Когато говорим за големи птици, трябва да уточним какво точно „голямо“ и за какви птици имаме предвид: тегло, размах на крилете, летящи или нелетящи, хищни или растителноядни и т. н.
Андски кондор. Сред хищните птица най-голям е андският кондор. Даже и песен има за него - „Кондорът минава“. Размахът на крилете му е до 3,25 м, теглото - до 12 кг, а дължината на тялото - 117-135 см. Храни се най-вече с месо на мъртви животни – той е лешояд. На външен вид е с черно оперение и бяла яка около врата. Няма пера по главата и дългата шия. Цветът на главата му е червеникав. Смята се, че кондорът частично е загубил покритието си от пера, за да поддържа чиста главата си по време на хранене.
Първа крачка към "възкресението": Учени секвенираха генома на птицата додо
Албатрос. Птицата, която разполага с най-голям размах на своите криле, е албатросът. Такива разновидности като скитащия и южния кралски албатрос имат размах на крилете до 3,7 метра. При всички останали видове това измерение е много по-малко. Благодарение на грамадните си криле албатросите могат да изминават големи разстояния над водата. По време на полетите си тези птици се хранят само с риба. Когато летят, те се реят - наклонено или динамично. Крилете им са извити, тесни и твърди. За удобство при риболова тези гигантски птици имат голям и силен клюн, закривен в края си като кука. Върху краката си имат мембрани. Почти по цялата планета - от Австралия, Америка и Африка до Антарктида, може да се срещнат тези птици. На ден албатросът може да прелети до 1000 км. Дължината на тялото му е средно към 117 см, а теглото до 10 кг. Живее до 50 години и се храни предимно с риба. Външният му вид е елегантен: бяло оперение и черни ръбове на крилете.
Птиците не са безобидни – могат да бъдат и смъртоносни
Африкански щраус. Ако се има предвид само тежината, то по тази абсолютна мярка за най-голяма птица в света определено и категорично може да бъде посочен африканският щраус. Той нараства до 2,7 метра височина и наддава до 175 килограма тегло. Тъй като не лети, опашката му не е развита, както и крилете и гръдните мускули. Но щраусите са шампиони по бягане. Те могат да развият скорост 70 километра в час. Добре развитите крака с рогови копита в краищата им помагат в това отношение. Щраусът има къдраво и рехаво оперение. То покрива тялото, но главата и шията си остават „голи“ - така се понасят по-добре жегите. В повечето случаи перата им са черно, понякога почти бели или сиво-кафяви. Крилете и опашката са по-светли. Щраусите щрауси живеят в обезлесените и сухи райони на Африка, също и в Близкия изток, като предпочитат открити савани или полупустини. Те почти са се превърнали в застрашен вид животни, защото дълго време бяха унищожавани заради ценното им месо. Фермите за щрауси, които вече се срещат по целия свят, спомогнаха да се поправи ситуацията. Сега щрауси, колкото и да е странно, се отглеждат даже в Сибир, като се аклиматизират успешно в тамошния студен климат.
Щраусите са всеядни, като се хранят не само с растителни храни - цветове, семена, плодове, издънки, но и с гризачи, дребни влечуги, насекоми. За да може храната да бъде ефективно стрита и смляна в стомаха, те, както и всички останали птици, гълтат малки камъчета и по-едри песъчинки Пустинният начин на живот ги е научил дълго време да се справят без вода, която получават предимно от храната. Но от време на време тези бегачи на дълги разстояния нямат нищо против да влизат във водни площи и да пият много.
