Турският президент Реджеп Ердоган поиска от Швеция и Финландия да екстрадират десетки хора, смятани от Анкара за терористи, като в замяна на това вдигна ветото над скандинавските страни за присъединяването им към НАТО.
Според него Стокхолм е обещал да екстрадира 73-ма души, а това вече се е случило с трима или четирима. Проправителственият в. „Хюриет“ публикува списък с 45 души, включително 33 от Швеция и 12 от Финландия. Анкара ги смята за свързани с Кюрдската работническа партия ПКК, считана за терористична група от ЕС, САЩ, Великобритания и Турция. Ердоган преследва и последователите на турския духовник Фетуллах Гюлен. Гюленистите са обвинявани от турските власти за организиране на неуспешния преврат срещу президента през 2016 г.
BBC проведоха интервюта с трима души от списъка, които Ердоган иска да бъдат екстрадирани от скандинавските страни, и разказа историите им:
Бюлент Кенеш: Журналист
Години наред той беше главен редактор на вестник „Today’s Zaman“ – високотиражен англоезичен ежедневник в Турция. Офисите на медията бяха затворени през 2016 покрай опита за преврат и тя престана да съществува. Бюлент Кенеш потърси и намери убежище в Стокхолм.
Властите в Анкара го обвиняват, че е част от движението на Гюлен – Feto. То е известно с мрежата си от училища в Турция, но не е смятано за терористична организация в ЕС, САЩ и Великобритания. Самият Гюлен дълги години се укрива в Съединените щати.
Кенеш казва, че се е превърнал в мишена заради откритите си критики към Ердоган и е бил обвинен в изготвяне на планове за сваляне на правителството. „Всички обвинения са изфабрикувани. Аз съм независим журналист с никакви връзки към нито една организация“, твърди Кенеш.
През 2015 г. той получи условна присъда за "обида към президента" в Twitter. В публикацията си журналистът заяви, че покойната майка на Ердоган „би се срамувала от него“. По данни на независимата турска организация Bianet – обидата към президента Ердоган продължава да бъде често срещано обвинение и днес, като през първите три месеца на 2022 г. са били съдени 17 журналисти и карикатуристи.
Бюлент Кенеш смята, че се е превърнал в разменна монета между Ердоган и Швеция в преговорите с НАТО. Той не се страхува особено от екстрадиране, тъй като това би било "предателство към собствените ценности на Швеция" за демокрация и защита на дисидентите. "Това не е изпитание за режима на Ердоган, това е изпитание за шведските власти", казва Кенеш.
Фатих: "Подпалвач“
Другите имена в списъка на Турция са далеч по-малко известни. Фатих е финландски кюрд и е бил част от група от петима млади мъже, които през 2008 г. подпалиха вратата на турското посолство. Сега той е 37-годишен собственик на фирма и предприемач. Казва пред BBC, че съжалява за стореното: "По онова време животът ми беше объркан, имах много проблеми“.
Той бил изненадан да открие името си в списъка, тъй като отдавна е приключил изтърпяването на 14-месечна условна присъда и е платил обезщетение на посолството. Финландските власти му дават гражданство преди няколко години и смятат случая с посолството за приключен, казва той.
Турция го обвинява, че е член на ПКК, която призовава за по-голямо кюрдско самоуправление и участва във въоръжена борба с турската държава. Фатих заявява, че няма никакви връзки или идеологическа обвързаност с кюрдската партия и смята, че е станал мишена единствено заради кюрдския си произход.
Кюрдите съставляват 15-20 % от населението на Турция, но от десетилетия са подложени на преследване в страната. Правителството в Анкара се опитва да забрани прокюрдската партия HDP, която е третата по големина в парламента.
Въпреки че Фатих не вярва, че ще бъде екстрадиран като финландски гражданин, той се опасява от тормоз в местната турска общност или от евентуален арест в чужбина по искане на Турция. Казва, че е много тъжен, че Финландия трябва да се "бори за него".
Айсен Фурхоф: Избягалият учител
Айсен Фурхоф пристига в Швеция, след като излежава пет години от доживотната си присъда в Турция за опит за "подриване на конституционния ред". Това се е случило, когато е била на 17 години и е била член на Турската комунистическа партия. Тя казва, че в Швеция ѝ предложили закрила, след като била измъчвана в затвора. Сега е на 45 години и живее в Стокхолм със съпруга си и дъщеря си, работи като учителка и твърди, че вече не участва в турската политика.
"Напуснах Турция преди 20 години. Ако ме изпратят там, няма да имат никаква полза от мен. Всички, които познавам, са или мъртви, или в затвора. Ето защо попадането ми в списъка беше изненадващо - коя съм аз за тях?", казва тя. Фурхоф добавя, че в Турция е преследвана и за това, че е била член на ПКК. Признава, че си е сътрудничила с тях за три месеца, но това се е случило преди около 25 години. Въпреки че вече не симпатизира на ПКК, тя отрича те да са терористична група и смята, че трябва да участват в дискусиите за постигане на мир в Турция чрез преговори.
Позовавайки се на шведското законодателство, тя не се притеснява от екстрадиция, но ѝ е трудно да повярва, че може да бъде „важен случай“ за Анкара.
Препятствията пред екстрадицията
Правните изисквания в Швеция и Финландия силно затрудняват Турция да екстрадира исканите от нея лица. Крайната дума за екстрадицията има независим съд, а не политиците. Граждани на Швеция и Финландия не могат да бъдат екстрадирани. Чуждестранни граждани могат, но само ако това е в съответствие с Европейската конвенция за екстрадиция.
Екстрадицията не е разрешена за политически престъпления или за държави, в които хората са изложени на риск от преследване. Предполагаемите престъпления трябва да се разглеждат като такива и в Швеция или Финландия.
Според шведския вестник Dagens Nyheter - от 33-те шведски имена, посочени в турските медии, Върховният съд на Стокхолм вече е отхвърлил искането за екстрадиция на 19 души. "Не можем да разглеждаме по-ранни дела, които вече са били разгледани", заяви председателят на Върховния съд Андерс Ека.
През последното десетилетие Финландия е екстрадирала двама души в Турция от повече от дузина, за които Анкара е настоявала. Министерството на правосъдието твърди, че не са постъпвали нови искания и е обещало на кюрдската общност, че няма да има промяна в закона.
Турция все още може да блокира Швеция и Финландия, ако те не изпълнят докрай поетите ангажименти в споразумението за вдигане на ветото за членство в НАТО. На срещата на върха на Алианса в Мадрид миналата седмица Ердоган обяви, че Анкара наблюдава внимателно процеса и ако остане недоволна, то парламентът няма да приеме документа за влизането в НАТО на двете скандинавски държави. Парламентите на всички 30 страни членки трябва да одобрят новите членове.
Днес Финландия и Швеция подписаха протоколите за присъединяване към отбранителния съюз.
