"Да, хората обикновено искат резултати веднага. Това е разбираемо. Но това не е игрален филм, в който всичко се случва за час и половина". Това каза президентът на Украйна Володимир Зеленски, говорейки на конференция в Киев за лятната контраофанзива на Украйна.
Идеята, че украинските войски, лишени от въздушно прикритие, ще пробият руските отбранителни линии, първоначално звучеше повече като сюжет на холивудски филм, отколкото като реалност. През третия месец от контранастъплението Зеленски и неговото правителство бяха изправени пред факта, че украинските въоръжени сили не са постигнали желаните резултати по-бързо, а са въвлечени в продължителна конфронтация.
През последните седмици Украйна, макар и бавно, все още възвръща значителни територии в южната част на страната. Киев за първи път проби мощната отбранителна линия на руската армия на юг. Но някои лидери в западните столици се оплакват, че Киев не е успял да се възползва от възможностите, предлагани от чуждестранни оръжия, и че политическата подкрепа за него може да намалее в резултат на това.
ОЩЕ: Украинският пробив на юг от Бахмут: Какви са последиците за руската военна мощ (ВИДЕО)
Коя е правилната стратегия?
🎥Ukrainian 58th Motorized Brigade utilizing MaxxPro MRAPs with mine roller and M58 MICLIC to clear the way for mechanized infantry during a combat exercise.#UkraineRussiaWar pic.twitter.com/2jCvWpfu8N
— MilitaryLand.net (@Militarylandnet) September 3, 2023
Незадоволителните резултати доведоха до разногласия между Киев и някои западни лидери по въпросите на стратегията - западняците неофициално се оплакват пред медиите, че украинските военни в процеса на бойната подготовка не са успели да овладеят съвременните методи за водене на война, по време на които мотострелковите части, артилерия и ПВО действат заедно. Освен това командирите в Украйна не искат да поемат някои рискове.
Междувременно Украйна отбелязва, че американските войски никога не са воювали в условията, създали се в Украйна: украинските въоръжени сили нямат превъзходство във въздуха, докато Русия разполага с мощна армия и най-модерно въоръжение. "Покажете ни поне един офицер или сержант от американската армия, който например е изстрелял 5 до 7 000 снаряда от гаубица M777",каза Виктор, командир на украинска артилерийска част, пред Financial Times.
Но въпреки духа на противоречие и от време на време язвителни забележки, украинското ръководство започва да осъзнава, че въоръженият конфликт ще бъде дълъг и труден. Западните поддръжници на Украйна сега изпразват арсеналите си и въпросът е дали ще имат решимостта да я подкрепят и да я снабдяват с боеприпаси за дълго време.
Киев реши да води битка на изтощение, като притиска противника на фронтовата линия с артилерийски огън и унищожава пътищата му за снабдяване и евакуация посредством ракети с голям обсег. В същото време се извършват операции от малки пехотни части с цел превземане на руски позиции.
В НАТО са загрижени за този съветски подход и склонност към борба за изтощение. Въпреки това украински лидери и западни експерти, които са анализирали боевете през лятото, казват, че тази тактика е по-съвместима с реалните условия, тъй като Русия има мощни отбранителни структури и плътни минни полета, докато Украйна няма въздушно прикритие и активно използва дронове.
Благодарение на новата тактика Киев постигна известен успех. Но това е много бавен процес - руската отбрана няма да рухне изведнъж. Най-важното е, че по-нататъшният успех до голяма степен ще зависи от съюзниците на Украйна и дали те могат да увеличат производството на боеприпаси и военно оборудване, за да ѝ помогнат да оцелее. Именно необходимостта европейският оръжеен арсенал да бъде попълнен е и тема на дебат в Подкомисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент на 19 септември. И основният въпрос е - не знаем докога ще можем да разчитаме на партньори извън ЕС за попълване на запасите, след като производственият капацитет в Европа се увеличава бавно и процесът ще трае с години.
"Лошото разбиране на това как действа украинската армия и цялостната оперативна среда води до фалшиви очаквания, погрешни съвети и несправедлива критика от страна на западни служители", пишат военните анализатори Майкъл Кофман и Роб Лий. Те подчертават, че Украйна трябва да се поучи от своята контраофанзива, за да продължи да се справя успешно с руските войски по цялата 1000-километрова фронтова линия. Това може да се случи следващата година, а може би и по-късно. В същото време те твърдят, че съюзниците на Киев трябва да признаят недостатъците в обучението и оборудването на украинските войски, допринесли за неуспехите на фронта. Ако американските и европейските лидери наистина възнамеряват да помагат на Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, те ще трябва да възприемат по-систематичен подход към доставката на артилерия и самолети, както и към обучението на войските.
Борба на изтощение
🎥Artillery of Ukrainian 82nd Air Assault Brigade shelling Russian positions in the south.#UkraineRussiaWar pic.twitter.com/4zAG5b8163
— MilitaryLand.net (@Militarylandnet) September 5, 2023
Украйна води контранастъпление на няколко фронта. Посоката на главния удар е южно от Орехов в Запорожка област - към Токмак и Мелитопол. Именно там 47-ма механизирана бригада, която е в челото на настъплението, срещна сериозни затруднения още в първите седмици на операцията през юни.
Темпото на настъпление се забавя от големи минни полета. В някои райони тяхната плътност е до 5 мини на квадратен метър. Освен това украинците са обект на атаки от руски хеликоптери и тежка артилерия. Почти една пета от военното оборудване, предоставено от НАТО за контранастъплението, според украински и западни служители, е унищожено по време на началната фаза на операцията през май и юни. Поради тази причина Киев беше принуден да спре и да преосмисли стратегията си.
ОЩЕ: Загубите в украинската контраофанзива: Няма победа без жертви (ВИДЕО)
Украйна не промени посоката на главния удар, но измени тактиката си. Ако по-рано тя се опитваше да пробие добре укрепената руска отбрана с настъпление на механизирани части, сега тя премина към бойни действия на изтощение. Киев нанася мощни артилерийски удари по вражеските войски и освобождава пътя на пехотата.
Изминаха 3 месеца от първите неуспехи, но Украйна набира скорост. Тя успя да пробие първата линия на руската отбрана в Работино. Сега Киев се опитва да разшири пробива, за да превземе Върбово и впоследствие да атакува Токмак.
Ако украинските въоръжени сили успеят да превземат Токмак, това ще бъде важна стъпка, която ще им позволи да прережат така наречения сухопътен мост, свързващ Ростовска област в Русия с териториите на юг и Крим, които са под руски контрол.
ОЩЕ: Руски генерал с анализ кои са козовете на украинците за победа (ВИДЕО)
Има и второ направление на атаката: украинските войски се движат на юг от Велика Новоселка, опитвайки се да достигнат до Азовско море и пристанищния град Бердянск. Въпреки че успяха да превземат няколко малки села, напредъкът и там е бавен. В средата на август той реално замря.
Сериозни усилия са съсредоточени около Бахмут. Руските войски превзеха града през май след 10 месеца тежки боеве, оставяйки го в руини. Но боевете в околността не спират и украинците метър по метър си връщат територии на северния и южния фланг. Те вече превзеха селата Клещеевка и Андреевка и овладяват важни пътища около града.
ОЩЕ: Руският погром при Клещеевка и Андреевка: Руски офицер си изля душата (ВИДЕО)
Руснаците атакуват само в Серебрянската гора на североизток, в Луганска област. Тази гора, простираща се на изток до стратегически важното селище Кремена, е окупирана от руски войски. Според украински лидери и анализатори целта на офанзивата е да се отклонят украинските въоръжени сили от южната посока и да се настъпи на запад отвъд река Оскол, която е естествена отбранителна линия, както и да се възвърнат територии в Донецка и Харковска области откъдето руснаците се изтеглиха преди година - Купянск и Лиман.
Какво да се прави?
В такава сложна и напрегната бойна обстановка украинските военни не могат да следват принципите на НАТО за комбинирани бойни действия – така наречените координирани действия на пехотата, танковете, артилерията и ПВО. Кофман и Лий пишат, че украинците работят най-добре в малки, много маневрени щурмови групи. Те трудно могат да водят бойни действия с повече от рота (200 души) или дори взвод (20-50 души). Но ако украинските войски искат да надградят успеха си след пробива на руската отбрана, те ще трябва да координират действията и на по-големи части. И за това е необходима подходяща подготовка.
Анализаторите казват, че една от основните поуки от контранастъплението досега е, че западното бойно обучение на украинските войски, което обикновено продължава 5 седмици, е твърде кратко. Разработената програма не отчита силните страни на украинците и условията на терена - например непреодолими минни полета и отбранителни укрепления. Освен това обучението се провежда без участието на дронове, които постоянно патрулират над украинските позиции.
"Ако бях направил това, на което ме научиха западните военни, вече щях да съм мъртъв", споделя Сюлейман, командир на част от специалните части от 78-ми полк. Той каза, че е тренирал с американски, британски и полски войници и всички те са давали "понякога добри, понякога лоши съвети, като например как да прочистваме окопи". Казах им: "Момчета, всички ще умрем, ако направим това."
Към Украйна има и редица въпроси относно това как разполага най-опитните си войски. Тази година някои американски официални лица разкритикуваха Киев, че изпрати най-опитните си войски в безсмислената защита на Бахмут, където те претърпяха тежки загуби. Полската фирма Rochan Consulting е подготвила подробна оценка на контранастъплението, в която се отбелязва, че Украйна би могла да постигне по-големи успехи това лято, ако беше използвала опитни бригади, оборудвани с оръжия на НАТО, а не с нови бойци, които едва наскоро са завършили обучение.
Всички анализатори обаче отбелязват, че руската армия също изучава врага и подобрява тактиката си. Например Москва умножава маршрутите си за доставки и използва по-често дронове, за да противодейства на украинските атаки.
Силата на дроновете
The 92nd mechanized destroyed a 2S4 Tyulpan 240mm self-propelled heavy mortar. pic.twitter.com/ltWEpnjcr7
— NOELREPORTS 🇪🇺 🇺🇦 (@NOELreports) September 19, 2023
Летните боеве показаха колко важни са дроновете за воюващите страни, както за разузнаване, така и за нанасяне на удари. Този въоръжен конфликт е много различен от предишните, защото се използват масово безпилотни самолети. Благодарение на това и двете страни имат пълен поглед на бойното поле в реално време. По-специално, маневрите на противниковите бронирани средства се разкриват много бързо.
Всяка украинска част се изпраща на фронта със собствени дронове. Това често са произведени в Китай граждански разузнавателни дронове, които струват няколкостотин долара, или така наречените FPV дронове, които могат да бъдат оборудвани с боен заряд. Украинските войски използват такива дронове, нанасяйки удари по руската отбрана и военна техника, но Киев изпитва трудности да се справи с нарастващото им търсене. Кралският институт за отбранителни изследвания изчислява, че Украйна губи повече от 10 000 дрона всеки месец. Но възможността лесно и бързо да се правят ефективни дронове от украинците се признава и от кореспондента на "Известия" Александър Сладков, който изрично набляга - ефективни дронове, които нанасят немалко поражения, се правят от леснодостъпни материали, включително дърво, картон и пастмаса.
Russian propagandist Sladkov is so shocked by the ability of Ukrainians to create drones from the most simple materials, he even admits that NATO support does not and will not play any role in this.
— Dmitri (@wartranslated) September 19, 2023
And he's perplexed as to how the self-proclaimed second military in the world is… pic.twitter.com/iF5N9pEj0u
Междувременно руската армия не изостава от Украйна в използването на дронове, предназначени за масовия потребител. Тя разполага и с много военни дронове. Руският дрон камикадзе "Ланцет-3", способен самостоятелно да проследява и поразява цел, се оказа най-страшното оръжие. Украйна няма какво да му противопостави, пише Financial Times. Но пък нещата се променят - показателно е как кореспондентът на "Комсомолская правда" Александър Коц писа в канала си в Телеграм след като Русия загуби Клещеевка, че украинците неимоверно са подобрили представянето си с касетъчните боеприпаси за артилерията и че руснаците при Бахмут страдат от липса на дронове и достатъчно артилерия:
Aleksandr Kots talks about the situation in Klischiivka. Disregarding his intel on positioning, he says Ukrainians have crazy artillery firepower and an advantage in drones. He also says once Ukrainians take a position, they can fill it with concrete and build it up overnight.… pic.twitter.com/0NZqzGxAnT
— Dmitri (@wartranslated) September 19, 2023
До края на годината Украйна ще увеличи стократно производството на самоделни дронове в сравнение с началото на конфликта. Киев сформира специален щаб за координиране на масовото производство на дронове.
Въпреки че Украйна увеличава производството на безпилотни самолети, тя може да нанася далечни удари само с помощта на своите съюзници. Киев все повече се надява Вашингтон скоро да се съгласи да му достави ракети ATACMS, които имат обсег от 300 километра. В този случай Германия може да даде зелена светлина за доставката на крилати ракети Taurus, тъй като Берлин обикновено чака САЩ първи да вземат решение за доставката на определени оръжия.
Украинците твърдят, че са нанесли повече щети на руската военна машина, отколкото може да изглежда отвън. За да атакуват руския тил, те използват дронове и западни ракети и ракетни системи HIMARS, Storm Shadow, SCALP.
In the #Melitopol area today there were powerful strikes at military facilities. pic.twitter.com/TVIHBhwJb6
— NEXTA (@nexta_tv) September 19, 2023
"Русия и Украйна са вкарани в дълга и тежка битка, в която нито една от страните няма решаващо предимство. Това ще бъде дълга битка, а Украйна сега е в средата на нея. Това се случва във всеки голям конфликт", каза високопоставен представител на Запада. А главнокомандващият на американската армия генерал Марк Мили предупреди, че не може да се очаква сегашната контраофанзива да изгони Русия напълно от Украйна - при най-малко 200 000 руски войници там ще трябва много повече като време и употребен ресурс. Защото, както смята и турският президент Реджеп Ердоган, Владимир Путин няма да си тръгне току така от Крим:
Erdogan thinks Putin will not leave Crimea.
— NOELREPORTS 🇪🇺 🇺🇦 (@NOELreports) September 19, 2023
"Back in 2014, I had certain discussions and negotiations with President Putin on Crimea, and they were not successful, I could not convince them to leave Crimea, and I think that at present this will not succeed either," he said. pic.twitter.com/2Xpju8a5De
Статия от: Кристофър Милър, Бен Хол, Financial Times
Превод: Ганчо Каменарски