Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

"Възможност за Русия или израз на демокрация": Западът натиска Украйна към избори

29 септември 2023, 07:30 часа • 5574 прочитания

Идеята за провеждане на избори, което беше изказано за първи път от председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Тини Кокс, беше подкрепено от републиканския сенатор Линдзи О. Греъм по време на посещението му в Киев, където той пристигна заедно със сенаторите Ричард Блументал и Елизабет Уорън и ще обсъдят по-нататъшна помощ за Украйна от САЩ. 

Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна

Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена

Според украински официални лица, изборни експерти и активисти, провеждането на свободни и честни избори в условия на война е практически невъзможно и просто неразумно. В момента приблизително една пета от украинските територии са под контрола на руските сили. Милиони украинци са далеч от страната си като мигранти. На фронта са десетки хиляди войници.

Натискът от страна на Запада Украйна да проведе избори въпреки тези препятствия отразява настояването на някои техни представители Киев да потвърди стремежите си да запази демокрацията, въпреки че украинците на два пъти организираха масови продемократични демонстрации, най-вече Оранжевата революция през 2003 г.-2004 г. и Евромайдана през 2013-2014 г. Още: Вътрешните боричкания в Европа пречат на помощта за Украйна

"Възможност за Русия"

Украински официални лица казват, че ще трябва да бъдат преодолени значителни финансови, логистични и правни пречки, за да се проведе всеобщ вот в условията на война. Някои казват, че е напълно невъзможно да се проведат избори и че това само би позволило на руските сили за сигурност да проникнат в Украйна и да я отслабят отвътре.

Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО

Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)

"Това е, което руснаците се опитват да постигнат чрез своите тайни канали", каза украински служител по сигурността, пожелал да остане анонимен. "Няма ситуации, в които демократични избори могат да се провеждат по време на война." 

Според него провеждането на вота би могло да даде на Русия възможност по някакъв начин да подхрани разделенията в украинското общество. Той добави, че през последната година и половина тези разделения до голяма степен са изчезнали, докато страната се бори да оцелее. Още: Оръжия от САЩ за Киев ще има дори без реформи в Украйна (ВИДЕО)

Но официални лица в Киев не могат да отхвърлят идеята за провеждане на избори без основания, защото рискуват да отблъснат ключови политически играчи на Запада, които играят важна роля в предоставянето на международна финансова и военна помощ на Украйна.

Бившият украински премиер Юлия Тимошенко счита, че провеждането на избори в условия на война би довело Украйна до загуба на войната, тъй като вътрешните политически разделения - спорове, които естествено възникват в едно демократично общество - разрушават националното единство, необходимо за победата над Русия.

Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?

Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)

"Цената на провеждането на избори по време на война ще бъде поражението в конфликта", каза Тимошенко в интервю в Брюксел през септември. "Единството е незаменим ресурс за нашата победа".

Тимошенко отбеляза също, че войниците, които в момента се бият на фронта, биха имали затруднения да гласуват и им е забранено от закона да търсят изборни позиции по време на война. „Повечето от онези, които жертват живота си на фронтовата линия, няма да могат да гласуват", каза тя. „Седем милиона украинци вече са бежанци, много живеят извън страната - повечето от тях също няма да могат да гласуват." Още: Позиция: Украйна не може да влезе в НАТО заради демокрацията

През май председателят на ПАСЕ Кокс даде интервю за украински медии, призовавайки Киев да проведе „колкото е възможно свободни и честни избори". Като аргумент, че провеждането на вот е възможно, той посочи примера с Турция, която проведе избори веднага след голямо земетресение.

По-късно Кокс промени коментара си, като призна, че Украйна не може да проведе избори, докато е във военно положение, което е малко вероятно да бъде отменено преди края на конфликта. "Но със сигурност ще има избори в един момент и моят съвет е да започнете да се подготвяте за тях възможно най-скоро". 

Сенатор Греъм призова за избори по време на срещата си със Зеленски в Киев, където беше част от делегация на Конгреса. По време на пресконференция преди срещата Греъм каза, че е „дошло времето Украйна да направи следващата стъпка в развитието на демокрацията, а именно провеждането на избори през 2024 г.“ Още: Без избори в Украйна догодина: В бюджета няма предвидени средства за вот

Как ще гласуват военните?

В интервю, дадено от Зеленски за украински медии след посещението на Греъм, украинският лидер сподели, че предложението на американския сенатор е „много разумно и много справедливо“. Зеленски обаче обяснил на Греъм, че избори в Украйна при военно положение са възможни само „ако всички граждани имат възможност да гласуват“. 

"Как военните ще могат да гласуват? Покажете ми инфраструктурата. Все още никой не е показал това", обясни Зеленски. "Как хората в чужбина ще могат да гласуват? Все още никой не ми го е показал."

На следващия ден Греъм излезе с изявление, в което отбеляза, че е „много доволен да чуе, че президентът Зеленски е отворил вратата за избори в Украйна през 2024 г.“ Сенаторът нарече решението "смело и важно", добавяйки, че то е "акт на неподчинение" в лицето на руската агресия”, пише The Washington Post.

Междувременно Зеленски счита, че Украйна не може да си позволи да похарчи 135 милиона долара за избори сега, когато се бори за оцеляване. Той добави, че ако Западът иска да има избори, трябва да плати за тях.

"Няма да провеждам избори на кредит. Няма да взема парите, отпуснати за оръжие, и да ги използвам за провеждане на избори", каза Зеленски.

Републиканският кандидат за президент Вивек Рамасвами нарече искането на Зеленски за 135 милиона долара „изнудване с урна в ръцете“. Преди това Рамасвами каза, че САЩ трябва да спрат да финансират Украйна и да принудят Киев да седне на масата за преговори с Москва.

През август украинският парламент удължи военното положение с още 90 дни до ноември, като по този начин отложи парламентарните избори, които трябваше да се проведат не по-късно от края на октомври. Още: Зеленски: Ако има военно положение, няма да има парламентарни избори в Украйна

В този случай обаче парламентът ще трябва да спре режима на военното положение поне за два-три месеца - толкова време според украинското законодателство трябва да мине между обявяването на изборите и деня на гласуването. Освен това кандидатите трябва да имат достатъчно време за провеждане на своите кампании.

Високопоставени служители на администрацията на Байдън казаха, че Украйна трябва да реши кога да проведе избори. По време на посещение в Киев в началото на септември държавният секретар Антъни Блинкен призова Зеленски да проведе подробни консултации с представители на гражданското общество и украинската опозиция относно това кога могат да бъдат организирани следващите избори.

Администрацията на Байдън е чувствителна към многото логистични пречки пред гласуването по време на война. 

Според един украински депутат натискът идва главно от републиканците, докато се подготвят за президентските избори в Съединените щати през 2024 г. „Това е логично и очаквано. Разбира се, украинските въпроси по един или друг начин ще станат част от вътрешно американските дискусии”, каза депутатът, който пожела името му да остане в тайна. 

Юлия Тимошенко призна, че нейната партия не е съгласна със Зеленски по много въпроси, но също така е против провеждането на избори при сегашните условия. "Ние сме категорично против това", каза тя. "Загубата на война само защото някой иска избори е неприемливо."

Автори: Дейвид Л. Стърн, Катрин Белтън, Джон Хъдсън

Превод: Ганчо Каменарски

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Ивайло Анев
Ивайло Анев Отговорен редактор
Новините днес