повтаря ли се историята?
Проучването отбелязва, че в началото на 70-те години конфликтът в Близкия изток, е предизвикал скок в цените на петрола, който е накарал централните банки по света да се борят да контролират инфлацията. След около година цените на петрола са се стабилизирали и инфлацията е започнала да намалява.
"Много държави вярваха, че са възстановили ценовата стабилност и разхлабиха политиката си, за да съживят своите засегнати от рецесия икономики само за да видят възстановяване на инфлацията. Може ли историята да се повтори? Този въпрос задават авторите на проучването.
Изследването обръща внимание, че ссветовната инфлация достигна исторически върхове през 2022 г., след като нахлуването на Русия в Украйна, предизвика шок в условията на търговия, подобен на този от 70-те години на миналия век.
Прекъсванията на руските доставки на петрол и газ допринесоха за проблемите във веригата за доставки на COVID, за да повишат цените. В развитите икономики цените се повишиха с най-бързия темп от 1984 г. насам. В нововъзникващите пазари и развиващите се икономики увеличението на цените беше най-голямото от 90-те години на миналия век, пише още в проучването.
За какво трябва да се внимава?
Скорошното проучване и предлага две причини за предпазливост.
Първо, историята ни учи, че инфлацията е постоянна. Необходими са години, за да се „разреши“ инфлацията, като се намали до темпа, който преобладаваше преди първоначалния шок. Четиридесет процента от страните в нашето проучване не успяха да преодолеят инфлационните шокове дори след пет години. На останалите 60 процента бяха необходими средно три години, за да върнат инфлацията до нивата отпреди шока.
Второ, в миналото страните са празнували победа над инфлацията и са разхлабвали политиката преждевременно в отговор на първоначалния спад на ценовия натиск. Това беше грешка, защото инфлацията скоро се върна. Дания, Франция, Гърция и Съединените щати бяха сред близо 30 страни в нашата извадка, които разхлабиха политиката си преждевременно след шока от цената на петрола през 1973 г.. Всъщност почти всички държави в анализа (90 процента), които не успяха да се справят с инфлацията, отбелязаха рязко забавяне на растежа на цените през първите няколко години след първоначалния шок, само за да се ускорят отново или да останат в по-бързо темпо.
Борбата с инфлацията не е приключила
Днешните политици не трябва да повтарят грешките на своите предшественици. Централните банкери са прави да предупреждават, че борбата с инфлацията далеч не е приключила, въпреки че последните показания показват добре дошло умереност в ценовия натиск, съветват авторите на проучването.
Подробности за проучването
Изследването е озаглавено „Сто инфлационни шока: Седем стилизирани факта“ и е публикувано на 15 септември 2023 г. от Международния валутен фонд, като негови автори са Анил Ари, Карлос Мулас-Гранадос, Виктор Милонас, Лев Ратновски и Уей Джао.
Повече за него - може да прочетете ТУК и ТУК.
