Дългогодишната практика в улова на шаран показва, че за успешен речен риболов захранването е повече от необходимо. Причината е, че дори при използване на ултразвукови ехолоти е невъзможно точно да се определят маршрутите за постоянни хранителни миграции на тази риба.
Този недостатък може да бъде отстранен чрез използване на хранилка, спусната на самото дъно на реката – от нея захранката се отмива под въздействието на течението, образувайки дълъг шлейф. Като се пресича с пътя на рибата, този шлейф примамва шарана към източника на храна, тоест към хранилката и стръвта на кукичката.
Състав на захранката
Основните компоненти, включени в примамката, са каша от просо с варено или задушено жито (съотношение приблизително 1:1). Добавят се още ечемичен и царевичен булгур или царевица, грах, грис, овесени трици, слънчогледово кюспе, както и комбинирани фуражи, използвани в птицефермите.
Тази домашна захранка за шаран ще подобри вашия риболов значително
По-добре е да приготвите стръвта вечер, тъй като сутрин обикновено няма време. След като водата кипне, добавете просо с непрекъснато бъркане, пшеница, царевичен и ечемичен булгур, грах. Фуражът, кюспето, грисът и овесените трици се добавят последни. Можете да добавите малко сол, както и нерафинирано конопено, соево или слънчогледово олио. По време на приготвянето на стръвта е необходимо да се бърка старателно, за да не загори. Щом кашата стане готова, съдът, в който е варена, се покрива с капак и се оставя да изстине до сутринта.
На сутринта поставяте охладената каша върху найлоново фолио. Донасяте сиво-синя глина, която може да се намери близо до реката. Съотношението на захранка и глина трябва да бъде приблизително 2:1, т.е. за 2 кофи захранка ви трябва 1 кофа с глина, която трябва да поставите върху захранката и след това да смесите всичко. Най-удобният начин да направите това е с лопата. За да може глината да се смеси по-добре със стръвта, тя трябва да бъде добре наситена с вода. Докато смесвате, може да добавите малки количества дребни сухи булгури: грис, просо, смесени фуражи или трици, както и овесени люспи, брашно (пшенично, панировка или овесени ядки) и дребно кюспе. Това е необходимо, за да може храната да се размива повече и да се отнася от течението.
В процеса на пълнене на хранилката е добре да се добавят сухари от бял или ръжен, леко препечен хляб, за предпочитане на слоеве, редуващи се с основната захранка. Най-горният слой е най-добре да се запълни с парчета кюспе, които не трябва да минават през дупките на хранилката. Препоръчително е да добавите малко нерафинирано конопено или слънчогледово масло към вече напълнената хранилка. Няколко капки масло от анасон също няма да навредят.
Може би е странно защо се добавя сиво-синя глина? Тя придава на шлейфа, който се образува при отмиването на захранката от хранилката, по-ярък цвят от обикновената глина. Така шлейфът става по-забележим за рибата, особено от големи разстояния. За целта при пълненето на хранилката може да добавите още и сухо мляко към захранката. По този начин се увеличава вероятността шаранът да се приближи.
Две кофи каша, приготвена по описаната по-горе рецепта, една кофа сиво-синя глина, плюс препоръчаните добавки - това количество захранка е достатъчно да напълни 4 хранилки, всяка от които е достатъчна за около 6 часа риболов, ако течението е със скорост 0.3-0.4 м/сек., а хранилката е от фина найлонова мрежа, каквито се продават в риболовните магазини. Желателно е захранката, ако е възможно, да има същия цвят, мирис и вкус като стръвта. През целия период на риболова не трябва да променяте състава на самата захранка и технологията за нейното приготвяне. Всичко това е с цел да не плаши шарана, за който е много добре известно, че е една от най-предпазливите риби.
