Световната банка вече няма имунитет срещу съдебно преследване за финансиране на проекти, които увреждат и унищожават поминъка на малки общности на местно ниво. Това реши Върховният съд на САЩ в края на февруари тази година със 7:1 гласа, а решението предизвика пространен анализ от страна на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) – какви ще са ефектите от него, тъй като 74 години Световната банка де факто имаше съдебен имунитет по тази линия.
Поне засега се очертават два ефекта – Световната банка да бъде съдена от две малко известни в световен мащаб общоности. Първата е мюсюлманската общност уагъри, която живее в индийския щат Гуджарат. Всъщност именно заради един от тези хора – Будха Исмаил Джам, Върховният съд на САЩ взе знаковото си решение за Световната банка. Джам се обърна към правосъдието в САЩ заради финансиран проект от Световната банка – на Tata Group. Проектът е за изграждане на въглищна централа на брега на Гуджарат, но той не взема под внимание, че в тази местност уагърите се препитват главно чрез риболов. Индустриалният проект обаче съсипва крайбрежието и де факто унищожава поминъка на малката общност.
Всичко това се случва, след като Tata Group казва, че проектът няма да навреди на риболовна дейност, защото в района нямало такава. А заводът изхвърля отпадъчна вода от дейността си директно точно там, където уагърите ловят риба.
Втората общоност, която търси справедливост от Световната банка, всъщност е още по-малка. Става въпрос за 17 рибари от Хондурас и техните семейства. Ищците са категорични, че са подложени буквално на геноцид от могъщата хондураска компания Dinant, която иска да контролира местните плантации за палмово масло. Рибарите обвиняват Световната банка, че дава заеми на Dinant, макар че компанията използва паравоенни и формира отряди на смъртта, които да се погрижат корпоративните интереси да надделят, дори с цената на човешки живот. Dinant катерогично отрича, а Световната банка не коментира нито случая в Хондурас, нито този в Индия.
След решението на Върховния съд на САЩ, и хондураските миньори, и уагърите вече водят други дела в американски районни съдилища (съответно в Делауер и Вашингтон, окръг Колумбия) – този път в търсене на директно обезщетение. Съдебната битка обаче ще е дълга и трудна, защото има още много юридически пречки пред това да видим Световната банка осъдена заради съсипване на поминъка на някоя малка общност. Например – кои видове заеми на Световната банка, предназначени за регионално развитие, са „търговски“, както и коя част от дейността на банката и свързаните с нея международни финансови институции е обект на американското право и съответно по нея могат да бъдат водени дела. Една от линиите на защита на Световната банка е да твърди за даден заем, че не е търговски или свързан със САЩ, за да блокира съдебен иск.
ICIJ твърди, че между 2004 и 2013 година, 3,4 млн. души в цял свят са били принудени да напуснат местоживеенето си заради проекти за развитие, финансирани от Световната банка. Международният журналистически консорциум е категоричен, че в много случаи при такива проекти банката не спазва собствените си вътрешни правила.
