Идеята за неутрална Украйна беше наречена в Полша нереалистичен сценарий за края на конфликта, пише Interia. Предложени са и други варианти, но политолозите имат въпроси и съмнения за всеки от тях.
Според експерти войната в Украйна може да завърши с частично разделяне на нейните територии, съчетано с влизането на страната в НАТО и ЕС. Това не е единственият сценарий. Например се говори за замразяване на конфликта според корейската версия. Бивш шеф на НАТО на свой ред има идея Украйна да се превърне в източноевропейски Израел. „Мога да си представя такъв сценарий да се сбъдне. Като се има предвид решимостта на Русия на Путин, шансовете Украйна да спечели войната са ограничени“, подчертава професор Марек Мадей.
Действията на кремълските войски на фронта показват, че Владимир Путин не се съобразява с живота на своите войници. Мобилизацията и последвалите изявления на Кремъл показват, че руският диктатор е готов да продължи агресията, независимо от мащаба на загубите и липсата на шанс да превземе Киев.
Като се имат предвид всички тези фактори, перспективата за прекратяване на войната и в резултат на това възстановяване на украинската инфраструктура, да не говорим за териториалната цялост на страната, е съмнителна. Под въпрос е и перспективата за интегриране на Украйна в структурите на западния свят.
Дилемата на Украйна: Неутралитетът като "опасен сценарий"
Запознавайки се с мненията на експертите, човек може да се натъкне на много съображения относно бъдещето на източната съседка на Полша. Да разгледаме две от тях: запазването на териториалната цялост на Украйна, съчетано със съгласието за нейния неутрален статут, както и съгласието за частично разделяне на нейната територия, съчетано с присъединяване към НАТО и ЕС. Още: Може ли Украйна наистина да се присъедини към НАТО?
Трудно е да си представим, че Русия, която има значителен военен потенциал, включително ядрен арсенал, ще позволи на украинците да отнемат Крим от нея. На свой ред украинците уверяват, че целта на войната е връщането на всички земи, временно окупирани от нашествениците.
„Сценарият за запазване на териториалната цялост от Украйна в комбинация с неутрален статут е нереалистичен и също така е опасен за Украйна“, каза Анджей Шчептицки, специалист по украинска и руска политика, професор във Факултета по политически науки и международни изследвания на университета на Варшава и Института за стратегия.
Наскоро ветеранът-дипломат от САЩ Хенри Кисинджър се отказа от идеята за неутрализиране на следвоенна Украйна, заявявайки, че „идеята вече няма смисъл“.
„Идеята за неутрална Украйна е нереалистичен вариант. Би било възможно, ако конфликтът приключи с подписването на мирен договор с пълното съгласие на двете страни, ако неговите условия биха удовлетворили двете страни, а това е може би невъзможно. Днес ми е трудно да си представя, че Украйна би се е съгласила на прекратяване на военните действия в ситуация, в която нейните цели за връщане на земите, окупирани от руснаците, не са изпълнени".
"Украйна получи гаранции по отношение на границите си през 1994 г. и знаем как това приключи", подчертава друг събеседник на Interia, професор Марек Мадей от Варшавския университет.
Смъртта на Сталин и исторически аналогии
С развитието на конфликта, който е на път да навърши една година, експертите намират все повече аналогии в историята. Освен всичко друго, те често сравняват текущите събития със ситуацията след края на Корейската война през 50-те години.
Корейската война никога не е приключила официално. Прекратяването на военните действия настъпи само поради смъртта на Йосиф Сталин. След нея САЩ и СССР успяха да постигнат прекратяване на огъня. Въпреки това не беше подписан официален мирен договор и конфликтът остана замразен.
Каква е приликата между Корейската война и войната в Украйна? Нито една от страните не може да постигне такова предимство на бойното поле, което да ѝ позволи да победи врага. Нито Москва, нито Киев успяват да постигнат политическите си цели. Още: Анализ: НАТО и Русия не знаят как ще приключи войната в Украйна
Позициите на двете страни са твърде далеч за постигане на мирно споразумение. В крайна сметка и двете страни търпят сериозни загуби.
Украйна като Южна Корея?
Военният изследовател професор Лорънс Фрийдман счита, че примирието между Сеул и Пхенян сочи възможността за „прекратяване на военните действия“ без постигане на пълно мирно споразумение.
Подобна гледна точка се споделя и от историка Найл Фъргюсън, който призна в Die Welt, че едно „корейско решение“ би било „куцо“, но би „позволило на Украйна да се превърне във втора Южна Корея“.
„Нека си представим, че ще минат още 12 месеца и тази война ще продължи в борба за изтощение. В случая с Корея смъртта на Сталин по принцип направи възможно постигането на равенство, границата беше определена и страната беше разделена" – казва Фъргюсън.
Но защо украинците трябва да се съгласяват на такъв вариант? Моралните, политическите и екзистенциалните аргументи говорят в полза на продължаване на борбата. Президентът Володимир Зеленски обеща да върне всеки сантиметър от окупираната територия, включително Крим.
„Може би Русия би била готова да направи „някои“ малки отстъпки по въпроса за земята на Изток, но от гледна точка на Кремъл връщането към целостта на Украйна – например по отношение на статута на Крим „неутрален“ или „неутрализирана“ и демилитаризирана Украйна все още ще бъде застрашена от Русия или от сепаратистите, които я подкрепят“, казва професор Шептицки.
Мирни преговори между Украйна и Русия
Миналата седмица германско-швейцарският вестник Neue Zürcher Zeitung (NZZ) публикува доклад, цитиращ германски политици, според които директорът на ЦРУ Уилям Бърнс е предложил мирен план на Русия и Украйна. Според този план Москва трябва да спре военните действия, като в замяна получи една пета от територията на Украйна. Твърди се, че за тази цел Бърнс е бил на тайно посещение в Москва през януари. Това беше отречено по всякакъв официален начин.
Въпреки това, според заместник-говорителя на Съвета за национална сигурност на Белия дом, докладите за Русия и Украйна, които предлагат такъв план, са „напълно неверни“. Прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков също отрече разкритията на NZZ. Още: Пророческите предупреждения на най-известния американски дипломат за Украйна
Професор Шчептицки също се съмнява в инициативите за мирни преговори. Според него „всяко добросъвестно споразумение с Русия едва ли изглежда реалистично“.
„Москва показа, че не може да ѝ се вярва, освен това е бандитска страна, което го доказа с агресия срещу съседа си и военни престъпления на нейната армия. Не казвам, че не трябва да се прави опит за диалог, например въпросът за доставката на украинско зърно на юг, за да се предотврати гладът там, но шансът за успешни преговори за Украйна в момента е ограничен поради позицията на властите в Кремъл“, подчертава експертът.
Събеседникът допълва, че една от целите на Кремъл може да бъде замразяването на конфликта. "Русия вече използва тази възможност, например в Донбас след 2014 г. и всички знаем как свърши. Този път Владимир Путин също може да вземе почивка, за да възстанови армията и да удари отново след година или две.”
Корейски сценарий
Украйна оправда опасенията за замразяване на войната, като същевременно изостави временно своите политически цели. Но фактът, че западните съюзници на Украйна се отказаха от илюзиите си относно същността на Русия на Путин, предполага, че Киев няма да остане сам след примирието.
Южна Корея беше напълно унищожена след Корейската война, но сега е богата, развита страна. Русия от своя страна може да очаква бъдеща международна изолация от западните страни, а това от своя страна може (макар и не непременно) да инициира дългоочакваното политическо преустройство в страната.
"Мога да си представя замразяване на конфликта. Възможността Украйна да спечели войната е ограничена, като се има предвид решимостта на Путин да унищожи съседа", каза проф. Марек Мадей от Варшавския университет.
„Както показа примерът на Южна Корея, в рамките на такова споразумение е възможно да се функционира и развива. В същото време това е много скъп вариант. Той изисква милитаризация на границите, осигуряване на стабилна финансова подкрепа за украинската армия, която не би могла да се справи със задачите си без помощта на Запада“, добавя той.
Професор Мадей добавя, че „това решение може да бъде от полза за Русия“. "За Путин ще бъде трудно да се откаже от решението да анексира четири украински региона, но в същото време той няма да може да ги окупира напълно. Всичко зависи от това в каква посока ще поеме смяната на режима в Русия, а това е голям въпрос“, добавя той.
Украйна и Русия като ФРГ и ГДР?
Събеседникът на Interia отбелязва, че в момента на практика се изпълнява сценарият за съгласие за частично разделение на земите на Украйна в комбинация с присъединяване към НАТО и ЕС.
"Украйна, която не контролира напълно територията си, получи статут на кандидат за членство в ЕС. Украинската държава сега бързо прилага реформите, необходими, за да стане член на Европейският съюз, въпреки че това вероятно е въпрос за поне едно десетилетие“, подчертава проф. Шептицки.
Експертът отбелязва, че "в историята вече сме срещали подобни случаи".
"След Втората световна война имаше две германски държави, разделени повече от 40 години и непризнаващи се до началото на 70-те години. И двете страни функционираха в международни структури, а Германия се разви като пълноправен член на европейските и евроатлантическите структури, “, подчертава той.
Украйна като източноевропейски Израел
Украйна като новата Южна Корея не е единствената идея за бъдещия статут на източната съседка на Полша. Бившият ръководител на НАТО Андерс Фог Расмусен предлага Украйна да се превърне в източноевропейски Израел. Според датчанина споразумението на САЩ с Израел гарантира на последния възможността да се защити "на всяка цена". Бившият шеф на НАТО смята, че същото може да се случи и в случая с Украйна.
„Подобно сравнение е адекватно в смисъл, че Израел функционира под постоянна заплаха от своите съседи (с някои от тях той вече е сключил мирни споразумения), и в същото време разполага с технологии като Железния купол (система за противовъздушна отбрана), които позволяват да съществува“, анализира проф. Шчептицки. Още: Скептицизъм от Германия: Резултатът от колебанията на Запада ще е ампутирана Украйна
„Присъединяването на Украйна към НАТО не е опция за прекратяване на конфликта. Това нещо ще е след края му“, смята професор Марек Мадей
"На сегашния етап има някои аналогии между Украйна и Израел относно отношенията със Запада. Съмнявам се обаче, че в крайна сметка това би било добро решение", добавя той.
Професор Шчептицки подчертава, че в случая с Израел има фактори като география, история, идентичност: "Нека не забравяме, че Израел не се смята за европейска държава, докато Украйна се стреми да бъде част от Европа и Запада. Следователно в крайна сметка статутът на "източноевропейски Израел", предложен на Украйна, ще предизвика разочарование сред украинците.
Професор Мадей гледа на това малко по-различно. "Израел е в друга ситуация. Той няма гаранции за сигурност от НАТО или други държави, това е по-скоро въпрос на политика към тази страна, в частност на САЩ. Трудно е да се каже дали такова решение може да бъде пренесено на украинска почва. В предложението на Расмусен нищо не се казва каква ще бъде политиката на Киев в бъдеще и това е голям риск за държавите, които законово гарантират такъв статут, както се предвижда в това предложение“, заключава той.
Превод: Ганчо Каменарски
