Докато Европейския съюз (EС) трескаво се бори за климатично неутрално бъдеще, в Япония правителството планира да построи 22 нови въглищни централи. Въглищната енергетика е на прага на експанзия, а по този начин се провалят плановете за каквото и да е драстично намаляване на въглеродните емисии в енергетиката.
Това пише в специален анализ за Actualno.com икономистът Борислав Боев по темата с бъдещето на ядрената енергетика на Япония.
Японската енергетика след "Фукушима"
След аварията на АЕЦ „Фукушима-1“ през март 2011 г., Япония реши да спре всичките си атомни централи, които дотогава съставляваха 20% от енергийния микс на страната. Отворилата се пропаст в енергетиката бе запълнена от увеличаване доставките на фосилни горива като природен газ, нефт и въглища. Ако през 2010 г. японската енергетика е била на 81,2% зависима от вноса на фосилни горива, то през 2017 г., този дял вече се покачва на 87,4%. Най-сериозен ръст се наблюдава при доставките на въглища (22% през 2010 г. – 25,1%) и природен газ (18,2% през 2010 г. и 23,4% през 2017 г.). В резултат на тази увеличена импортна зависимост, цените на електроенергията бележат постоянен ръст, а това е допълнителна пречка за осигуряването на устойчиво икономическо развитие – нещо от което японската икономика несъмнено се нуждае в следкризисните години.
В същото време замяната на нискоемисионен енергиен източник, какъвто е ядрената енергия, с високоемисионни такива, каквито са нефт, природен газ и въглища, неминуемо ще доведе до ръст във въглеродните емисии на страната. Това означава, че Япония, като един от основните застъпници на Парижкото споразумение, няма да може да изпълни климатичните цели, които е подписала.
Не е изненада, че Япония е поредната страна, която доказва, че отказът от атомната енергетика (един от най-чистите в емисионно отношение енергоизточници) неминуемо води до увеличаване използването на фосилни горива. За да се разбере по-добре тази зависимост, трябва да бъдат взети предвид природните дадености на Япония. Страната е изключително бедна на собствени енергийни ресурси и се принуждава да внася по-голямата част от тях. Япония внася 99,7% от въглищата, 97,5 % от природния газ и 99,3% от суровия петрол, което прави Токио практически напълно зависим от своите доставчици. Тези обективни фактори поставят Япония в условия на енергийна зависимост, която до голяма степен предопределя политиките на правителството в енергийния сектор.
За съжаление, аварията в АЕЦ „Фукушима-1“ нанесе сериозни репутационни вреди на ядрената енергетика, които имаха отражение не само върху общественото мнение в Япония. В резултат от тази авария редица държави от Западния свят като Германия допълнително ускориха плановете си за отказ от ядрената енергетика.
Днес пречките пред едно по-мащабно рестартиране на ядрени мощности са от най-разнообразен характер. Те се дължат както на завишените регулаторни изисквания след събитията във Фукушима, така и на негативните обществени нагласи в японското общество. В следствие на това поетапното рестартиране на преждевременно спрените ядрени мощности след аварията във Фукушима, е забавено значително. През 2019 г. само 9 от общо 37 реактора са пуснати обратно в експлоатация, а други 17 чакат одобрение за рестарт от японския регулатор.
На помощ идват въглищата
Целият процес по повторното лицензиране отнема изключително много време, но икономиката не може да чака. Ето защо японското правителство планира да строи нови въглищни централи. Въпреки че въглищата са най-въглеродно интензивния енергиен източник, те са изключително достъпен, надежден и сигурен метод за производство на електроенергия. Япония няма проблемите на европейските държави, които участват в единен механизъм за търговия с въглеродни емисии, и няма да ѝ се налага да плаща безумно високите цени на въглеродните квоти, които плащат европейските въглищни централи. Ако японското правителство е твърдо решило да предприеме курс към изграждане на нови въглищни централи, това почти сигурно означава липса на рестриктивни механизми от политическо и регулаторно естество. Това допълнително би спомогнало за бързото строителство и въвеждане в експлоатация на въглищните мощности.
Икономическата ефективност на първо място
След аварията в АЕЦ "Фукушима" и преждевременното спиране на атомните мощности, енергийния баланс в Япония бе сериозно разклатен. Токио се принуди драстично да увеличи доставките на втечнен природен газ и нефт, за да компенсира липсата на най-сигурния си базов енергиен източник. Това от своя страна пък имаше непосредствен икономически ефект – цените на електроенергията се повишиха, а японската икономика не успя да регистрира високи темпове на растеж. От 2011 г. насам годишният растеж не може да надхвърли 2%, а това е крайно недостатъчно за осезаема промяна в икономика.
В духа на тези икономически реалности, японското правителство ще се опита да овладее ситуацията с цените в енергетиката, добавяйки сигурен, надежден и евтин източник на енергия. Изграждането на нови въглищни централи свидетелства точно за такива намерения. Действията на японското правителство за пореден път доказват, че когато стане въпрос за избор между икономически просперитет и климатични цели, властите обикновено избират първото.
Да, добавянето на 22 нови въглищни централи ще донесе допълнителни 74,7 млн. тона въглеродни емисии на годишна база, но пък Япония ще гарантира сигурността на доставките в енергетиката. Предвид факта, че по-голямата част от ядрените мощности в страната все още не са рестартирани, единствения начин за стабилизиране на енергийната система, без допълнително да се жертва икономическата рентабилност, е увеличаване дела на въглищните централи.
Още статии от автора ще откриете тук.
