Той казва: "Гроб на знаменитите е цялата земя".
А също: "При споровете между частни лица всички имат според закона еднакви права".
И освен това: "Вследствие големината на нашата държава у нас се внася абсолютно всичко от всички страни и ние можем да ползваме еднакво удобно както от онези блага, които се произвеждат у нас, така и от благата, които се произвеждат от други народи".
Какво означават думите на Перикъл
Тези изречения е произнесъл политикът, стратегът и философът Перикъл в чест на падналите в Пелопонеските войни атински воини. От тези негови думи може да се заключи, че:
Първо - той е мулти-култи, защото според него способните, знаменитите и великите принадлежат не на една отделна нация, а на цялата земя. Второ - той е убеден демократ и привърженик на правовата държава. И трето - той е привърженик на глобалната икономика, защото хвали свободната търговия между хората и народите.
Ето още от неговите думи:
"Ние даваме достъп в държавата си на всички и никога чрез гонения на чужденците не отнемаме никому възможността да изучава или да разглежда онези неща, от които може да се възползва който и да било от нашите неприятели".
Тук вече той сякаш малко прекалява. Изказването му е на отявлен либерал, готов да приеме в държавата си всякакви чужденци, дори от вражески настроени държави. Ще рече човек, че е бил пиар на бившата канцлерка Меркел или пък отявлен привърженик - при всички случаи привърженик на оспорваните от доста нашенци "европейски ценности"
Но всъщност в тези думи на Перикъл сякаш няма нищо чак толкова забележително. Освен това, че са произнесени през 430-та година преди новата ера.
Западна измислица?
Така че охулваните от някои хора "европейски ценности" не са измислица на някой съвременен разглезен западен интелектуалец. Те са били достижение на европейската и световната цивилизация още преди да бъде разпространено християнството. И са всъщност основните човешки ценности.
Но може би най-завладяващото в тази реч е, че Перикъл обяснява победата на Атина над Спарта не с някакви нейни военни предимства - знае се, че Спарта е най-подготвената за войни древна държава - а тъкмо с атинските ценности и атинския начин на живот. И с готовността на атиняните да ги защитават. Ето какво казва още Перикъл: "Хората скърбят не затова, че са изгубили тези блага, които не са опитали, а че им се отнема това, към което са привикнали."
И още: "Демокрацията също е част от критичната инфраструктура, която трябва да защитаваме. Защитата на демокрацията изисква силен дух и издръжливи граждани". Впрочем, това последното е уловка. Това твърдение не е на Перикъл. То е от скорошната реч на германския президент Щайнмайер. В нея той призовава Европа и света да помогнат на Украйна. Но би могъл да го направи с думите на Перикъл отпреди 1500 години приблизително така: "И в случаите, когато ние оказваме помощ на когото и да било, се ръководим не толкова от съображението дали това е в наш интерес, колкото от взаимното доверие, което е присъщо на свободата". Отпреди 2400 години е, а звучи като член от договора на НАТО.
Какви ценности защитаваме
Всички тези съпоставки и съвпадения би трябвало накарат консерваторите - американски, европейски и български, а и не само консерваторите, разбира се, да се позамислят върху това какви точно обичаи и ценности са ни завещали древните и кои от тях си струва да пазим и съхраняваме.
И също за какво си струва да воюва човек - дали за тези ценности и за своя начин на живот, или пък за управлението на някоя продажна върхушка, която прикрива користта си зад иначе трогателни излияния за нация, чест, достойнство, величие и саможертва. И може би най-важният въпрос: Кой в края на краищата ще победи. Дори няма нужда да човек да се рови в световните летописи за верния отговор - достатъчно е да се огледа и прецени съвремието ни.
Цивилизацията винаги побеждава, успехите на варварството са временни. Нашата цивилизация в Европа, например, не е съхранила обичаите на тъмното си Средновековие, а най-добрите постижения на Атина и Рим, на Възраждането, на Реформацията, Класицизма, Просвещението, индустриализацията, борбата за правата на човека и демокрацията. И България е част от тази победна цивилизация, не защото Крум е пил от черепа на Никифор, а защото българите са се възползвали от всички достижения на Византийската империя.
Твърде (не)човешко
Това дали Украйна си е върнала Херсон и дали Русия ще успее пак да го превземе няма да промени крайния изход - победата на Украйна, приела ценностите на цивилизацията като свои.
Цивилизация, която освен всичко друго означава и това: "...всеки човек може да се прояви у нас при най-разнообразни положения като пълноценна и самостоятелна личност и при това с голяма елегантност и изисканост".
Едно съвсем човешко предназначение на града, на управлението и на държавата, според Перикъл. Най-смисленото ѝ предназначение. Въпреки че някои замаяни от своите собствени неистови видения философи и умници (не са само Дугин и Ницше), биха ги отхвърлили като нещо "човешко, твърде човешко"... Другото виждане обаче е нечовешко, твърде нечовешко.
Автор: Иво Беров, Дойче веле
