Ваксината трябва да бъде политически неутрален, животоспасяващ медицински ресурс. Но той се разпределя предимно според политически и геостратегически сфери на влияние. Това казва професор Игор Пеличари за „Дойче Веле“.
Можем да говорим за две философии, които в момента съществуват, що се отнася до ваксините: източна и западна“, казва Игор Пеличари, професор по международни отношения в Университета в Урбино, Италия.
„Имаме източна, както я наричам, политическа ваксина, и западна - икономическа. И двете имат една и съща медицинска цел, но напълно различни политически цели. Източната е държавна собственост във всички аспекти, от планиране, през изследвания, до производство и дистрибуция. Източната е също на основата на външнополитически интереси, така че е чисто геополитически инструмент. На Запад, от друга страна, имаме ситуация, при която всички, дори държавните и правителствените ръководители, зависят от частни (фармацевтични) компании и затова тя не е пряко политическа“, каза професор Пеличари.
Съединените щати, Великобритания и самият Европейски съюз се опитват първо да ваксинират собственото си население, докато в същото време Русия в момента изнася своята ваксина „Спутник V“ в над 50 страни, а Китай, според последните официални данни, в 27 държави.
„Това, което правят Русия и Китай, изобщо не е изненада, тези държави имат дълга традиция в т.нар мека сила. Не виждам нищо ново в това", казва професор Пеличари. Той обаче е изненадан от ситуацията на Запад: „Съществува усещането, че Западът е малко заспал или че зависи твърде много от частните фармацевтични компании“.
Що се отнася до Европейския съюз, професор Пеличари оценява, че пандемията е показала, че на мултилатерално ниво не е в състояние да взема бързи решения: „За съжаление мултилатерализма просто не работи“, казва той.
„След една година всички ще имаме ваксина и ситуацията ще бъде като сега с маските, които са на всеки ъгъл днес. Но в момента има геополитическа пропаст и мисля, че Западът сега има политически проблем“, каза професор Пеличари.
Що се отнася до сегашното разпространение на ваксини, има конкуренция между руската и китайската страна, въпреки че не е толкова забележима, колкото между Изтока и Запада, казва професорът.
„Руската икономика е много по-слаба от китайската. Това, което прави Русия един от основните международни играчи днес, не е нейното икономическо представяне, а нейните технологични възможности и ние ги виждаме, когато става въпрос за ваксини. Китай, от друга страна, също е играч на здравната сцена, но основният му инструмент е икономиката. Тогава не би трябвало да ни изненадва, че Русия е по-активна във ваксинационната дипломация от Китай."
Говорейки за съмненията в ЕС по отношение на „Спутник V“, Пеличари казва, че това няма нищо общо с качеството на ваксината, а е политически проблем: „Трябва открито да кажем, че ако има проблем с руската ваксина, то това е така, защото е руска и заради нищо друго, заключава той.
В дебата за това коя ваксина е по-добра, той вижда чиста конкуренция. Е, тази конкуренция, казва професорът, също се различава.
"На Запад става въпрос за маркетинг, а на Изток за геополитическа конкуренция", според него.
В момента Русия и Китай имат геополитическо предимство, що се отнася до ваксинационната дипломация на Балканите.
„Интересно е какво се случва в Западните Балкани, където донори винаги са били ЕС, Америка и т.н. Изведнъж тях ги няма и се появяват Русия и Китай. Не е изненадващо, че Русия и Китай играят тази игра, но е изненадващо, че Западът не се появи в началото на тази надпревара. Това ще трябва да бъде решено, ако искаме да се поддържа баланс в настоящите международни отношения", казва професорът, който в своята работа се занимава особено с международната помощ и нейните ефекти.
Предоставянето на държавна помощ е легитимен инструмент на външната политика, смята още той. Но това, което е важно да се разбере, е това е главно в интерес на държавата, която оказва помощ.
„Донорите често имат повече политически интереси, отколкото получателите на помощ, и в тази нова глава има политически интерес от руска и китайска страна. Прекалено рано е да се каже дали ще се отиде в посока стабилизиране на Западните Балкани или поддържане на това положение“, казва Игор Пеличари.
В същото време, заключава той, е тъжно, че нерешените проблеми са на гърба на обикновените хора. Но този път не само на тези на Балканите, а и в целия свят.
