Как отношенията между Анкара и Вашингтон стигнаха до сегашното си състояние? Наясно сме с причините Турция да закупи руските ракетно-зенитни системи С-400. Това е политика с крайна дата 2030 година, която цели турската военна индустрия да стои на крака, без чужда зависимост. Политика, която се стреми към съвместна продукция, а не превръщането на индустрията в пазар, която се застъпва за производството, а не за консуматорството. Това пише турският консервативен ежедневник Yeni Şafak в коментар, цитиран от агенция "Фокус".
Една от най-важните клаузи в сделката за системите С-400 е одобрението на Москва за съвместно производство.
Наскоро попитахме президента Реджеп Ердоган на връщане от Сараево дали са възникнали проблеми в това отношение. „Няма никакви проблеми, свързани със съвместната ни работа с Русия. Откакто започнаха преговорите с президента на Руската федерация Владимир Путин, обсъждаме активно темата. С Божия помощ проекта ще започне скоро. Всички върви гладко“, отговори Ердоган.
Проблемът има и други измерения, разбира се, и те са свързани с нарушаването на дългогодишната политика за установяване на независима отбранителна индустрия.
Това, за което говорим, е фактът, че от 2013 година отношенията между Турция и САЩ са негативно повлияни от американската политика, насочена към това да изолира и да накаже Турция в собствените ѝ граници. Тази политика е основен фактор за решението на Анкара да се обърне към Русия и да закупи от нея системите.
Всеки вече знае, че от 2013 година процеса на постоянното „размахване на моркова“ пред Турция и формирането на терористичния коридор на „Работническата партия на Кюрдистан“ (ПКК) са част от плана да се измести проекта „Рожава“ и в Турция.
Освен това, въпреки че отговорниците за опита за преврат от 15-ти юли бяха напълно разкрити, ние все още трябва да преговаряме със САЩ, които не са приели нито едно турско искане в този контекст и които продължават да питат дали не сме инсценирали сами преврата.
Няма съмнение в това, че дълбокото усещане на недоверие, до което тези афери доведоха са оказали влияние на целия процес, свързан със системите С-400.
На 7 ноември 2016, когато реакциите срещу САЩ стигнаха до пика си, президентът Ердоган изрече един анекдот.
Преди много време в един град живеел един завистлив скъперник. Той много се карал със своя съсед заради темперамента си. Проблемът бил толкова голям, че кметът на града чул за дрязгата им. Един ден кметът привикал мъжа и му предложил сделка: „Можеш да искаш от мен всичко и аз ще ти го дам. Но имам едно условие – ще дам на съседа ти двойно повече от същото нещо“. Скъперникът помислил за малко и рекъл: „Искам да ми извадиш едното око“. Когато кметът го попитал защо, той казал: „За да избодеш и двете очи на съседа ми“.
Тогава Ердоган свърза тази приказка с американската политика спрямо Турция. Корпоративната политика на САЩ да накаже едностранно Анкара, започнала през 2013 продължаваше през последните шест години, а Вашингтон се държеше сякаш нищо не се случва. Две седмици след като Ердоган разказа тази притча, Тръмп беше избран за президент на САЩ, но въпреки неговите по-мек подход, нямаше сигнали за това да се е отказал изцяло от тази политика.
Американските медии са пълни с експерти, които заплашват страната с думи като „Да изгоним Турция от НАТО“ и „Да ги накажем по начин, който никога няма да забравят“. Тези изявления са само потвърждение на идеята на САЩ, че те могат да правят каквото си поискат, а Анкара трябва тихо да се подчинява.
Все пак има и други експерти, които препоръчват по-внимателен подход. Но това, което те казват, е „Да изчакаме Ердоган да си тръгне и тогава да оправим отношенията си с тях“. Това, което тези изявления също означават е „Не можем да контролираме Турция заради Ердоган. Да го изчакаме първо да си тръгне“.
Говорителят на турското президентство Ибрахим Калън наскоро разговаря с американския съветник по националната сигурност Джон Болтън. Калън го предупреди, че отношенията между Анкара и Вашингтон не могат да продължат с едностранно налагане на политиката на САЩ.
През последните шест години политиката на САЩ спрямо Турция се води на основата на едностранно налагане на тяхната воля. Вярно, тази политика може и да датира отпреди 2013, но тогава тя не беше толкова просташка. Изглежда, че освен ако САЩ не се откажат от подхода си скоро, отношенията между тях и Турция ще продължат да са непостоянни, завършва анализът на турския ежедневник.
