Д-р Леона Асланова е български икономист и общественик с фокус върху сферата на иновациите и образованието. Изпълнителен директор е на “Иновейшън Стартър”, първата специализирана агенция за иновации в България и преподава академичната специалност “Предприемачество и иновации” във водещите български университети. Има 15+ години кариера в корпоративния сектор.
Притежава докторска степен по Бизнес администрация от ВСУ „Черноризец Храбър“ и MBA диплома от академията на PwC. Дипломирана е с отличие от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, с бакалавърска степен по специалност „Българска филология“ и магистърска степен по “Литературознание” и е алумни на програмата на „Български център за предприемачество“ (BEC) – University Innovation Fellows от Института по дизайн на Станфордския университет (d.school, Hasso Plattner Institute of Design at Stanford) от 2018 г. Член на Станфорд клуба в България.
Автор е на книгите: “Бъдещето е зад ъгъла. Мисли нататък. Поглед към иновациите в България” (2022 г.) и „Иновация и деновация“ (2024 г.). Организатор е на международния форум за иновации Innovation Explorer и на най-голямото публично-частно образователно партньорство в България “Академия за иновации”. Ползва английски, руски, испански език и италиански език.
Ето какво ни сподели тя в рубриката "Жените на успеха".
Думата "иновации" ни заобикаля навсякъде. И като реален бум, и като медиен шум. По какво вие разпознавате истинската иновация от престорената; реалната идея от претенцията за "новост"?
Икономическият термин “иновация” се различава по дефиниция от всекидневната употреба на думата. В първия случай говорим за икономическо явление, което вече е реализирано на пазара и е въвело нов продукт, услуга, процес или бизнес парадигма (модел), които са постигнали ниво на масова употреба, подобрение на човешкия живот и позитивна промяна. Във втория случай - когато във всекидневния език хората казват, че нещо е иновативно, думата е синоним на всичко ново. Много често се бъркат термините изобретение (резултат от научно-изследвателски труд), който може да не достигне до пазарна имплементация и зрялост, и иновацията, която е винаги вече реализиран пазарен феномен.
Не само откриването или изобретяването на нещо ново и значимо, а пласирането, дистрибуцията и налагането му в употреба, като дизайн дефинират дали говорим за иновативни продукти, услуги, процеси и бизнес парадигми, или те са само "wanna be” (пожелателни такива), както е например в стартиращите компании. Стартъпите започват с иновативна идея, но дали ще успеят да я реализират е разликата между това тя да остане просто идея, или да се наложи като успешна иновация на пазара. Думите иновация и пазар винаги са взаимосвързани - не съществуват иновации отвъд пазара - само на хартия, само като идеи или само като изобретения, регистрирани патенти, полезни модели и пр.
Вие сте едно от главните действащи лица зад едни от най-важните събития, свързани с предприемачеството в България, както и автор на две книги по темата. Какви са уникалните предимства на българските старт-ъп идеи, нещо отличително тук, което може да се изтъкне като особено предимство?
Предполагам знаете, че след втория доклад на Марио Драги и в новия мандат на Европейската комисия вече е изяснено за всички, че до момента стратегията в сферата на иновациите на ЕС е била изцяло погрешна. Същото важи и за България. Ние го повтаряме 15 години. Дори и да имаме няколко милиардни компании-еднорози, родени от локалната предприемаческа екосистема - те не са Apple, Samsung, Amazon, Netflix и пр. Също така тяхното усилие е насочено погрешно - не към решаване на регионалните проблеми и създаването на добавена стойност в Европа, а или: в 1. Имитация на чужди модели и компании 2. “Гонене и усвояване” на евопейските средства заради самото усвояване, а не заради нуждите и изискванията на пазара.
“По-добрите” млади компании, които искат да са конкурентноспособни следват стартъп стратегиите, дефинирани от Питър Дракър: отварят нова пазарна ниша, в която “тичат сами”, по-бързи и гъвкави са от другите на пазара, “бият” конкуретните си там, където тях ги няма.
Изкуственият интелект не само, че вече е тук - окончателно, но променя изключително бързо цели индустрии. Какъв е съветът ви за успешна кариера оттук насетне, при положение, че ИИ е само на няколко години, а вече демонстрира професионално превъзходство в редица сфери?
Новата, пета поред индустриална революция е уникална по две причини. За пръв път в рамките на един човешки живот се случват едновременно две технологични революции: дигитализацията и ИИ. Вероятно ние с вас ще станем свидетели и на трета - масовите космическите пътешествия. Второто е, че светът се раздели на епохи, в които са се реализирали индустриалните революции: едни държави останаха в механичната ера, някои още имплементират цифровизацията, а други вече ползат ИИ във всичко.
В световен мащаб развитието на ИИ е дълбоко вплетено в големите геополитически сблъсъци. Най-скорошния пример с неочаквания успех DeepSeek. Какъв е международният залог в “битката на иновациите?”
Днешната геополитеска битка за това чия инфраструктура и технологичен дизайн ще се наложат в света е между САЩ и Китай. Или поне те така твърдят. Сигурно е, че Европа не участва. Също така е сигурно, че Индия ще ни изненада. Залогът е именно това, което написах по-горе - да имаме нов феномен: технологично неравенство между страните и обществата и те да живеят не само на различни скорости, но и в различни светове. Това води до конфликти.
За какво използвате ИИ вие самата най-често?
В началото на новата година екипът ми пусна на пазара нов авангарден технологичен медиен проект NewDay.BG, в който ползваме изкуствен интелект за превод, коректура и редакция на текстове (DeepL, Gemini Advanced), за генериране на изображения (DeepDreamGenerator), за генериране на text-to-audio (Trinity) и пр. А огромна част от приложенията в телефона ни и чатботовете около нас вече са ИИ. Хората дори не знаят, че го ползват. Когато звъннете в кол център на банка, базиран на ИИ, може да се ядосате много.
И обратно: как се справяте с дигиталната умора? Съществува ли опасност от буквално “умствено отслабване” заради прекомерната дигитализация? Дума на годината през 2024-та например стана brainrot - “мозъчно гниене”, породено от обсесията с кратки видеа и въздействието им върху способността ни за концентрация.
Едно от нещата, които трябва да се преподава в училище е как разликата между линейното и хаотичното приемане на информация променя човешкия мозък и когнитивните смислови връзки. Когато четете книга или учебник, вие четете винаги от ляво на дясно - линейно. Когато четете същия текст на екрана си, мозъкът ви отново се опитва да чете от ляво на дясно, но очите ви “прескачат” по пикселите, “скролват” и обхващат едновременно различни части от текста. Затова, когато говорим за видео на екран - е едно, а за четене - друго. Концентрацията не е по-лоша или по-добра, а трябва да бъде постигната по различен начин. Аз нямам умора от дигиталния си живот, за мен той е второто ми аз.
Кои са жените, които ви вдъхновяват? И с какво?
Голда Меир с уникалната си способност да обединява, Маргарет Тачър - с уникалната си способност да опазва мира, Джаки Кенеди - с неподражаемия си елегантен стил. Децата, студентите ми и много мои приятелки предприемачи в България и по света, също са постоянен извор на вдъхновение за мен. Наистина мисля, че ако имаме повече жени на високите държавни позиции у нас, страната ще просперира.
3 умения, които смятате за задължителни за успеха на една жена днес?
Комбинативност, стресоустойчивост и стил.
Как си представяте бъдещето: светът след 10 години? Какви надежди възлагате и какви опасения ви тревожат?
Надявам се на траен дългогодишен мир, надявам се България да се справя по-добре и да чува експертите си. Тревоги нямам, възпитана съм да гледам на света прагматично и да се справям с всички проблеми, които животът поднася - това също е едно от социално-емоционалните умения на бъдещето - адаптивност и навигиране в несигурността.
Интервю на Райко Байчев
