Прилагането на "сертификат за ваксинация срещу коронавирус", който позволява да пътуваш до определени места с ограничения поради пандемията COVID-19, може да бъде реалност в Европейския съюз това лято. На последната среща на върха на ЕС беше договорено да има период от три месеца за определяне на техническите условия на новата система, която може да включва и резултата от серологичните тестове и PCR, съобщава испанската национална телевизия RTVE, цитирана от БГНЕС. Системата за ваксинационен сертификат трябва да е електронна, да стане единна за целия ЕС и в нея да влизат както данни за ваксинирани, така и за преболедували от COVID-19 и за хора с отрицателни тестове - PCR и антигенни.
Испания, една от най-засегнатите икономики в ЕС от въздействието на пандемията поради голямата тежест, която туризмът има в икономическата си структура, е твърд защитник на прилагането на този спорен механизъм, въпреки че извън правните или етични въпроси, така нареченият "имунен паспорт" поражда сериозни съмнения и от научна гледна точка. Всички одобрени досега ваксини са показали изключително висока ефикасност за защита срещу сериозните последици от болестта, но не и че предотвратяват лека или асимптоматична инфекция и следователно да разпространяваш заразата.
"Имунизационният паспорт е нещо много преждевременно, докато няма по-категорични доказателства“, каза Маргарита дел Вал, директор на лабораторията за вирусна имунология в Центъра за молекулярна биология "Северо Очоа" (CSIC). Според нея, вече одобрените ваксини показват "ясна, много ясна и звучна" полза за хората, които вече са били ваксинирани, но не е гарантирано, че те не могат да разпространяват вируса, така че идеята за ваксинационна карта "е преждевременна, особено за пътувания или за участие в масови мероприятия ".
В този смисъл предварителна публикация от Университета в Кеймбридж показва обнадеждаващи данни, въпреки че изследването все още не е прегледано от независими учени. Според резултатиte, ваксината "Комирнати" на Pfizer/BioNTech намалява значително асимптоматичните случаи от първата доза сред английските здравни работници и следователно инфекциозния капацитет на ваксинираните. Понастоящем няма проучвания, които да са проверили дали другите одобрени или в процес на одобрение ваксини (AstraZeneca, Мoderna и J & J) имат подобни свойства.
Ключът ще бъде в капацитета за стерилизация, което е едно от най-големите неизвестни, които сегашните ваксини срещу COVID-19 все още представляват: дали имунизираните хора, освен че се предпазват от сериозните ефекти на болестта, нещо вече демонстрирано, също биха избегнали риска от предаване на вируса на други хора. Трябва да се отбележи, че дори в данните за Pfizer, предоставени от проучването на университета в Кеймбридж, стерилизацията не е пълна.
За Маргарита дел Вал сегашните ваксини "имунизират много добре, за да предпазят от заболяване", но не напълно, за да предотвратят разпространение на зараза, ако ваксиниран човек все пак се зарази - т.е. той може да зарази други. Според учения, познанието на тази точка "ще покаже до каква степен сме защитени като общество", като в същото време "ще определи бъдещите мерки, които трябва да бъдат приложени".
Дел Вал, която участва заедно с Изабел Сола във виртуален дебат, организиран от фондация Alternativas, припомни, че "вече е измислено нещо много подобно на имунния паспорт": този, известен като международен сертификат за ваксинация. Като пример тя посочи, че хората, които пътуват до тропически страни, трябва да носят сертификат за жълта треска.
"Концепцията за сертификат за ваксинация означава, че сте в безопасност и можете да влезете в държава, но с тези ваксини все още не знаем. Това е безопасно за човека, но не знаем дали това лице е безопасно за останалата част от общество", заяви Дел Вал, за да подчертае, че "макар да не знаем дали ваксинираните са заразни, много е важно да поддържаме същите мерки за защита".
Както посочва Изабел Сола, съдиректор на лабораторията за коронавирус на CSIC, всички настоящи ваксини са базирани на един и същ компонент на коронавируса за стимулиране на имунната система: S-протеина (от "spike" на английски - с него вирусът прониква в човешките клетки), и "всички ще предпазват от тежестта на заболяването, дори имунитетът да не е напълно стерилизиращ".
Тя разкрива, че ключът към намирането на стерилизиращ имунитет може да бъде интраназалната ваксинация, която се прилага директно през носа, вместо интрамускулно, както е при всички настоящи ваксини. "Това е пътят за навлизане на вируса, така че той спира пред вратата на влизане и осигурява стерилизиращ имунитет. Вече се вижда в опити, че само интраназалната ваксинация дава този вид имунитет и затова един от начините бъдещето може да бъде промяна на този път на имунизация", уверява тя.
След като коронавирусът навлезе в дихателните пътища - най-честата форма, той се размножава в носа и гърлото, преди да се спусне в белите дробове, така че инфекциозният капацитет може да се запази, дори ако ваксината неутрализира най-сериозните ефекти, които винаги възникват, когато микроорганизмът има достъп до долните дихателни пътища. Назалните ваксини за приложение биха решили този проблем и вече има някои в процес на разработка, като този на екипа, съставен от Изабел Сола, Соня Зунига и Луис Енхуанес.
По отношение на възможността за налагане на COVID-ваксинация с принудителни средства поради опасността, която малцинството, което отказва да бъде ваксинирано, представлява за останалите граждани, експертите са най-вече за това да се направи индиректно, в този труден баланс, поставен от свободата на индивида и обществен интерес. "Повече от постигането на глоби и санкции, това трябва да се насърчава индиректно, с ограничения. Когато детето няма пълен регистър на ваксинациите, това се вижда в училищата, защото това е опасност за другите", коментира Изабел Сола, която се застъпва за политиката "търси формули, които да убеждават, а не да налагат".
Връщайки се към имунния паспорт, Алфредо Корел, професор от университета във Валядолид и член на Испанското имунологично общество, смята, че "думата паспорт не е правилната дума сама по себе си", и я сравнява със сертификатите за ваксинация на СЗО, които се използват за международни пътници, макар че "те имат различно значение, не са задължителни, но са в защита на пътуващия".
"В научната част това ме притеснява, тъй като фактът, че сте ваксиниран, не означава първо, че ще бъдете имунизирани, тъй като не е безопасно, освен ако не е разгледано производството на антитела, но това също би породило сравнение с някой, който е преболедувал болестта", заявява той.
"В същото време е по-интересно да се поддържа отрицателен PCR като критерий за пътуване, отколкото този така наречен имунен паспорт - научно не го виждам като много подходящ", продължава той, за да обясни, че "за да се използва паспорт, ваксините трябва да имат универсален достъп (т.е. всеки да може да се ваксинира), а за момента такъв няма", подчертавайки, че "има много страни в света, които не са започнали дори да поставят ваксина". "Това, че всичко зависи от ваксинацията, има научни несъвършенства", заявява той.
Още: Дискусията за ваксинационните паспорти
