Облаците на войната се натрупват над руско-украинската граница. За втори път в рамките на една година Москва събира силите си на разстояние за възможен удар срещу Киев. Събирането на 100 000 войници и тежка техника в Западния военен окръг на Русия, близо до украинската граница, поражда опасения в Киев и Вашингтон, че инвазията е неизбежна.
Анализатори казват, че заплахата е реална и е малко вероятно да се разсее, както стана миналата пролет, когато Русия очевидно реши да проведе генерална репетиция, след като администрацията на Байдън се съгласи да проведе среща на върха с Владимир Путин и намали планираните военни учения в Черно море.
Анализаторите обаче добавят, че войната не е цел на Русия. Подобен конфликт ще се превърне в непосилни разходи и ще предизвика бурно недоволство в Русия, където в момента живее най-голямата украинска диаспора в света и където милиони граждани имат роднини и приятели в Украйна.
Най-вероятно това военно подсилване има за цел да засили исканията, които Путин отправи към Украйна и Запада. Според анализатори Русия иска гаранции, че страни като Украйна и други бивши съветски републики няма да станат членове на НАТО и да останат неутрални, както направи Финландия по време на Студената война. Това ще послужи като основа за стабилност в региона. Анализаторите смятат, че целта на изтеглянето на войските към границата е да привлече вниманието на Киев и Запада към опасенията на Москва.
„Путин каза, че „напрежението е добро“, което означава, че нашите западни опоненти трябва да бъдат държани в състояние на безпокойство, защото само тогава те ще вземат предвид интересите на Русия“, каза Фьодор Лукянов, главен редактор на списание „Русия в глобалната политика“. „Очевидно Путин иска да започне нова глава и най-накрая да предаде на Запада идеята, че разширяването на НАТО е приключило.“
Безопасност за Русия
Миналата седмица, в реч на заседание на колегиума на руското външно министерство, Путин разкритикува Запада, че не взема предвид червените линии на Русия по отношение на Украйна и отбеляза, че военната интеграция на НАТО с Украйна трябва да приключи. Президентът се оплака, че две десетилетия на разширяване на НАТО в региона се превърнаха в сериозна заплаха близо до границите на Русия и добави, че Москва няма да се примири с потенциалното членство на Киев във военен съюз, който все още смята за враждебен.
„Трябва да поставим въпроса за това, за да се стремим да предоставим на Русия сериозни дългосрочни гаранции за осигуряване на нашата сигурност в тази посока, защото Русия не може да съществува и постоянно да мисли какво може да се случи там утре“, подчерта Путин.
Въпреки че кандидатурата на Украйна за присъединяване към НАТО беше временно отложена, представители на НАТО многократно заявиха, че Украйна в крайна сметка ще бъде приета в пакта. За Кремъл, който наблюдава как всички негови съюзници в бившия Варшавски договор и трите постсъветски балтийски държави се присъединяват към алианса, каза Лукянов, перспективата силите на НАТО да са на три дни поход от Москва никога няма да стане приемлива.
„Западните лидери от десетилетия вярваха, че всяка страна има право да стане член на НАТО и че алиансът на НАТО трябва да ги приеме, независимо от стратегическите последици“, обясни Лукянов. „Това е нещо ново в историята, напълно противоречи на класическите постулати на стратегическото мислене, но след разпадането на Съветския съюз западните лидери подкрепиха идеята, че НАТО трябва просто да се разшири, че по някаква причина това е правилно и че никой не може да му се противопоставя. Това е чисто идеологическо убеждение, което не се основава на някакви сериозни стратегически или военни изчисления."
„Когато разширяването на НАТО започна през 90-те години на миналия век, никой не очакваше Русия да се възстанови толкова бързо, колкото го направи. Но Русия се завърна, тя е дълбоко разтревожена от случващото се в нейния стратегически „район“ и трябва ясно да обясни на Запада, че Украйна не може да влезе в НАТО. Путин иска да накара западните лидери да приемат това наистина сериозно, а не само на думи."
Спор между Москва и Киев
Част от разочарованието на Путин може да произтича от факта, че украинският президент Владимир Зеленски, който беше избран до голяма степен заради обещанието си да върне мира в изморената от войната Украйна, не е постигнал никакъв напредък по този въпрос. Вместо това Зеленски поиска от Запада да приеме Украйна в НАТО възможно най-скоро и да блокира спорния руски газопровод „Северен поток 2“. Зеленски също поиска преразглеждане на условията на споразумението от Минск и зае позиции по редица въпроси, които ядосват Москва.
„Русия се разочарова от Зеленски и спря да се надява, че той може да започне диалог за разрешаване на конфликта“, каза Андрей Кортунов, ръководител на Руския съвет по международни въпроси, който поддържа тесни връзки с руското външно министерство. „Същността на настроенията в Москва е, че няма смисъл да водим разговор с Киев и че сега трябва да се справим с това заедно с Вашингтон“.
Отговорът на Киев изглежда изненадващо спокоен, вероятно поради усещането за постоянна криза, след като в резултат на революцията на Майдана през 2014 г. беше свален проруски президент и на власт дойде прозападно правителство. След което Русия анексира доминирания от Русия полуостров Крим от Украйна и тласна проруските милиции в източната част на страната да се разбунтуват срещу Киев. В започналата в резултат на това война, която продължава вече осма година, загинаха над 14 хиляди души.
„Трудно е да се измери реалната заплаха“, каза Николай Сунгуровски, военен експерт от независимия център Разумков в Киев. „Военната заплаха винаги е налице. Путин се опитва да демонстрира, че не може да има решения за сигурност в Европа без Русия. Той обаче не иска да прави никакви отстъпки по отношение на Украйна.“
Вадим Карасев, директор на независимия Институт за глобални стратегии в Киев, каза: „В момента не виждам пряка заплаха от военна инвазия. Руското ръководство може да се придържа към твърдата си позиция, но те не са глупаци."
Липса на желание за битка вътре в Русия
Въпреки че войната с ниска интензивност продължава от няколко години, Кремъл се опита да запази участието си в нея в строги рамки и в по-голямата си част я скри от руския народ. Резултатите от проучването и в двете страни последователно показват, че жителите им изпитват топли чувства един към друг, въпреки че нямат особено високо мнение за властите на другата страна.
Проучване, проведено през февруари 2012 г. от Киевския международен институт по социология, показа, че 41% от украинците имат положително отношение към Русия и 42% отрицателно. Същото допитване, проведено от руския независим Център Левада, показа, че 54% от руснаците имат положително отношение към Украйна, а 31% отрицателно.
„Често казвам, че отношението на украинците към руснаците и Русия е вид несподелена любов“, каза Владимир Паниото, директор на Киевския международен институт по социология. „Това не се отнася за руските лидери, към които само 12% от украинците имат положително отношение, а 76% отрицателно. Трябва да се има предвид, че около половината от украинците имат роднини в Русия, така че психически те отделят населението на страната от нейното правителство.
Същото може да се каже и за Русия, където сега живеят около 3 милиона украинци, включително един милион от избягалите от войната. Между жителите на тези страни съществува невероятно дълбока, трайна и многостранна връзка.
„Тази ситуация е толкова болезнена, защото толкова много от нас имат приятели и семейство в Украйна“, каза Олга Крищановская, един от водещите социолози в Русия. „Например съпругът ми е украинец и редовно общуваме с роднини в Украйна. Много сме уморени от това политическо напрежение. Ние не вярваме на нашите политици и определено не искаме война, която може да започне заради лъжите, които ни се насаждат и от двете страни. Не искам да вярвам, че може да започне война. Тя няма да намери подкрепа сред руснаците."
Кортунов е съгласен, че Путин играе опасна игра, разполага войски по границата и насажда мисли за военен конфликт в опит да накара Запада да обсъди промените в европейската система за сигурност. Въпреки това, както повечето руснаци, Кортунов смята, че истинска открита война с Украйна е изключена.
„Трябва да се запитате: здравомислещи хора ли са Владимир Путин и неговият екип? Ако мислите, че това е така – уверявам ви, че е така – тогава трябва да признаем, че Путин няма намерение да отприщи голяма война в сърцето на Европа. Дори Русия да победи в такава война, съпътстващите щети ще бъдат огромни, разходите ще бъдат изключително високи и тази война ще сложи край на оставащите надежди за помирение със Запада в бъдеще. Путин се грижи за своето наследство и наистина иска да намери някакво решение на украинския въпрос, но няма да започва война.“
……………………
Анализът е на Фред Уиър, „Крисчън сайънс монитор“
