Откакто новината за ужасната смърт на 12-годишната Сияна стана обществено достояние, в социалните мрежи нейната снимка е навсякъде. Красивото ѝ лице, последната ѝ рисунка, последният ѝ чат, писмо на нейна приятелка... всички ние знаем подробности за нея, от които сърцата ни се свиват ужасно, очите ни се пълнят със сълзи, а гневът напира ли, напира... Днес, на 4 април сме все така гневни и все така настояваме да има наказани.
Това дете няма да се върне, близките му завинаги ще останат с дупки в душите си и точно заради това имат право да потърсят някаква справедливост. Справедливост, която би могла да предотврати следващи катастрофи. Справедливост, която би могла да спре безхаберието, непукизма и тарикатщината по високите нива на българската администрация.
Още: Премиерът Желязков коментира трагичната смърт на 12-годишната Сияна
На 12 април се готвят мащабни протести, на които за пореден път ще извикаме - стига вече! Стига сме убивали децата си, стига сме си затваряли очите пред човешката трагедия, само защото не се отнася лично до нас. Всъщност, засегнати винаги сме ние, хората. Имагинерната власт на ръководителите не ги прави безсмъртни, макар те да са се вкопчили в постовече си като за спасителни пояси.
В името на Сияна трябва да опазим всички останали деца. Да, това е основната тема в социалните мрежи в момента и трябва да остане така, докато някой не поеме отговорност.
Още: Само за часове: Намалиха скоростта на отсечката-убиец край Телиш, после върнаха старото ограничение
