Вървим към края на деветата година от началото на конфликта в Сирия. По време на миналогодишния обзор по темата ви представихме с подробности различните терористични формирования в страната, целящи установяването на радикален джихад с основен акцент върху подкрепящите ги страни.
Този път ще обърнем още по-голямо внимание на интересите и апетитите на големите геополитически играчи. Разбира се, ще ви предоставим и хронологичен преход и анализ през по-значимите военни операции, проведени в Сирия през годината, начело с турската офанзива с циничното име "Извор на мира" и тази на сирийското правителство срещу джихадистките организации в Идлиб (Идлеб).
Години наред войната в Сирия беше обект на разнородни лъжи и манипулации. Това е доста често явление, когато са намесени големите геополитически играчи. Близкият изток стана арена на разпределянето на много важни ресурси, което съвсем естествено предизвика и сериозна информационна война.
В предишни свои материали вече посочихме част от въпросните лъжи и манипулации, като се започне със случая на малкия Омран - детето, заснето от "Белите каски" в Алепо и чиито снимки обиколиха първите страници на всички световни медии, за да се окаже после, че Омран е бил използван, дори не е лекуван, а само сниман, а родителите му подкрепят "режима" на Асад.
В обзорен материал събрахме и обобщихме големите лъжи за Сирия, а сега ще се опитаме да обясним и причините, довели до въпросните манипулации. Трябва да се има предвид, че Сирия е емблематичен пример как се провежда война на принципа на прокситата и макар да изглежда регионална, последиците от нея се отразяват на много други страни. Като например генерираният от войната миграционен поток, който оказва все по-сериозно влияние и върху Европа.
Трябва да се отдаде заслуженото обаче на сирийският народ, чиито героизъм не може да бъде поставян под съмнение.
Именно тяхната саможертва осмисля проследяването на тази война, защото човешкият живот не е просто статистика.
Турската операция срещу кюрдите "Извор на мира"
Военната операция в Северна Сирия оказа важно стратегическо значение на разпределението в региона. Агресията на Турция доведе до окупация на част от сирийската територия. Границата между Средиземно море и Ирак беше източник на напрежение за Турция, защото можеше да служи за връзка между кюрдските въоръжени сили в Сирия и кюрдската работническа партия във вилаетите, намиращи се на тези територии. Освен разделянето на турските и сирийските кюрди военната операция постигна и още една важна цел. Става въпрос за изнасянето на една значителна част арабски и туркменски милиции от Турция и вкарването им в тази така наречена зона за сигурност, която ще играе ролята на тампон между турците и кюрдите. Установената санитарна зона след операцията вече възпрепятства тази връзка. Големият кошмар на Турция бяха опасенията, че САЩ са предприели действия за създаването на кюрдска държава в този район, която да държи в шах няколко държави - Турция, Иран, Ирак, Сирия и съседите около тях. Съответно на кюрдите бяха дадени обещания от САЩ, които впоследствие не бяха изпълнени. Те бяха въоръжени, но така жадуваната мечта за собствена държава на този близо 35 милионен народ беше разбита. С операцията в Сирия Ердоган реши и част от вътрешно-политическите си проблеми, защото единствено кюрдския фактор обединява турците. Интересен факт е, че операцията се ръководи от турски офицери с кюрдски произход.
Тук е мястото да отчетем и лицемерието на европейските лидери. Въпреки привидно демонстрираното недоволство от агресивната политика на Турция в Сирия, твърди санкции от големите европейски сили на практика не последваха. Турската икономика е силно зависима от западните технологични и финансови инвестиции, какъвто например е предвиденият завод на Volkswagen в Турция (претендент е и България). Самият турски "икономически тигър" е създаден благодарение на американските и европейските финанси и ресурси. Икономиката на Турция е изцяло обвързана със западноевропейската. Постепенно обаче Турция придобива военно-техническа самостоятелност и с това Европа все повече пропилява възможностите си за контрол над страната. Турският военно-промишлен комплекс отбеляза няколко много важни постижения през последните години. Едно от последните е създаването на ефективно лазерно оръжие, което беше изпробвано в Либия. Работата е напълно целенасочена, като за целта се използват най-вече германски лицензи върху технологии за анаеробна установка на подводници. Това означава, че Турция ще играе самостоятелна роля и в Средиземно море. По отношение на самата операция ключовият момент беше договорката между САЩ и Турция. Преговорите, които се проведоха в турското министерство на отбраната на 5-7 август с военните представители на САЩ договориха създаването на "зона за сигурност" в Северна Сирия. Стана ясно, че районът с ширина от 30 до 40 километра по протежение на сирийско-турската граница ще бъде контролиран от Турция в координация със САЩ. Така се стигна до окупацията на въпросната територия от страна на Турция. Освен военните, турската операция очаквано взе и множество цивилни жертви. Налице бяха и разстрели на пленници, като сред тях беше и председателката на кюрдската партия "Бъдеще за Сирия" Хефрин Халаф.
Executed soldiers after being captured alive by Turkish backed terrorists. pic.twitter.com/TN3pQYpnZ2
— Renas (@RE_N_AS) October 29, 2019
Ключът за края на операцията беше споразумението между кюрдите и Асад, под благоволението на Русия. Трябва да се отчетат и светкавичните изпреварващи действия на сирийските подразделения, които навлязоха в градовете Манбидж и Кобане, включително при градовете Тал Абиад и Рас Ал Айн, с което освен важни стратегически позиции, защитиха местното население от агресията на турската армия и нейните съюзници.
Подкрепяните от Русия сирийски военни сили не загубиха време и се възползваха от внезапното изтегляне на американските войници от страната след турската офанзива, за да се разположат дълбоко навътре в контролираните от кюрдски милиции райони южно от границата с Турция.
Много важна беше срещата между руския лидер Владимир Путин и турския водач Реджеп Ердоган, след която бяха уточнени параметрите на спирането на огъня в Сирия.
Укрепване на Башар Асад и икономическо възстановяване на Сирия
Благодарение на страхотен стратегически и тактически ход, почти без военни действия централната власт в Сирия си върна близо 30% от територията, която беше контролирана от кюрдите от самото начало на конфликта. Едновременно с това кюрдите бяха спасени от буквалното им физическо унищожаване от страна на Турция. Важен аспект е, че в зоната за сигурност се осъществява съвместен патрул на руски, турски и сирийски части. Това на практика означава, че се извършва окончателното признаване и легитимация на представяния доскоро като престъпен сирийски режим. Военните победи край столицата Дамаск и освобождаването на йорданската граница несъмнено ще се отразят положително на икономиката на страната.
Напредналата фаза на войната и затихването на голяма част от бойните действия естествено насочват вниманието към предстоящото икономическо възстановяване след войната. Ако погледнем картата с териториалния контрол, всички важни за икономиката територии са под контрола на правителството. Изключение прави единствено най-големият петролен басейн – Ал Омар, който се намира източно от Дейр Ез-зор. Някогашното индустриално "сърце" на Сирия – Алепо, бавно се завръща към предишния си ритъм на живот. Големите газови находища и фосфатните мини в централната част на страната вече дават дивиденти за сирийската икономика. Очаква се раздвижване и в туристическия сектор – перлата в сирийската пустиня – древният град Палмира, със сигурност представлява интерес в това отношение. Курортите по Средиземноморското крайбрежие – Тартус, Банияс, Латакия, също очакват раздвижване. Що се отнася до участниците в икономическото възстановяване на страната, то предимство несъмнено ще имат основните съюзници, застанали на страната на Дамаск в конфликта.
Освен инвестициите, насочени към енергетиката, Русия планира и изграждането на чисто нов терминал на международното летище в Дамаск. Иранските компании също се целят във възобновяването на разрушената енергийна инфраструктура. Китай неколкократно е заявявал намерението си за участие в следвоенната реконструкция на страната.
Политическото урегулиране на кризата е друг критично важен елемент, нужен за възстановяването на страната. На този етап процесите в тази област са свързани с нормализацията на отношенията между арабските държави и официалната сирийска власт. През лятото на миналата година Йордания даде знак, че ще зарови томахавката с правителството на Башар Асад. Аман се съгласи да отвори най-големият граничен пункт, който години наред беше блокиран, защото падна под контрола на радикални групировки. Преди войната стокооборотът през този пункт е възлизал на 1 млрд. долара. През него минава много стратегически сухоземен търговски път, който е важен не само за Сирия и Йордания, но и за останалите държави от региона. Възстановяването на правителствения контрол над столицата Дамаск е не само положителен знак за икономиката, но изпраща и силно политическо послание към останалия свят. От края на 2018 г. се наблюдава известно затопляне на отношението към Сирия от някои арабски държави като Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Бахрейн. На 23 декември топ съветникът на президента Асад Али Мамлюк направи изненадващо посещение в Египет, където се срещна с шефа на египетското разузнаване Аббас Камел. Седмица по-рано президентът на Судан Омар Ал Башир направи първото посещение на страна от Арабската лига в Сирия от 2011 г. насам. Много важна беше и срещата между лидерите на Сирия и Иран.
Има слухове, че страната може да бъде върната обратно и в Арабската лига. Членството на Сирия там беше замразено през 2012 г. Въпреки че връщането обратно в Арабската лига няма да донесе моментален икономически дивидент, то ще даде силен политически сигнал в посока възстановяване доверието към сирийското правителство. Признаването на легитимността на властта в Дамаск е необходимо условие за поетапното възстановяване на икономическите взаимоотношения на Сирия с останалия свят. Засега стъпките в тази посока се проявяват в отварянето на посолствата на някои от арабските държави в столицата Дамаск. За своето икономическо възстановяване Сирия ще има нужда от помощ отвън. Това означава, че държавите и компаниите, които ще инвестират в инфраструктура, транспорт, туризъм, индустрия и енергетика, ще установят трайни позиции в региона. Измеренията са не само икономически, но и политически. В момента Европа има нужда от икономически тласък и настъпване на нови пазари. Икономическото възстановяване на Сирия е чудесна възможност за европейските компании, притежаващи солиден ноу-хау в съответните сфери. Преди войната много от тях имаха позиции в Сирия. Но за да се случи всичко това, се изисква майсторство в икономическата дипломация.
Факторът САЩ - неправилно отписван
САЩ все още имат изключително важна роля в Близкия и Средния Изток. Не трябва да забравяме, че страната има изключително големи ресурси и присъствие там. Цялата зона на Персийския залив е обявена за зона за висш стратегически интерес от САЩ. Америка се явява основният и може би единствен гарант за съществуването на Саудитска Арабия, което разбира се е обвързано с ресурсите в страната. От друга страна, очевидно вървят процеси на много фундаментално разместване на пластовете. САЩ на практика извършват стратегическо прегрупиране и изнасяне в региона на Средния и най-вече на Далечния Изток. Тук трябва да се отчете дългосрочната стратегическа политика на САЩ, а не само да се анализира ситуативната. Важен фактор е, че от един от най-големите вносители на петрол, се превърнаха в един от най-големите му производители. Процентът на внесен газ от Близкия Изток е минимален за американското петролно и газово потребление. Основният внос на САЩ на петрол е от района на Мексиканския залив - Венецуела, Мексико и Канада. Целта на контрола на петрола в Близкия Изток е поставянето в шах на всички потенциални конкуренти на САЩ в сферата - Европа, Китай, Япония и Русия. Контролът на близкоизточните находища на петрол и газ представлява основна предпоставка за доминацията на американския долар в света. Той се базира на контрол петролните цени, който се осъществява чрез американската военна сила в региона. Затова не беше никаква изненада, че САЩ запазиха контрола над сирийския петрол. Около 90% от сирийския добив на нефт е съсредоточен на източния бряг на река Ефрат. Това беше съобщено първо от руското министерство на отбраната. Официалният представител на ведомството Игор Конашенков разкри, че петролът се изнася от контролираната от САЩ компания Sadcab, която работи при така наречената автономна администрация на Източна Сирия. Според генерала, печалбата от такава контрабанда се получава от американските РМС и американските специални служби чрез посреднически компании. Тъй като цената на един барел от този нефт е около 38 долара, месечните правителствени служби на САЩ получават над 30 000 000 долара от такъв „бизнес“. Така САЩ ще остане да "пази" находищата в югоизточната част на страната, обричайки над 24 милиона сирийци на мизерия и невъзможност да възстановят държавата си.
Решаващата роля на Русия
Руската операция от 2015 година се движи към своя закономерен завършек. С минимално военно усилие Русия придоби огромна тежест в региона. Цялата сирийска операция е опровержение на теориите, които твърдят, че руснаците могат се справят в подобна ситуация единствено с огромна военна мощ. По различни оценки, руската наземна сила в Сирия се движи между 10 и 15 000 души, в това число силите за специални операции и частните военни кампании като "Вагнер". Разбира се, за това няма официални данни, защото е секретна информация. Така Русия успя да осъществи контрол от източната страна на река Ефрат до иракската граница, включително Ел Камишли в най-североизточната част. Освен това Русия придоби нова военна база в този район. Това се случи чрез възстановяване на бившата американска база в Табка.
За Русия цялостно е много важен района на Източното Средиземноморие, където се намират Сирия, Кипър, Турция, Гърция, Ливан, Израел и Египет, от военно стратегическа гледна точка. Това е район, в който може да бъде концентрирана военноморска сила на САЩ и НАТО и откъдето с един залп от 1000 до 3000 крилати ракети би могъл да бъде съсипан целия югозападен фланг на руската защита в една евентуална война. Руската територия е така ситуирана, че има три зони, от които може да бъде атакувана по море и по въздух. Едната е в района на Баренцово море в Северно море през Норвегия, втората е Балтийско море и третата е именно Източното Средиземноморие. Така че сирийската операция на практика е въпрос на руска национална сигурност. Ключова беше проведената на 15 февруари среща на руския лидер Владимир Путин с турския му колега Реджеп Ердоган и иранския водач Хасан Рохани в Сочи, в която те обсъдиха бъдещето на Сирия. Президентът на Русия Владимир Путин заяви след нея, че е поискал от лидерите на Турция и Иран да съставят общ план за ликвидиране на терористите в сирийската провинция Идлиб.
Кюрдите - големият губещ, но не съвсем
Както вече споменахме, за кюрдите в голяма степен беше убита мечтата за собствена държава, но не е много ясно дали тя изобщо е била реална. Най-важното за кюрдите е, че в крайна сметка не се стигна до физическото им унищожаване. Те получават много широка автономия, в рамките на унитарната сирийска държава.
СДС контролираха около една трета от Сирия, след като прогониха джихадистите от голяма североизточна част с подкрепата на ръководената от САЩ коалиция.
Интересен анализ на списание Foreign Policy коментира, че предателството на САЩ спрямо кюрдите изобщо не е неочаквано. Всъщност, то е просто въпрос на финансови интереси. Заради което и доскорошните съюзници на кюрдите от САЩ бяха изпратени от Сирия с проклятия и домати. За съжаление в хода на операцията се стигна до жестоки турски изстъпления срещу пленени кюрди, както и до цивилни жертви. Все пак кюрдите проявиха разум и след сключените споразумения с властта в Сирия и Русия ще имат своето място в държавата и няма да претърпят геноцид от страна на турците.
Интересът на Израел
След военната интервенция в Сирия, Турция бавно започва да излиза от западните военни и политически структури. Този процес се очаква да бъде много дълъг. Това е от полза за израелската държава. Не трябва да се забравя, че през лятото имаше внезапна и неразгласена среща между ръководителите на секретните служби на Израел, Русия и САЩ в Йерусалим. Според различни информация, още тогава са договорени оперативните планове на страните. За да продължи да оказва натиск, през тази година, Израел не спря с въздушните си удари срещу Сирия. Основни цели бяха оръжейни складове на "Хизбула" и ирански бойци, поне според официалната версия на Израел. Важно за Израел беше и признаването на властта над окупираните Голанските възвишения. Това беше направено от страна на САЩ, което не беше особена изненада.
Джихадистите - фанатична съпротива до края
Джихадиските групировки, които защитават последния си бастион в източната част на Сирия, продължиха да оказват фанатична съпротива. Те намериха време и за нагледна пропаганда в техен стил - екзекутирайки всичките си пленници и качвайки клиповете в интернет.
На 17 януари беше осуетено терористично нападение, подготвяно в Манбидж. Според вестник The Washington Post терористичната групировка "Ислямска държава" е поeла отговорността за нападението. Планирали са многобройни експлозии и различни терористични актове. Твърди се, че бунтовниците са получавали инструкции директно от войските, участващи в провежданата от Турция операция и турското разузнаване. Бомбени нападения от страна на бунтовниците имаше и в населения с кюрди Африн. Доклад на ООН твърди, че със загубата на халифата си в Ирак и Сирия "Ислямска държава" се е превърнала в скрита мрежа.
"Ислямска държава" продължава да извършва покушения, засади и самоубийствени атентати както в Сирия, така и в Ирак. Именно в Ирак те са създали "по-стабилен команден възел и координират своите атаки", пише в доклада.
Водената от САЩ коалиция срещу "Ислямска държава" смята, че джихадистката организация има между 14 000 и 18 000 членове в Сирия и Ирак, сред които 3000 чужденци.
Терористичната групировка Хаят Тахрир Ал Шам продължи с терора над християнските градове в Сирия.
Джихадистите от Хаят Тахрир ал Шам и съюзниците им от Джейш ал-Изза и Ан-Нусра (сирийското подразделение на Ал Кайда) подлагат на чести атаки сектора между християнските градове Скалбие и Махарде (Махарда), южно от Кафр Набуда. На удари е подложена включително и болницата в Махарде.
В Идлиб бяха извършени екзекуции на граждани, защото са обвинявани от групировките, че са шпиони на сирийското военно разузнаване.
Трябва да се отчете, че лидерът на "Ислямска държава" Ибрахим Багдади (Абу Бакр) беше убит при операция на американската армия в сирийската провинция Идлиб. Американският президент Доналд Тръмп лично потвърди новината в официално изявление, като благодари на Русия, Турция, Сирия и Ирак и кюрдите, за съдействието.
През годината терористичните групировки базирани в Идлиб и Северна Хама извършиха множество опити да пробият линиите на сирийската армия в Хама, селските местности на Западен Идлиб и планинските райони на провинция Латакия. Всички атаки са били отблъснати, джихадистите са дали многобройни жертви.
Не пощадиха дори детски приют.
Невинните жертви на геополитическите интереси...
За отбелязване е, че по време на инвазията в Северна Сирия, Турция предостави на терористичните групировки въоръжение от висок клас. Например групировката Джайш ал Ислам получи най-модерните танкове с които разполага турската армия, а именно немските "Леопард - 2". Именно тази групировка е единствената в Сирия, която до момента е признала, че е използвала химически оръжия в бойни действия, през 2015 година, срещу кюрдите в квартал Шейх Максуд, Алепо.
Западните сили - все още с агресивна реторика
Франция продължава с агресивното си поведение срещу властта в Дамаск. Еманюел Макрон заяви, че няма намерение да изтегля френските войски от страната. Другият голям партньор в Западната коалиция от държави, участващи пряко във военните действия в Сирия - Великобритания, не показва, че има намерение да възстановява отношенията си с Асад. Останалите държави в Европа също наблюдават пасивно. В медийното пространство се появиха слухове, че Италия има намерение да възстанови дипломатическите си отношения с Дамаск. Едно такова решение не би било изненада, с оглед на факта, че Италия имаше топли отношения със сирийската държава преди избухването на войната.
Що се отнася до България, страната ни също имаше добре изградени търговски връзки с Дамаск. Сирия бе един от основните търговски партньори в региона на Близкия изток. По данни на Министерство на икономиката, в периода 2007 - 2010 г. годишният износ на България за Сирия възлиза на над 90 млн. щатски долара. Основните стоки, които нашата държава изнася, са нефтени продукти, селскостопанска продукция и селскостопанска техника. За съжаление, началото на войната усложни икономическите отношения с Дамаск. Политическите отношения на България и Сирия се влошиха, след като през 2012 г. бе закрита търговско-икономическата служба при посолството на България в Дамаск. Динамиката на събитията в Сирия и оставането на Асад начело на страната означават, че за възстановяване на търговските взаимоотношения ще трябва да се преговаря с неговото правителство. България трудно би започнала този процес самостоятелно. Ето защо е нужно цялостно затопляне на отношенията по оста ЕС-Сирия.
Интересен случай се разигра, когато италианският медиен гигант RAI се свързва с Башар Асад и той се съгласява да даде интервю, като се разбират да го пуснат в италиански и сирийски ефир едновременно. От RAI обаче започват постоянно да го отлагат. Страницата на президенството в Twitter обявява, че ще го пусне на 9-12-2019. Веднага профилът е блокиран. Ето го интервюто, което е изцяло на английски език, а в Италия не искат да го излъчат.
Военните победи на сирийската армия - ключовият Хан Шейхун
Много важно беше превземането от страна на сирийската армия на ключовият район Хан Шейхун. Той се намира в северозападната част на Сирия. Това позволи важен турски пункт за наблюдение в градчето Морек да бъде напълно обграден от силите на Асад.
Хан Шейхун е стратегически важен град на основния път между Дамаск и Алепо. Превземането му означава, че на практика правителствените части са обградили контролираната от бунтовниците територия в провинция Идлиб и от юг. От изток, Националните сили за отбрана превзеха Ал Тери. Джихадистите опразниха Латамина и Кафр Зита и започнаха отстъпление на север.
Важно от психологическа гледна точка беше посещението на лидера на Сирия Башар Асад на фронтовата линия в Идлиб. Башар Асад посочи, че победата над джихадистите в северозападната провинция на Идлиб е ключът към прекратяване на осемгодишната война в страната.
Военните победи позволиха на хиляди жители на освободените територии в Северна Хама и Южен Идлиб като Морек, Хан Шейхун и други градове, да се върнат по родните си места.
Разбирането на геополитическите ходове е важно, защото интересите на големите сили имат пряко влияние върху живота на обикновените граждани в различните части на света. Все пак ни се иска да завършим положително и добри новини от Сирия има. За първи път от началото на войната в Сирия, християнските градове Скалбие и Махарде са извън обсега на джихадистките атаки и могат да празнуват спокойно коледните празници.
Коледата за много хора може да е глупав суеверен празник, който се е превърнал в чудесен маркетингов бизнес трик с времето, но на някои места все още е важен символ на идентичността. Още повече когато години наред си бил нападан, защото изповядваш друга религия.
Ентусиазмът на гражданите в най-големия християнски град в Сирия - Махарде.
За финал можем да пожелаем скорошен край на тежката война, която да донесе радост и спокойствие на изстрадалия сирийски народ.
