Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган ще срещне поддръжници и противници в Германия. Времето за рестартиране на отношенията между Берлин и Анкара е благоприятно, но от посещението на Ердоган също така произтичат задължения. Без засвидетелстване на уважение, едва ли ще бъдат издействани отстъпки, коментират в редакцията на Süddeutsche Zeitung, цитирани от агенция "Фокус".
По ирония на съдбата този четвъртък, свързан съдбовно с Европейското първенство по футбол през 2024 г., в Германия пристига „Имам Бекенбауер“. Прякорът си Ердоган получава преди няколко десетилетия в Истанбул заради футболните му умения и религиозния му уклон. Професионалната му кариера няма нищо общо с футбола, освен ако не изключим факта, че спортът е подходящ начин за политическа мобилизация на масите.
Не е случайно, че решението за "Eвро 2024" ще бъде взето същия ден, в който Ердоган пристига в Берлин (а междувременно стана ясно, че Германия ще бъде домакин на първенството - бел. ред.). Залогът на Анкара е ясен: надеждите са, че в дуела между Турция и Германия победител ще бъде Ердоган. Във всеки случай футболното събитие ще бъде прелюдия към едно вече емоционално заредено посещение. Повечето германци не разбират защо Ердоган ще бъде приет с всички държавни почести. Опозиционните политици категорично критикуват решението на управляващите в Берлин. Защо на държавния глава, който преследва опозиционните политици и вкарва журналисти в затвора, трябва да бъде оказвана подобна чест?
Мнозина представители на турската общност в Германия смятат, че на Турция се гледа с пренебрежение. Налице са убедителни аргументи „за“ държавно посещение на турския президент. Най-важният бе изтъкнат от държавния глава на ФРГ Франк-Валтер Щайнмайер: с поканата си към Ердоган той иска да покаже на германските граждани с турски корени уважение към тяхната страна на произход. Всъщност мнозина германски турци са убедени, че родината им се третира с пренебрежение. Да се противодействаш на това усещане, е разумен ход.
Решението Ердоган да бъде посрещнат като държавен гост обаче поражда и съответни задължения. Щайнмайер и Меркел трябва да изяснят нещо: без отстъпки от страна на Анкара няма да има и такива от страна на Берлин. Няма икономическа помощ, докато в турски затвори все още има германски граждани, задържани по политически причини; няма да има подкрепа за разширяването на митническия съюз на ЕС, докато репресиите в Турция не намалеят.
Моментът за преговори е благоприятен. Тъй като Турция влоши отношенията си със САЩ и бе тласната към валутна криза, Ердоган отново търси близостта на Европа. Неотдавна дори от неговите уста се чуха дори похвали за Меркел. Само допреди година политиците в Берлин често биваха сравнявани с нацистите. Ердоган иска рестартиране на отношенията с Германия, а срещата на високо равнище е сериозен шанс.
Турската опозиция продължава да бъде потискана
Но е ясно, че не всичко може да бъде забравено с натискане на един бутон. Може да отнеме години, докато част от унищоженото доверие бъде възстановено. Турската опозиция продължава да бъде потискана. И въпросите са все така болезнени: как да се справяме с религиозната асоциация ДИТИБ, за която има подозрение, че шпионира? Как да се справим със съмнителни искания за екстрадиция в Турция?
Ердоган ще срещне поддръжници и противници в Германия. Той ще разговаря с канцлера на ФРГ Ангела Меркел и с държавния глава на страната Франк-Валтер Щайнмайер, но трябва да преглътне, че лидерът на правителството в Берлин все пак няма да го уважи на държавния банкет в двореца Белвю, даден в негова чест. Трябва също така и да преглътне, че на масата до него ще бъде „зеленият“ политик Джем Йоздемир, един от най-яростните му критици. Надеждите са домакините все пак да използват разумно посещението на турския лидер.
