Американските сенатори заплашват с „финансово унищожение“ фериботното пристанище на остров Рюген, докато китайският посланик в Берлин, по време на разногласията около Huawei, спекулира на глас за отмъщение срещу германските автомобилни производители. Подобни радикални заплахи показват, че международните конфликти все повече се водят с използване на икономически средства. Но ЕС все още няма възможност да реагира, пише германското делово издание Handelsblatt в материал, представен без редакторска намеса.
Това може да се промени. Европейският съвет за външни отношения с подкрепата на германското и френското правителство представи предложения за „Защита на Европа от санкционни мерки“. По тях са работили високопоставени служители, парламентаристи и представители на икономическата индустрия. Предложенията на разположение на Handelsblatt варират от създаването на банка за износ на ЕС до въвеждането на цифрово евро, за да стане по-независимо от американската финансова система.
Едно предложение носи със себе си специален политически взривоопасен заряд - „съвместен европейски инструмент за отбрана“, който трябва да даде възможност на ЕС да отговори на санкциите с контрасанкции - предизвикателство за САЩ и Китай. „В един свят на нарастваща конкуренция между великите сили Европа трябва по-независимо и уверено да представлява своите интереси и ценности във външния свят“, подкрепи инициативата германският външен министър Хайко Маас (ГСДП). „За да можем ние в Европа да формираме собствените си политики, трябва по-добре да защитим европейските компании от външен натиск“.
Времената, когато икономическият либерализъм беше лайтмотивът, са в миналото. Днес водещият конфликт между Китай и САЩ определя международната политика, търговските отношения се използват и от двете страни с цел изнудване. Европа все още е доста безпомощна в тази ситуация; в новата ера на конкуренция между силите континентът няма средства да се утвърди. Заплахите от санкции от САЩ доведоха до изтеглянето на европейски компании от Иран, спирането на строителството на Северен поток 2, следващият по ред може да бъде бизнеса с Китай.
Призивите за спазване на международните норми не подтикнаха американските сенатори да се откажат от заплахите си срещу пристанището и кмета на Сасниц в конфликта за Северен поток 2. Те също не спряха Вашингтон да забрани на европейските банки да предоставят услуги на главния прокурор на Международния наказателен съд Фату Бенсуда. Призивите към Китай да прекрати нечестните търговски практики и да се откаже от опитите за сплашване на икономически по-слабите страни остават без внимание от Китайската комунистическа партия.
Какво да се прави? През последните месеци този въпрос беше обсъждан на закрити срещи от членове на специална работна група по санкциите - високопоставени служители, експерти от икономически асоциации и парламентаристи. Резултатът от дискусиите е, че ЕС трябва да се въоръжи в областта на икономическата политика, така че санкциите да не бъдат ефективни, както и да възпира икономическите агресори. „Многостранните усилия винаги ще останат предпочитаният вариант на ЕС с оглед на външната заплаха“, каза Джонатан Хакенбройх, експерт по външна търговия в Европейския съвет по външни отношения и основен автор на доклада на работната група. „Но това не винаги е практично“. Ако Китай и САЩ използват своите пазари като оръжие, ЕС трябва да може да реагира.
Одобрение от Голямата коалиция
В краен случай докладът призовава за разглеждане на ответни санкции. Целта на санкциите могат да бъдат служители на американски сенатори, които пишат закони за санкции срещу компании от ЕС. Същото важи и за китайските функционери, които тормозят немските производители на автомобили. Европейците могат да наложат, например, ограничителни мерки върху телефони, внесени от Китай, или временно да ограничат американските софтуерни компании да изтеглят печалбите си от европейския бизнес в САЩ. „Инструментът е насочен към възпиране“, се казва в доклада. „Самото му съществуване може да намали вероятността другите да прибегнат до икономически натиск върху Европа и ЕС някога изобщо да прибегне до него“.
Инициативата беше одобрена от голямата коалиция. „Трябва да сложим на масата всички „инструменти за изтезание“, а не само малки дървени чукчета“, казва Нилс Шмид, говорител по външната политика на ГСДП и член на работната група. Става въпрос за създаване на „равенство в оръжията“. Посланието е следното - „ние, европейците, се застъпваме за свободната търговия, но не сме глупаци“.
Като цяло СТО е основана с цел да лиши подобни икономически конфликти от политическа острота и да намери обективни решения. Но СТО вече е практически некомпетентна. Съединените щати вече не са готови да се придържат към правилата на СТО и въпреки че китайският лидер Си Дзинпин говори за многостранност, той рядко действа в съответствие с нея. Това не е светът, към който се стреми Европа. Но това е свят, в който Европа трябва да намери своето място.
Със създаването на платформата за търговия Instex редица страни от ЕС през 2019 г. направиха първия си опит да заобиколят едностранните санкции на САЩ и да спасят ядрената сделка с Иран. Инструментът за подкрепа - Инструмент в подкрепа на търговските борси - трябваше да се превърне в своеобразна платформа за поддържане на икономически контакти, заобикаляйки доларовото пространство, за да попречи на САЩ да налага санкции. Но тази инициатива се провали. Почти всички компании от ЕС затвориха иранския си бизнес, рискът да предизвикат гняв от Вашингтон беше твърде голям за тях.
Възможността за налагане на ответни санкции сега ще означава готовност за ескалация, която преди това се правеха опити да бъде избегната. В същото време тя ще унищожи принципите, които европейците като цяло искат да запазят. Самият ЕС ще се превърне в нарушител на правилата - дори и само за да предупреди другите сили да не нарушават правилата. Именно за Германия, която се смята за защитник на многостранния, основан на правила световен ред и която като държава износителка се възползва от свободните пазари, както никой друг, това е много сериозна стъпка.
Ето защо не е изненадващо, че за Берлин е трудно да се реши на ясен курс. Икономическият министър Петер Алтмайер не иска да политизира икономическите отношения, той се придържа към старата догма за промяна чрез търговия. Геоикономическото мислене е доста чуждо за неговия отдел. Външното министерство се държи съвсем различно. Офисът на Хайко Маас иска да попречи на китайския концерн Huawei да участва в развитието на германските 5G мрежи, за да не даде на Пекин още по-голям потенциал за изнудване. И наскоро представената стратегия за Индо-Тихоокеанския регион върви в подобна посока. Зависимостта от Китай трябва да бъде намалена чрез разширяване на търговските контакти с други азиатски страни. А външното министерство също участва активно в изготвянето на доклада за санкциите. Държавният секретар на министерството Мигел Бергер беше председател на първото заседание на работната група.
Икономическо равновесие чрез сдържане
Следващата стъпка е обсъждането на доклада в националните парламенти и в Брюксел. Авторите очакват съществени разногласия. Но да не правите нищо - според тях това е най-лошият вариант. Аналогията на Студената война ще помогне да се разбере тяхното мислене. Тогава имаше взаимна заплаха от унищожение с използването на ядрено оръжие - доктрината MAD. Балансът чрез възпиране между САЩ и СССР създава стабилност, тъй като нито една от страните не може да разчита на предимство чрез ядрена ескалация. Сега този принцип трябва да бъде пренесен в икономическата политика. Изчислението е следното - ако американците и китайците разберат, че ЕС има способността да отмъщава, те дори няма да се опитат да изнудват Европа с помощта на мерки за икономически санкции. До известна степен става въпрос за създаване на баланс чрез сдържане.
„Живеем във време, в което търговията, основана на правила, все повече се заменя“, казва икономистът от ХДС Стефан Ровенхоф. Участва и в работата на групата. „Трябва да се подчиним на тази нова реалност“. Поради борбата за власт между Китай и САЩ, световната икономика достигна точка, в която „усмивките“ имат много по-голямо значение. Тук не става въпрос за отказ на ЕС от многостранните си подходи, те продължават да бъдат най-доброто решение, подчертава политикът. Но: „Когато ситуацията се влоши, трябва да отговорим на въпроса какви инструменти имаме, за да се защитим“.
Отговорникът на ХДС за външната политика Андреас Ник дава подобни аргументи: „Ние не сме достатъчно подготвени да отговорим на конкуренцията на великите сили. ЕС не е голяма военна сила, поради което трябва да използва своята икономическа тежест“. В класическите търговски спорове тя прави това отдавна. Например, когато търговски партньор изхвърля стоки на европейския пазар на дъмпингови цени или ограничава вноса от Европа, ЕС отвръща на удара с решителност и ефективност, които изумяват дори САЩ. Неслучайно президентът Доналд Тръмп се оплаква, че никой не се отнася към САЩ толкова зле, колкото ЕС. Ако погледнете от този ъгъл, тогава, когато се опитвате да намерите отговор на заплахите за санкции, става дума по-скоро за промяна на парадигмата, отколкото на съществуващите инструменти, за да се адаптирате към променените глобални отношения.
В Брюксел инициативата на групата вероятно ще получи подкрепа. ЕС преследва целта „стратегическа автономия“. „В момента работим за укрепване на икономическия капацитет за съпротива и анализиране на различни варианти“, казва Валдис Домбровскис, комисар по търговията и икономиката. Подобно на авторите на изследването, ЕС иска стремежът им към „способност за оказване на съпротива“ да се разглежда не като отдалечаване от свободната търговия, а като опит за запазване на свободната търговия възможно най-дълго и за гарантиране на лоялна конкуренция за европейските компании.
Европейски план
Предложения на работната група
Политиката на властта винаги е присъствала в световната търговия, но по-често на заден план. Сега излезе на преден план: икономиката се превърна в оръжие. Докладът на работната група ясно посочва, че Европа трябва да намери своето място в тази променена реалност.
Тя предлага да се създаде инструментариум с различни икономически и политически възможности, за да се намали уязвимостта на Европа към геоикономически противоречия. Преглед на критичните мерки.
Европейска банка за износ
Американското правителство използва централната роля на долара, за да оказва натиск върху компаниите - а не върху онези, които не търгуват пряко със САЩ. Следователно докладът предлага създаването на Европейска банка за износ, която може да предлага платежни услуги, които не се припокриват с американската финансова система. Това ще улесни компаниите да заобикалят американските санкции.
Разбира се, самата банка за износ може да бъде обект на търговски санкции. Европейските държави могат да изпреварят събитията и да назначават високопоставени държавни служители в новата институция. Това ще повиши прага на ескалация, както и цената на натиска и заплахите.
Дигитално евро
Създаването на цифрово евро също преследва подобна цел. В момента САЩ се възползват от господството на долара, за да получат общ преглед на платежните потоци на европейските компании. Това им позволява да определят финансови санкции.
В отговор ЕЦБ може да създаде цифрова европейска платежна инфраструктура, се казва в доклада. Това ще намали риска от разкриване на данни за транзакции. По този начин цифровото евро може да допринесе за укрепване на „суверенитета на Европа“.
Нов орган на ЕС
В САЩ има Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC), а в Китай - отделите за контрол на износа (SECAD), за да преследват собствените си интереси чрез икономически средства. Все още няма европейски аналог.
Докладът призовава да се запълни тази празнина. Такъв нов орган за защита на икономическите интереси може също да се превърне в агенция, към която европейските компании могат да се обърнат, и механизъм за ранно предупреждение, информиращ за санкционните планове на други държави. Също така в редовни доклади ЕС може да разкрие информация за това колко големи са загубите на ЕС поради санкции. Това може да представлява основата за отговор.
Ответни санкции
Засега ЕС се придържа към тактиката на отказ от ескалация. Той не реагира на натиск с натиск; той не реагира на заплахи със заплахи, включително защото няма подходящи средства. Това може да се промени, ако Европа създаде механизъм за налагане на ответни санкции.
Контрасанкциите, в зависимост от конкретния конфликт, могат да приемат различни форми. ЕС може да наложи ограничения върху търговията с услуги, да блокира потоците от данни в трети страни и да наложи лични санкции.
