Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Сърбия губи по един град годишно

23 февруари 2020, 12:40 часа • 11734 прочитания

В Сърбия е същото като в България: населението на страната се топи със застрашителни темпове. Демографската криза е толкова сериозна, че вече се превръща в неотложен национален проблем: Сърбия губи по един град годишно.

Урош Траинович още помни времената, когато в родното му село в източната част на Сърбия живеели цели 200 семейства. Миньорското селище имало училище, лекарски кабинет, магазин. Днес, около 60 години по-късно, село Благоев Камен изглежда призрачно: тук живеят само осем души.

Съдбата на това село се повтаря многократно в една страна, която премина през поредица от войни и санкции в края на миналото хилядолетие, след разпадането на Югославия.

"Всички си тръгнаха"

Навред из Сърбия могат да се видят обезлюдени села с изоставени, рушащи се къщи. Това е сигурен белег за топенето на населението - един процес, който повдига редица въпроси за икономическото благополучие на страната. Демографската криза е толкова сериозна, че вече се превръща в неотложен национален проблем - дори ООН предлага помощ.

"Селото беше пълно с хора, тук ходех на училище", спомня си 71-годишният Траинович. "Всички си тръгнаха, вече няма никакви млади хора. Тъжна работа", казва той пред Асошиейтед прес, цитиран от БГНЕС.

Според Световната банка, населението на Сърбия, което днес е малко под 7 милиона, през 2050 ще се свие до 5,8 милиона - спад с цели 25% спрямо 1990 година. Сръбското правителство съобщава, че страната на практика губи по един град годишно. Дневно Сърбия намалява със 103 души.

Демографски проблеми има в цяла Европа, но в Средна и в Източна Европа обичайната за континента относително ниска раждаемост е съпътствана и от два други процеса: висока емиграция и ниска имиграция. За Сърбия, която е кандидат за членство в ЕС, в краткосрочен план обезлюдяването ще струва милиарди. А още по-неприятна е перспективата в дългосрочен план, понеже все по-малко работещи ще трябва да поддържат пенсионната система, която плаща на все повече пенсионери.

Програмата за развитие и Фондът за населението на ООН сформираха група от седем международни експерти, които миналия месец посетиха Сърбия, за да се запознаят с положението. Според австрийския демограф Волфганг Луц, най-сериозният проблем е не толкова самото обезлюдяване, колкото профилът на хората, които напускат страната. "Установяваме, че това са по-добре образованите, по-талантливите, по-мотивираните и мобилни хора, което си е истинска загуба на човешки капитал", обяснява експертът.

"Тук няма какво да ги задържи"

Селища като Благоев Камен са нагледна илюстрация на кризата. Десетилетия наред преди и след Втората световна война селището процъфтява благодарение на златните мини наблизо, които обаче са закрити през 90-те години на миналия век. Траинович твърди, че под земята все още има злато и други полезни изкопаеми, но за тяхното добиване са нужни инвестиции и здрава работа. "Единият ми син е в Германия, другият - в Австрия. Често идват на гости, но тук няма какво да ги задържи", разказва мъжът.

Сръбското правителство се опитва да вземе мерки срещу бързото обезлюдяване. На многодетните семейства се отпуска допълнителна финансова помощ, държавата плаща за изкуствено осеменяване, за ремонт на училища и детски градини, финансова подкрепа се дава както за селските райони, така и на хора в малки селища, които искат да стартират свой бизнес.

Американският професор Рут Финкелстийн смята, че Сърбия трябва да намери и някаква нова роля на застаряващите поколения. Защото цялото внимание сякаш винаги е насочено само към младите хора, добавя тя.

В репортажа на Асошиейтед прес, цитиран от Deutsche Welle, изрично се уточнява, че сходни проблеми имат и други страни от региона. В Хърватия селските райони също бързо се обезлюдяват, 15% от 4-милионното население живеят и работят зад граница. България и Украйна също страдат от демографска криза.

Демографията трябва да е в сърцевината на икономическото развитие

Известният хърватски демограф Степан Щерц смята, че политиците на Балканите не полагат достатъчно усилия за решаване на проблема. Според него, неблагоприятната демографска тенденция може да се спре например чрез данъчното законодателство. "Демографията трябва да се признае за самата сърцевина на икономическото развитие, тъй че най-важните насърчителни мерки да се насочат тъкмо натам", казва той.

Любов Павлова
Любов Павлова Отговорен редактор
Новините днес