Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Увеличаване на китайския бюджет за отбрана: Надпревара със САЩ или опасения за сигурността?

17 март 2023, 07:30 часа • 3942 прочитания

Изглежда, че Съединените щати наистина са започнали да мислят за възпроизвеждане на украинската война в района на Южнокитайско море, по-специално в Тайван, пише ливанското издание Al Mayadeen. Целта е да се изтощи Китай и да му се попречи да постигне плана си да стане първата икономика в света.

Решението на китайското правителство да повиши своя бюджет за отбрана със 7,1% не беше ескалиращо решение, насочено към предизвикателство, по скоро стана отговор на Пекин спрямо регионални и международни промените в сигурността.

Според китайското правителство това решение е дошло след реалистично проучване на новите предизвикателства, пред които е изправен Пекин, като на първо място е ситуацията в Тайван, последиците от руско-украинската война и нарастващите заплахи на САЩ, насочени към обкръжаване на Китай от група военни съюзи, като "Окос" и "Куад". И накрая, очакваните съвместни маневри между САЩ и Южна Корея.

Това решение не беше изненадващо, особено след като светът е свидетел на надпревара във въоръжаването между почти всички страни, което представлява източване на техните икономики, като те страдат в резултат от войната в Украйна. Конфликтът в Украйна дойде във време, когато тези икономики все още не бяха успели да се възстановят от икономическите последици от коронавируса. Още: Турско издание: Китай няма да търпи повече

Голямото предизвикателство пред китайското правителство остава въздействието на това решение върху процеса на развитие в страната, особено след като Пекин се стреми да постигне растеж с 5% тази година.

От началото на войната в Украйна Пекин държеше да отхвърли сравнението между Тайван и Украйна въз основа на факта, че последната е независима и суверенна държава и член на ООН. Що се отнася до Тайван, той е част от китайската територия, която беше отделена от него в резултат на определени обстоятелства и тази част рано или късно ще се върне в родината.

Може би това, което увеличи безпокойството, беше, че първият човек, който свърза конфликта в Украйна с това, което ще се случи в Тайван, беше бившият британски премиер Борис Джонсън, който заяви, че ставащото в Украйна ще се чуе и в Тайван.

Загрижеността на Пекин вероятно произтича от хитростта и злобата на британската политика, от което пострада Китай, подобно на много страни по света, които се оказаха под британска окупация, Al Mayadeen.

Изглежда, че Съединените щати наистина са започнали да мислят за възпроизвеждане на украинската война в района на Южнокитайско море, по-специално в Тайван, с цел да се изтощи Китай и да му попречи да постигне стратегическия си план да стане първата икономика в света в следващите няколко години.

Глобалното увлечение по "китайския модел" гневи САЩ и това е логично. Америка има право да се тревожи, когато вижда как Пекин все повече засилва контрола си над глобалната система.

Пекин, който напредва със стабилни и уверени темпове, въпреки случайните препъни-камъни, които китайското правителство не крие, а по-скоро ги признава и си взема поуки.

Пекин многократно е предупреждавал и се е опитвал да стои настрана от участие в надпреварата във въоръжаването, желаейки да се съсредоточи върху развитието и укрепването на икономическата си независимост, което значително ще рефлектира върху неговия стратегически имунитет.

Китайското отхвърляне на идеята за надпревара във въоръжаването също произтича от съветския урок, който все още е свеж в съзнанието на хората, вземащи решения в Китай. Съветският съюз беше изтощен икономически, като го въвлякоха в надпревара във въоръжаването със САЩ, което изчерпа неговата икономическа сила и предизвика разпадането му. 

И докато Съединените щати упорстваха да провокират Китай, регионът на Южнокитайско море стана свидетел на голяма ескалация, демонстрирана от САЩ, които продължиха да предоставят повече военна подкрепа на Тайван, натискайки и насърчавайки Япония да увеличи военния си бюджет. Още: Може ли войната в Украйна да доведе САЩ до оръжеен дефицит?

Най-сериозната заплаха дойде от предоставянето за Южна Корея на ракети, способни да носят ядрени бойни глави, и подготовката за започване на съвместни учения между двете страни. 

Вярно е, че тези маневри не са първите за Вашингтон и Сеул. От 2011 г. те редовно провеждат съвместни учения, но новото е мащабът им и тяхната симулация за използване на ядрени оръжия срещу Северна Корея, а може би и против Китай. 

Това се случва в момент, когато отношенията между двете страни се развиха значително, особено след като президентът на Южна Корея Юн Сук Юл обеща по време на предизборната си кампания да засили сближаването между страната си със САЩ и Япония и да работи с тях, за да се противопостави на Севера Корея и Китай.

Тези маневри също дойдоха в отговор на ракетните изпитания, извършени от Северна Корея, започващи през 2022 г., след пауза, продължила около 5 години. От 2017 г., след диалозите, които се състояха между президента Тръмп и корейския лидер Ким Чен Ун, двамата постигнаха споразумение за спиране на ядрените опити на Пхенян.

Последният ракетен тест, извършен от Пхенян, представлява квантов скок в демонстрацията на сила и е напълно различен от теста, проведен през миналия май, когато ракетата падна преди да достигне Япония, тоест в териториалните води между Япония и Северна Корея.

При последния експеримент обаче бе използвана ракета със среден обсег от 4500 км. Тя успя да премине над Япония и да падне в териториалните води зад нея в рамките на 22 минути, тоест скоростта й е достигнала 17 пъти скоростта на звука, което означава, че американските сили, разположени на остров Гуам, попадат в обсега на корейските ракети, а това представлява качествен скок в конфликта между двете страни. 

Това, което е важно в случващото се в района на Китайско море, са политическите послания, които всички страни се опитват да предадат. САЩ искат да „успокоят съюзниците“ и да потвърдят подкрепата си за тях в региона, особено в светлината на недоволство от позицията си в Украйна, тъй като те виждат, че американската ангажираност обикновено е била ограничена до подкрепа с оръжия. И то, че Съединените щати не са направили това, което се изисква от тях, за да предоставят качествени оръжия на Киев от самото начало, а че се задоволяват с подкрепа без намеса и пряка защита на Украйна, въпреки че Киев е по-важен за Съединените щати и Запада като цяло от Тайван или която и да е азиатска страна поради много съображения.

Що се отнася до Северна Корея, тя иска да покаже, че съществува и е в състояние да застраши американското присъствие в региона и че нейните ракети ще достигнат всички страни, съюзници на Америка, включително Япония и Южна Корея. Пхенян потвърждава присъствието си като силен съюзник на Русия, който ще може да я подкрепи, ако западният натиск върху нея се засили. Още: Китай изпревари Русия при хиперзвуковите оръжия (ВИДЕО)

Китай на свой ред винаги се стреми да предава политическите си послания мълчаливо и мъдро. Пекин иска да каже на Съединените щати, че е задължително да си сътрудничат с КНР, да общуват със Северна Корея и да намерят решение за ядрената й програма.

Освен това Китай може да се превърне в повратна точка в развитието на украинската война, ако открито декларира подкрепата си за Русия в нея. Това е ситуация, до която Пекин не иска да стигне. Затова КНР работи, за да избегне американския натиск.

Предстоящото посещение на китайския президент Си Дзинпин в Москва, което се очаква да се състои през следващите два месеца, остава решаващо за определяне на позицията на Китай относно войната в Украйна и способността му да продължи да държи палката по средата, или ще се окаже принуден да застане в подкрепа на Москва? И то публично, в резултат на натиска и заплахите на САЩ към Пекин.

КНР, въпреки увеличения си бюджет за отбрана, работи, за да избегне намесата в продължаващата надпревара във въоръжаването в света и целта й се върти около идеята, че „подготовката за война предотвратява войната“ и че КНР ще бъде победител във всяка битка, която води в защита на своята териториална цялост. 

Превод: Ганчо Каменарски

Ганчо Каменарски
Ганчо Каменарски Отговорен редактор
Новините днес