Изглежда, че Полша е предложила изход от почти патовата ситуация в Украйна. Президентите на Полша и Украйна Анджей Дуда и Володимир Зеленски изразили желание да заличат границите между своите страни. Това станало, след като полският Генерален щаб изготвил план за намеса в конфликта и превземане на Западна Украйна. Това е основна тема в публикацията на бившия американски военен Дъглас Макгрегър в The American Conservative.
Макгрегър беше номинация на Доналд Тръмп за американски посланик в Германия, но Сенатът блокира това предложение. А една от основните причини беше невъздържаният му медиен език - например, че по време на бежанската криза открито говореше как идващите от Близкия изток мигранти го правят с цел да "ислямизират Европа". Но още по-значимо е как Макгрегър определя като "болестно състояние" политиката на Германия да заличи нацисткото си минало във всички обществени сфери. Стигна се дотам, че в The Washington Post той беше определен като расист, който е проруски настроен и е против политиката на бившия германски канцлер Ангела Меркел. Но като военен той има впечатляваща кариера и е считан за гений - достатъчно е да се каже, при операция "Пустинна буря" в Ирак унищожава начело на ескадрон бронирани машини почти 70 иракски танка, без да има нито една жертва в командваната от него военна част.
Ето какво казва сега Макгрегър:
"В икономиката мнозинството винаги греши", пише теоретикът Джон Кенет Гълбрайт, Гълбрайт може да добави, че има достатъчно исторически доказателства във военните дела, че американските генерали и военни анализатори винаги грешат.
Когато гражданската война приключи в Испания през март 1939 г. след 3 години ожесточени битки с участието на съветска, германска и италианска техника, съветници и войски, военното висше командване в Лондон, Париж и Вашингтон изненадващо не засича промяна във военните дела. Един офицер от американската армия, очевидец на битките и бъдещ генерал-майор, отбеляза: "В Испания общоприетите теории за разрушителната сила на "независимите" бронирани дивизии и други масирани бронирани формирования бяха ясно опровергани от реалността". Само пет месеца по-късно събитията в Полша потвърдиха тези думи и доказаха безпочвеността на възгледите, които тогава бяха споделени почти навсякъде.
Конфликтът в Украйна е различен от испанската гражданска война. Тази прокси война срещу Русия включва пълния набор от способности на САЩ и техните съюзници. Ако американците вече са помислили как огромната помощ на Вашингтон за Украйна повлия на мнението на анализаторите и оценката им на събитията, тогава подозренията им са оправдани.
Само дни след началото на конфликта президентът Байдън подписа пакет за спешни разходи. Той включва помощ за Украйна в размер на 13 милиарда долара, като половината от тези средства отиват за военни цели. И когато се комбинира с наскоро обещаните 40 милиарда долара допълнителна помощ за Украйна (плюс програмата ленд лийз), общите разходи на американските данъкоплатци се доближават до годишния бюджет на руските военни. Но може би по-важното е, че американските съветници в Украйна предоставят разузнавателна информация, насочват към цели и попълват запасите от стратегически боеприпаси.
Когато в Украйна избухнаха военни действия, сякаш по сигнал, пенсионирани генерали от американската армия се появиха по телевизията и предсказаха бърза победа на Украйна - аргументирайки своята гледна точка с нейните впечатляващи военни успехи и уж изключителна руска некомпетентност. Те твърдят, че руските войски са обречени на поражение поради сериозни тактически грешки, несъвършена логистика и неуспех при изпълнението на задачите. Поглеждайки назад, можем да кажем, че поне някои от тези коментари се оказаха "дим и мъгла". Голяма част от критиките към Русия почти сигурно се дължат на потъналите американски инвестиции във военните способности на Украйна.
Американските анализатори не изоставаха: руското командване направи непростима грешка, като не изпревари офанзивата в Украйна с удари на прецизно насочвани ракети в стил "Пустинна буря". Американски военни експерти и техните британски колеги бързо отсъдиха, че руските сухопътни сили не се движат достатъчно бързо в две или три основни посоки на запад. Те твърдяха, че ако украинските сили успеят да нанесат достатъчно човешки и материални загуби на руските сили, тогава Москва ще се откаже от целите си и ще изтегли войските си. Разбира се, очакването от руснаците да спрат операциите поради такива измислени причини е почти същото като очакването на Вашингтон да поиска мир след Пърл Харбър.
Пенсионираните генерали обаче обърнаха малко внимание на оперативната обстановка. Противно на картината, която ни дават западните анализатори, руските сухопътни сили методично се придвижваха напред по целия 300-километров фронт, идентифицирайки и селективно атакувайки украинските сили.
Западните анализатори не знаеха (или предпочетоха да игнорират), че на руското командване е наредено внимателно да избягва косвени жертви сред цивилните и щети на инфраструктурата (бел. ред. - не е ясно на какви данни и обективни факти почива това твърдение на генерал Макалистър предвид ужаси като тези в Мариупол, в Буча и в Бородянка). Първоначално действията на руската армия бяха явно ограничени от съображения за странични щети, но с течение на времето руските сили обградиха ключови градски райони в Източна Украйна, където украинските сили се опитаха да създадат укрепени райони, снабдени с боеприпаси, храна и вода. Тогава руските оперативни намерения се промениха, като се фокусираха върху системното намаляване на обкръжените украински сили, а не върху превземането на столични райони.
Огромното превъзходство на Русия в ударните сили – ракетна артилерия, тактически балистични ракети, конвенционална артилерия и авиация – в съчетание със значителните недостатъци на Украйна в мобилността, противовъздушната отбрана и ударните способности неизбежно диктуват решението на Украйна да се защитава в градска среда. Но поради неспособността си да маневрират ефективно и да координират контранастъпленията на оперативно ниво, украинските сили бързо отстъпиха стратегическата инициатива на руската страна. По същия начин те опростиха "ударите за изтощаване" за руснаците. Неутрализирайки или изолирайки ключови украински летища, мостове, железопътни възли и превозни средства, те изолираха предни украински части и прекъснаха доставките или подкрепленията.
Десет седмици след началото на конфликта ще бъде полезно да погледнем на стратегическата картина по нов начин. Украинският конфликт не се развива по начина, който прогнозираха западните наблюдатели. Украинските сили изглеждат разтърсени и изтощени. Само малка част от необходимото достига до украинските войски на фронтовата линия. В повечето случаи запасите и новите оръжия се унищожават, преди дори да стигнат до фронта. (бел. ред. - за пример за това си твърдение Макгрегър представя видеорепортаж на AFP с дължина по-малко от 2 минути)
Изправена пред недвусмисления провал на американската помощ, дори когато се наливат нови оръжия, за да спасят украинските сили от сигурна гибел, администрацията на Байдън отчаяно иска да обърне ситуацията и да спаси имиджа си. Изглежда, че Полша е предложила изход. По-важното е, че президентите на Полша и Украйна Анджей Дуда и Володимир Зеленски изразиха желание да заличат границите между своите страни (бел. ред. - този прочит съвпада с гледната точка на руското външно разузнаване). Думите на Дуда и Зеленски обаче официално бяха в смисъл границата да падне един ден в бъдеще така, както няма граници в Шенген. В деня на изказването на Дуда беше подписан пакт за военно сътрудничество между Полша и Украйна.
#Polish President Andrzej #Duda hopes that there will no longer be a border between the countries of #Poland and #Ukraine. pic.twitter.com/VqVpV7wOCW
— NEXTA (@nexta_tv) May 6, 2022
Според непотвърдени съобщения от Варшава, след като Вашингтон отхвърли както създаването на забранена за полети зона над Украйна, така и прехвърлянето на полски МиГ-29 за украински пилоти, полският Генерален щаб е бил инструктиран тихо да изготви план за намеса в конфликта и превземане на Западна Украйна. Разбира се, военни действия от такъв мащаб ще изискват одобрението на Киев, но предвид фактическия контрол над правителството на Зеленски от Вашингтон, не е проблем да се одобри полска интервенция.
Администрацията на Байдън може да се надява, че всеки сблъсък между руснаци и поляци — било то въздушни и ракетни удари срещу полски войски от украинската страна на границата — ще предизвика среща на Съвета на НАТО, на която ще се използва член 5. Конкретните действия ще бъдат оставени на преценка на всяка отделна страна.
Най-много, което всеки анализатор може уверено да потвърди, е, че военната намеса на Полша би изложила членовете на НАТО в риск от война с Русия, а на това се противопоставят повечето членове на Алианса. Колкото и да са готови полските сухопътни сили да изпълнят задачата и каквато и да се окаже руската съпротива, неоконсерваторите във Вашингтон ще си потриват ръце. Полша може да бъде ключът към разширяването на войната на НАТО с Русия в Източна Европа.
Защо? Защото полският катализатор ще отприщи война с Русия, която американците не искат, но която те просто не могат да спрат. Освен това тази война ще започне без обективна оценка на жизненоважните интереси на Америка, без правилното подреждане на силите в рамките на международната система – и дори без една конкретна заплаха за националната сигурност на САЩ.
Превод: Ганчо Каменарски
