В събота (21 ноември) рано сутринта Сергей Шойгу отлетял за Ереван заедно с външния министър Сергей Лавров, както и с двамата вицепремиери Александър Новак и Алексей Оверчук. Защо? И без уточнения е ясно, че всяка дипломатическа активност на Русия в региона съдържа активни опити да бъде възпряно влиянието на Анкара върху Южен Кавказ. Всичко останало са повече или по-малко подробности.
Според руското издание svpressa.ru, делегацията заминала с утешителна мисия: все пак не сме ви забравили и още не сме ви отписали. Сега изпращаме миротворци, после ще пристигне и хуманитарна помощ в Карабах, ще ви доставим съвременно оръжие на изгодни цени и ще ви защитим от понататъшни заплахи.
В Ереван делегацията е посрещната хладно, но с очакване да бъда предложени не само празни обещания. Сергей Шойгу се срещнал с назначения ден по-рано военен министър Вагаршак Арутюнян. За доставянето на нови видове оръжия не се съобщава, но Русия е заинтересована Армения възможно най-скоро да се изправи на крака включително и във военен аспект.
Необичайният момент е в друго. След ранния утринен разговор с Арутюнян, Шойгу не се върнал в Москва, а отлетял на предварително договорено посещение в Баку. Логично е допускането, че там срещите и разговорите били далеч по-важни. Естествено имало и някакъв конкретен повод.
Предишното посещение на Шойгу в Баку беше на 25 август, точно месец преди началото на конфликта. Тогава Русия вече е била наясно с конкретните военни планове на Баку, дори къде ще бъдат нанесени основните удари на азербайджанската армия по територията на Нагорни Карабах. Преди това арменският премиер Никол Пашинян отхвърлил руската информация и високомерно заявил, че ще се справят сами, не им е за първи път. Кремъл обаче преди всичко се тревожеше какви дивиденти ще пожъне Турция за сметка на имиджа на Русия в целия кавказки регион.
Така че визитата на Шойгу през август най-вероятно е свързана с някакви договорености относно недопустимостта за турска военна намеса в карабахския конфликт. Факт е обаче, че след това Азербайджан не прие никаква пряка военна помощ от Турция. В страната имаше турски съветници, в небето баражираха турски безпилотни самолети, пристигнаха и сирийски наемници, изпратени от Анкара. Но турски войници не се появиха на бойното поле.
И ето сега Шойгу след протоколните срещи в Ереван пак отлетя към Баку. Причината най-вероятно е да се парира стремежа на Турция да участва поне в миротворческия контингент. Москва обаче им охлажда ентусиазма до равнище участие в съвместната руско-турска мониторингова наблюдателна мисия на територията на Азербайджан. В Анкара обаче не искат и да слушат позицията на Москва с надежда да получат разрешение за въвеждане на свои войски.
Путин не случайно изпрати в Баку със „специална задача” именно военния министър, защото беше нужен език различен от строго дипломатическия. Войната в района уж завърши, но тлеят огнища в Ереван, защото Азербайджан не победи окончателно и убедително, а Армения не загуби разгромяващо. Арменски националисти искат преразглеждане на военните резултати от конфликта и резултатът може да е само война.
Не е успокоена и Турция, защото Ердоган сън не го хваща заради идеята да създаде нов тюркски свят, който да включва и територията на Южен Кавказ.
Мирът в този регион обаче не може да се крепи само на руските щикове, пише svpressa.ru. Нужни са нови подходи и нови проекти в противовес на налаганите от Турция идеи, включително възраждане на културното наследство между страните от бившата единна държава. За постигане на тази цел могат да отидат години и дори десетилетия, но това е реалната алтернатива на езика на войната.
Авторизиран превод: Ганчо КАМЕНАРСКИ
