На 21 ноември бе избран нов председател на Интерпол, но това не е Александър Прокопчук, когото определяха за фаворит. Победител е южнокорейският представител Ким Чьон Ян.
Главното, което трябва да се знае за председателския пост на Интерпол е, че това е длъжност с представителен характер. Основните лостове на управлението се държат от генералния секретар, а от 2014 година той е германец, Юрген Сток. На него се подчиняват сътрудниците на Интерпол, чиято задача е работа с база данни и координация на действията на националните полицейски структури, когато държавните граници се оказва, че не са преграда за престъпниците.
Интерпол няма и никога не е имал собствени агенти, макар че в художествената литература може да се прочете точно обратното. Организацията е повече бюрокрация, а не полева романтика за битки с престъпни международни синдикати, макар че координацията в тази насока не е за подценяване, нали точно за това е създаден Интерпол.
Днес в нея членуват 194 държави, т.е. почти целият свят с изключение на Северна Корея, няколко острова от Океания и непризнати или частично признати държави. Всяка държава, член на Общото събрание има един глас, а то се събира един път годишно, за да решава въпроси, свързани непосредствено с дейността на организацията.
Интерпол държи извънредно много на своята транграничност, която в наши дни се оказва важно условие за противопоставяне на международната престъпност. Той съзнателно и съвсем старателно стои настрана от политически, военни и религиозни въпроси, което ясно е записано в чл. 3 от Устава. Според този принцип Интерпол дори не участва в издирване на бивши нацистки военни престъпници, допълва агенция Фокус.
Истерията, която устроили украинците заради възможността председател на Интерпол да стане руснак се обяснява с две причини: на първо място, всяко „противопоставяне на Русия“ е възможност да привлекат вниманието към себе си, дори и чрез политизиране на малозначителни въпроси. По този повод „Взгляд“ заключава, че сега шефът на украинското МВР Арсен Аваков непременно ще си запише като лична победа изборът на южнокореец за председател на Интерпол. На второ място, украинската власт има собствени причини да не долюбва организацията – те се опитват да го вкарат в политиката, а той им се изплъзва, като отказва да обяви за международно издирване опълченци от Донбас и чиновници от близкото обкръжение на Янукович. Заповедта за ареста на самия Виктор Янукович в 2015 година бе подписана, но после анулирана.
Украйна поддържа четирима американски сенатора, които имат лични сметки за уреждане с Русия. В Интерпол много обичат скандалите около него да приключват бързо.
Тъй че изборът на руснака Прокопчук би оставил организацията под прожекторите достатъчно дълго, че да се стигне до гръмка хистерия. Към това трябва да се добави, че държавите от ЕС имат собствена организация Европол, която колективно членува в международната структура и те гласуват единно.Това са само малка част от причините защо Украйна е доволна, че на председателския пост в Интерпол не седна руснак.
