Еверест е най-големият трофей за планинарите, но се забелязва увеличаване на броя на неопитните катерачи, които поемат големия риск да стигнат до "Покрива на света", пише агенция France Presse, цитирана от БГНЕС.
Индийски пилот, строител от Охайо и бивш маркетолог в онлайн медия стоят в базовия лагер и чакат своя шанс да качат 8848-хилядния връх този сезон. Те са теглени от същите въжета и се изправят пред същите опасности от измръзване, лавина и изтощение и, да - те си плащат по различен начин за привилегията.
Критиците предупреждават операторите, които намалиха цената на билета до 20 000 долара и приемат дори и най-неопитните алпинисти. Междувременно конкурентни оператори предлагат такси от 70 000 долара и имат по-малки екипи и настояват за добре обучени клиенти с опит.
„За мен е голямо постижение да стигна до върха на света” казва Мат Бренан, който работи в строителна фирма в САЩ и е платил на фирма, базирана в Щатите, 65 000 долара, за да опита да качи за първи път Еверест. „Винаги съм искал да изкача големите и реших, че ако искам да направя нещо, то моментът е сега” казва 57-годишният, който оставя инициалите си на Еверест само две години, след като изкачва най-високия връх в Северна Америка – Денали – 6 194 метра.
През 1980 г. непалското правителство позволява само по един екип по маршрута до Еверест, което означава, че само подготвени и опитни катерачи с национална подкрепа и сериозно спонсорство могат да се справят с тази задача.
От 1990 г. тази забрана беше премахната и така се създава индустрията, позната и днес. Тази година 346 души са си платили, за да се качат от южната част в Непал. 373 са издадените разрешителни през 2017 г. 180 катерачи са предприели изкачване от Тибет за миналата година. Шест човека са загинали.
Гай Котър е планински водач към Еверест от 27 години и предупреди, че има доста нови катерачи с малко опит. „В днешно време хората могат просто да влязат в интернет, да си вземат евтини билети за експедиция. А и при някои оператори няма и критерии за опитността на катерача”, казва Котър. „Те не са планинари. Това са хора, които искат да получат наградата от изкачването на Еверест. Те преследват този трофей”, допълва той.
Тенсинг Норгей е първият човек, изкачил Еверест, заедно с новозеландеца Едмънд Хилари, през 1953 г. и успяват на седмия опит.
Днес катерачите аматьори очакват да успеят да качат върха от първия път, като така предприемат много рискове, водени от „върховата треска” и заблуждавайки се, че след като някой друг го е направил преди тях, значи и те могат.
„Някой друг го е направил преди мен. Защо аз да не мога?”, казва 33-годишният Бритън Даниелс Хорн, който работи в онлайн медия. Хорн е платил 70 000 долара, за да качи Еверест, неговия втори 8-хилядник и споделя, че ще му отнеме години да намери парите и времето да го направи пак, ако сега не успее. „Освен ако не ми кажат, че трябва да се върнем, смятам да продължа напред”, заявява Хорн.
Притесненията относно парите съпътстват катерачите, откакто съществуват комерсиални експедиции до Еверест. Много хора са очаквали, че интересът ще спадне след 1996 г., когато 8 души умират заради липса на опит.
„С достатъчно желание всеки идиот може да качи този хълм, но по-трудната част е да слезе долу жив”, казва Роб Хол, водач на експедиции през 1996 г. Но критици казват, че Хол и неговият конкурентен водач Скот Фишър, които умират през 1996 г., са били твърде фокусирани върху инвестицията на своите клиенти да качат върха, а не да оцелеят.
Дълги години операторите на Еверест предупреждават, че неопитността на катерачи и оператори ще доведе до повече смърт.
