Едно спално място с дюшек на пода в някоя мизерна стая или мазе на Берлин струва минимум 200 евро. На пристигащите от Балканите кандидати за работа в Германия това е добре известно. Предполага се, че в Берлин има около 75 сгради, в които пребивават мигрантите от България, Румъния и Македония - почти винаги нелегално.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Ужасяваща мизерия
В обширен репортаж от берлинския квартал Нойкьолн вестник Tagesspiegel, цитиран от Deutsche Welle, хвърля поглед към една от тези пространства на ужасяваща мизерия, в които живеят хора от Източна Европа. В конкретния случай става дума за сграда, в която преди се е помещавала администрацията на една застрахователна компания. Тя обаче отдавна се е изнесла, а на нейно място се е настанила нищетата.
Огромните помещения, служили едно време за офиси, сега са криво-ляво преградени с шперплат, на места са прокарани нелегални тръби за вода и кабели за ток, навсякъде има следи от плъхове, а по голия стоманобетонен под на помещенията са разположени дървени рамки с матраци за спане. В един ъгъл има малка готварска ниша.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Пет години след отварянето на германския трудов пазар над половин милион българи и румънци са намерили работа в Германия – т.е. значително повече от онези 150 000 мигранти, които са взимали социални помощи от германската държава, сочат данните на Федералната агенция по труда.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Като граждани на ЕС българите от 2014 г. насам имат право да живеят за по шест месеца в друга европейска страна – например в Германия. Трайно обаче те могат да останат само ако имат работа или конкретно обещание за работно място, пояснява изданието.
„Без значение дали са българи, румънци, унгарци или граждани на бивша Югославия – за много роми демократичните промени донесоха не свобода, а мизерия", констатира по-нататък Tagesspiegel.
Как се печели от мизерията на другите
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Мнозина от онези, които загубиха възможност за препитание в родината си, опитват късмета си в Германия, макар и понякога да стават обект на трудова експлоатация и дори изнудване. В репортажа на Tagesspiegel се казва, че „бизнесът, печелещ от мизерията, се развива добре в почти всички големи германски градове – в някои случаи в продължение на години.
От сградата в Нойкьолн, която официално се води собственост на инвеститор от Сърбия, той изкарва по 250 евро от всеки матрак за спане. При 23-ма обитатели в момента това прави месечна печалба от 5 750 евро, а като се приспаднат парите за ток, вода, битови отпадъци и материални разходи, му остават чисти към 4 500 евро на месец. Става дума за пари в брой, върху които не се плаща никакъв данък. Знае се, че собственикът притежава и други сгради в Берлин – неговата строителна фирма работи на някои реномирани обекти, пояснява Tagesspiegel.
Под 8 евро на час, но доволни
Мизерстващите източноевропейци обаче работят за жълти стотинки по строежи или като чистачи на фирми. Настанените в развалината в Нойкьолн взимат по 7 до максимум 8 евро на час, докато задължителната минимална надница в Германия възлиза на 9,35 евро/час, а за общите строителни работници тя е дори 12,55 евро на час. Въпреки това източноевропейците са доволни и не желаят да загубят работата си. В родните им страни ги чака много по-голяма бедност.
