Външната политика на САЩ се води от глупаци. Така се изрази американският журналист Дъг Бандоу в реномираното издание Forbes. Какъв друг извод може да се направи от исканията на двете основни американски политически партии за това САЩ да се намесват във всички конфликти в света, независимо от последиците, смята Бандоу.
Не е важно колко катастрофално може да се отрази това решение за вмешателство, военното лоби настоява, че то е разумно. А всички проблеми, които възникват в процеса, се обясняват с недостатъчното усилия: прекалено малко включени военни, прекалено малко убити чужденци, прекалено малко бомбардировки…
Сега, когато в Близкия Изток избухват нови конфликти, зловещите постижения на привържениците на интервенциите предизвикват все повече смущение.
Сякаш президентът Барак Обама малко го е срам от поведението му. Този лауреат на Нобеловата награда за мир демонстрира точно такава военна активност, както и предшественикът му, смята Бандоу.
Между другото Обама беше избран благодарение на речта му от 2002 година, в която той се изказа срещу навлизането в Ирак. През 2013 година той призна, че „мен ме избраха, за да сложа край на войните, а не да ги започна.” Сякаш сам иска да се убеди, че: „Последните четири години прекарах, опитвайки се да направя всичко възможно, за да съкратя зависимостта ни от военната сила.”
Вашингтон вече много време е тази столица, в която опитът няма значение. Повечето влиятелни политически експерти непрекъснато грешат. Всяка година те излизат с нови прогнози, които не се оправдават. Същото се случва и със специалистите по външна политика. Двупартийният консенсус се състои в непрекъснатата интервенция. От време на време възникват сериозни разногласия за съществото на конфликта, но те имат главно политически характер.
А междувременно Чичо Сам показа, че притежава таланта всичко, до което се докосне, да се превръща в хаос. Въпросът не е това, че на практика всички военни кампании, нахлувания и други форми на вмешателство само влошаваха ситуацията. Практически всяко ново вмешателство беше опит да се решат проблемите, възникнали в резултат на предишните опити на САЩ. И всяка нова военна крачка на САЩ води до възникването на нови проблеми, кризи и катастрофи. А те от своя страна водят до нови призиви за начало на война, самолетни удари, оказването на хуманитарна помощ, нахлуване, дипломатически натиск и други форми на вмешателство.
Специалистите в областта на външната политика на САЩ почти никога не признават, че крайният резултат е отрицателен. Макар войната в Ирак да ужасяваше американците, малцина консерватори признаваха, че нещо не е станало както трябва или че планът е имал своите недостатъци.
Повечето представители на официален Вашингтон просто казват: „Да се притеснявам?”. Може да са били допуснати 1-2 грешки, но не бива да се „преувеличават” уроците, извлечени от множеството неуспехи. Нито един отговорен политик не иска да признае, че този или онзи проблем на друга страна не засяга САЩ. Нито един уважаващ себе си обитател на столицата на Америка не признава, че съществуват такива проблеми, които Вашингтон не е в състояние да реши. Нито един патриот, свято вярващ в американската изключителност, никога няма да се съгласи с това, че в американското правителство има нещо, което не си струва да се натрапва на друга държава.
Учените прекарват кариерата си в спора за великата стратегия. Но, да се разработи принципът на външната политика, на практика не е толкова сложно. Елитът на Вашингтон, естествено, може да поспори за детайлите, но той искрено вярва в това, че американците са длъжни да се намесят във всеки конфликт, да платят всеки дълг, да унищожат врага, да решат проблемите и да игнорират всяка критика. За съжаление, както показват последните 20 години, този подход неминуемо води до катастрофа.
Съществува обаче една достатъчно проста алтернатива. И Обама вече говори за това: „Не трябва да се правят глупости.” За съжаление, самият той не можа да последва собствения си съвет. Но Вашингтон наистина трябва да спре да прави глупости.
Както вече написах по-горе, външната политика на САЩ се ръководи от глупци, припомня Дъг Бандоу. И само американският народ може да промени това. Той трябва да започне да избира такива лидери, които не искат да правят глупости. Само тогава Вашингтон ще сложи крайна безкрайния цикъл на нахлувания, катастрофи, нахлувания, катастрофи.
* бел. ред. - В САЩ има регистрирани над 5400 производители на оръжие. И макар да има големи правомощия, американският президент не може да преодолее едностранно волята на Конгреса. Точна официална статистика колко конгресмени и сенатори са на постовете си благодарение на военно-промишления комплекс г-н Бандоу не е представил в материала си.
