В Европа не минава седмица без поредното сериозно предупреждение за рисковете от руска атака срещу някоя от страните-членки на ЕС, особено ако Украйна загуби войната. "Трябва да вземем под внимание, че Владимир Путин може един ден дори да нападне страна от НАТО", каза германският министър на отбраната Борис Писториус в януарско интервю за вестник Tagesspiegel. Два месеца по-рано той предупреди, че германската армия трябва да е "способна да води отбранителна война".
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Подобно изявление за необходимостта от подготовка за война направи главнокомандващият шведската армия генерал Микаел Биден, а британският генерал Патрик Сандърс на свой ред нарече сънародници си част от "предвоенното поколение", което в немного далечно бъдеще вероятно ще се сблъска с Русия. Тези опасения произтичат от буквално изцепките на бъдещия републикански кандидат за президент Доналд Тръмп, който каза на предизборен митинг, че ще "насърчи" руснаците да "правят каквото, по дяволите, искат" с всички европейски членове на НАТО, които не искат да харчат пари на защита: Доналд Тръмп покани Русия да нападне НАТО (ВИДЕО)
След подобни изявления обикновено следва оценка на способността на Русия бързо да възстанови изгубените сили и техника в Украйна, за да атакува НАТО. Писториус счита, че това ще отнеме "5 до 8 години", докато напускащият поста ръководител на естонското военно разузнаване счита, че 4 ще са достатъчни. "Не може да се изключи, че в рамките на 3 до 5 години Русия ще тества силата на член 5 и солидарността на НАТО", каза и датският министър на отбраната. Полската агенция за вътрешна сигурност твърди, че Москва ще възвърне силата си само след 3 години.
Още: Руски пенсионер предложи на Путин как да се справи с НАТО (СНИМКИ)
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Всички тези публични изявления имат за цел да мотивират Европа да действа по отношение на възпирането и самоотбраната в лицето на бъдеща военна агресия. Сред германците, например, повече от 80% подкрепят мобилизация на военната мощ след години на пренебрегване.
Призивите за подготовка за евентуална война повдигат резонен въпрос: какво точно иска Русия? И как Европа на свой ред може да се погрижи за всички непредвидени обстоятелства?
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Война с Русия: Сценарий
Основният приоритет на НАТО от гледна точка на бъдеща неядрена война с Русия остава отбраната на граничещите с нея балтийски страни: Естония, Латвия и Литва. Военните стратези на Алианса обмислят различни сценарии: руските войски могат да започнат пълномащабно нахлуване или да окупират малки области от тези страни, за да тестват и подкопаят желанието на НАТО да се застъпи за "малка гранична държава" срещу ядрена сила, особено ако готовността на САЩ за защита на Европа е поставена под въпрос.
Още: Киев се е готвел за ядрен удар от Русия: Бивш говорител на Генералния щаб на Украйна
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
За да усложни усилията по планиране, руска кампания може да включва всякаква комбинация от конвенционални удари, ядрени заплахи, за да попречи на НАТО да помогне на целевата страна, и неконвенционални мерки като кибератаки, дезинформационни дейности и саботаж в рамките на Алианса, за да отслаби неговата решителност.
В контекста на окупацията на балтийските държави военните стратези на НАТО обмислят и възможността за руска атака или окупация на 100-километровия коридор Сувалки от Литва до Полша между Беларус и руския Калининград на Балтийско море. В случай на война руските войски биха могли да окупират тази зона, отрязвайки Естония, Латвия и Литва от останалата част от НАТО. Такива военни действия биха могли да бъдат подкрепени от "активни мерки", които тревожат етническите руснаци в балтийските държави, което допълнително отслабва позицията на НАТО в региона: Сценарий: Путин прехвърля "Искандери" в Калининград с директна заплаха към НАТО
По подразбиране тези сценарии предполагат намерението на Москва да тества сплотеността на НАТО и да разреши чрез някакъв вариант на стратегията от ескалиране към намаляване на противопоставянето. Идеята е Русия бързо да завземе територията на НАТО в една или повече от балтийските държави, да постави Алианса пред свършен факт и след това да го принуди да се оттегли пред лицето на ядрена заплаха. Такъв сценарий може да включва ранно използване от Русия на тактически ядрени оръжия с ниска мощност на бойното поле, за да принуди Алианса да прекрати военните действия. Ако НАТО се съгласи, нейният авторитет ще бъде подкопан завинаги: Слабото място на НАТО, което Путин ще пробие: Анализ на бивш съветник на Зеленски (ВИДЕО)
Към това разнообразие от конвенционални, ядрени и хибридни сценарии добавете несигурност относно изхода от руско-украинската война, въпроси относно мащаба на увеличението на разходите за отбрана на Москва и способността ѝ да се превъоръжава, както и продължаващото объркване на Запад относно бюджетите за отбрана, нивата на силите и бъдещите ангажименти на Вашингтон пред Алианса. Така ще получите истински пъзел за организационната и плановата работа на НАТО.
Още: "Превратът на Майдана": Между пряка демокрация, "киевска клика" и "мръсна война"
Всеки сценарий ще изисква различни военни (и невоенни) способности и нива на сила от двете страни. Допълнително усложняване на планирането са различията в оценките на страните-членки на НАТО за руската заплаха в зависимост от редица фактори, включително географска близост и военни способности. За Русия би било много по-лесно да възстанови достатъчно военна мощ, за да смаже балтийските държави с техния слаб военен потенциал, отколкото да организира продължителна сухопътна кампания в Полша за превземане и защита на коридора Сувалки.
Изискванията за отбрана при хибридната война са много различни от противодействието на широкомащабни въоръжени нападения на територията на НАТО. И двете са сериозна трвога за балтийските страни и Полша, за разлика от страните, които не граничат с Русия. На свой ред фокусът на Берлин върху хибридните заплахи помага да се обясни бавният темп на възстановяване на неговите конвенционални сили. Две години след началото на руската инвазия Германия все още не е прехвърлила единствената си боеспособна бригада в Литва.
Предвид разликата в сценариите и възприемането на заплахите от страните от НАТО, за блока е трудно да назове реалистична единна времева рамка за готовността на руските сили да заплашват някого извън Украйна. За западните отбранителни стратези все още не е ясно кога ще спрат основните боеве там и какви загуби в жива сила и техника ще понесе Русия дотогава.
Други въпроси: какво може да възстанови и пресъздаде Русия, какво може да си позволи, като се има предвид размера на нейната икономика, до какви технологии ще има достъп и ще привлече ли необходимите човешки ресурси във военнопромишления комплекс и в самата армия? Всички те се обсъждат бурно в западните аналитични и разузнавателни среди.
Още: За да постигнете мир в Украйна, спомнете си края на Студената война
Съдейки по публичните изявления на Москва, тя най-вероятно ще изгради много по-сериозна военна мощ в сравнение с това, което имаше преди 2022 г. В същото време Руската федерация все още не е разкрила новата 10-годишна програма за производство и доставка на оръжия за подкрепа на такава армия.
Повишено внимание с Русия
Според някои анализатори проблеми с финансирането едва ли ще възникнат в близко бъдеще, но на Русия ще бъде изключително трудно да привлече необходимите човешки ресурси поради липсата на квалифицирана работна ръка и общото намаляване на населението в трудоспособна възраст. Значително разрастване на отбранителната индустрия може да бъде трудно поради хронични недостатъчни инвестиции и липса на достъп до достатъчно количество различни компоненти. Това говори малко за истинските планове на Русия за бъдещето и военните методи, които тя може да избере, за да ги реализира. Въпросът е открит: дали горните сценарии за Балтика са реалистично отражение на намеренията и възможностите на Русия? И защо ще го прави?
Въпреки цялата несигурност, подценяването на военната мощ на Русия е голяма грешка. НАТО не трябва да се успокоява от ниската ефективност на руските войници в Украйна. Да, те не успяха решително да преминат украинците и да нанесат бързи танкови удари, които биха поставили силите на НАТО пред свършен факт в Балтика. Освен това Русия все още се въздържа от използване на тактически ядрени оръжия по време на войната.
Още: "Ние ли сме следващата цел?": Градове в Източна Украйна чакат Русия да удари
В същото време руската армия доказа своята устойчивост в трудни бойни условия, демонстрира готовност за понасяне на жертви и запази способността си да отслаби украинските сили и да премине в настъпление. Така че дори ако стратезите на НАТО считат руския блицкриг срещу балтийските държави за малко вероятен сценарий, ще бъде опасно да се подценява Русия през следващите години. Здравият разум диктува, че блокът трябва да се подготви за различни сценарии и да не бъде изненадан, когато Москва направи нещо, което повечето европейци смятаха за немислимо преди 2022 г.
Автор: Франц-Стефан Гади за Foreign Policy. Старши консултант в Международния институт за стратегически изследвания и старши сътрудник по въпросите на отбраната в Центъра за нова американска сигурност.
Превод: Ганчо Каменарски
