Ситуацията в сирийската област Идлиб се развива по сценария "странна война", твърди руското издание agitpro.su. Уж се води само срещу терористите, но едновременно и с турците. От друга страна никой не води война с турците. Това отричат всички страни, включително и Анкара - дори след последното развитие на събитието, с 33 загинали турски военни. За да се разбере как стоят нещата, е достатъчно да се изгледат фото- и видеозаписите от района на боевете.
Турската намеса и "танковата въртележка"
Настъплението на сирийската армия и нейните руски и ирански (проирански) съюзници, продължило повече от месец и половина, беше спряно, след като под техен контрол премина цялата международна магистрала М5 "Алепо – Хама – Дамаск". Войските се нуждаеха от отдих за попълване с техника, личен състав, за оборудване на позиции. Разбираемо е, че не може да се воюва без почивка. А сега и турците създават проблеми, дори повече, отколкото бандите на терористите.
Анкара натика в Идлиб много хора и техника, оборудва блокпостове, които не са предвидени в никакви споразумения. Броят на турските войски на територията на Сирия се оценява различно. Басните на турците и "зелените" протурски сили от Свободната сирийска армия за 15 000 военни и 2 000 броя техника трябва да се раздели на 3-4, твърдят експерти.
Турците явно се опитват да създадат впечатление, че прехвърлят в Идлиб повече войски, отколкото в същност. Например вече е ясно, че колоната танкове "Леопард-2А4", разкарваща се из Идлиб, е една и съща – идва денем, нощем заминава. Това изясняват експерти, разглеждащи външни различия по танковете.
В същото време вместо "Леопард-2А4", изявили се зле в боевете по-рано, турците използват в Сирия старите американски танкове М60А3 и техните модернизации – израелската "Сабра" и нейния турски аналог. В Идлиб има и турска артилерия – 155 мм САУ "Фиртина" (лицензионната южнокорейска К-9) и 122 мм РСЗО (реактивни системи за залпов огън).
Освен това турската армия се опитва да поддържа и "зелените", давайки им бронирана техника и артилерия за щурма на сирийските позиции. При това често бронетехниката има турски екипажи. Ако "зелените" могат да се справят със старите съветски БТР и БМП, то преминаването на старите американски е невъзможно без преобучаване. Така че турски "отпускари" в Сирия воюват, макар Анкара да не признава.
Спънката Нейраб
Всъщност при щурмовете турците оказват на терористите ограничена огнева поддръжка, но изпълняват и роля на "заградителен отряд" за прикриване. Без него сирийските опозиционери вече не искат да воюват.
Сега "зелените" атакуват градчето Нейраб. То е интересно с това, че се намира на възвишение, позволяващо да се води огън по град Саракиб и по шосетата М4 и М5. Провеждани са много атаки, но краят им винаги е един: бунтовниците или са унищожавани още при приближаването им с артилерия и авиация, или са допускани в града и там са ликвидирани. Интернет е пълен с видеа и фотографии на изгорени и разбити БТР и БМП, с десетки трупове на "зелени" и неустановени лица в турски камуфлажи.
На 20 февруари след една такава атака в района на Нейраб, по колона от "зелени" терористи с турски танкове официално е нанесен удар от руски самолети Су-24. Унищожен е 1 танк, 6 броя БМП и БТР. След като сирийската телевизия показва видеозапис от разгрома, става ясно, че при отблъскване на атаката на "прокси" е участвала и артилерия. Тя нанасяла удари с коректируеми снаряди, каквито сирийците нямат. Съдейки по анализа на видеозаписа, край Нейраб са унищожени поне 2 танка, други 2 са получили сериозни повреди. Турция признава официално за гибелта на своите военни и загубата на двама танкисти. При такъв разгром тези жертви предизвикват съмнения, те би трябвало да са по-големи.
В отговор турците не измислят нищо по-добро, освен да обстрелят атакуващия руски Су-24М и БПЛА с две преносими ракети (ПЗРК) "Стингър" от покрива на сграда на територията на своя опорен пункт. Техните "зелени" протежета били толкова тъпи, че заснели това на мобилен телефон. На кадрите се виждат и лицата на стрелящите.
Но едно е да сваляш стари сирийски вертолети, друго е да атакуваш руски самолети. Отговорът не закъснял. Действията на Русия нагледно показват, че вече турците в самопровъзгласените наблюдателни постове не са неприкосновени.
Взаимните отрицания
Най-интересното е, че Министерството на отбраната на Русия не поема върху себе си отговорността за тези действия, а турците на свой ред твърдят, че са ги бомбардирали сирийски самолети. Сирийските Су-24МК2 се различават по външната окраска от руските Су-24М: сирийските са тъмни, а руските са боядисани в светли цветове поради възможността да бъдат използвани за нанасяне на ядрени удари.
Позицията на Турция е ясна: на руснаците не можеш да отмъстиш. Турците разбират, че сериозното счепкване с ядрена свръхдържава за тях е подобно на смърт. Затова отричат фактите. За руснаците също е удобно: те бият терористите, а ако там е попаднал и някой друг, той сам си е виновен.
В резултат турците "намаляват оборотите". При това САЩ им отказаха молбата да им продадат ЗРК "Пейтриът". Анкара спря да говори за "договорките от Сочи", а само иска да "отмъкне" за себе си ивица с ширина от 30 км покрай границата. Различни източници съобщават, че Русия се съгласява на ширина от 10-15 км, а според сирийски източници става дума за символичните 5-6 км.
Целта на турците е само да си засилят позициите на бъдещите преговори. Анкара не иска да воюва с Русия. Всъщност турското общество е раздвоено: едни искат да отмъстят на руснаците, други считат, че няма какво да правят в Сирия.
Какво става сега?
В резултат турците пак започват да излизат с руснаците на съвместно патрулиране. На 24 февруари обаче отново погват "зелените" бандити да щурмуват Нейраб. И този път настъпващите бяха покрити от бомби и снаряди. В Интернет излизат съобщения за жертви и унищожена техника. Анкара естествено отрича всичко.
През изминалите дни град Нейраб няколко пъти минава от ръце в ръце. Накрая във всички случаи "зелените" ще бъдат изхвърлени оттам и никой няма да им помогне. Според руски експерти, не е желателно Анкара да прави резки движения, за да не си докара война с Русия – Москва вложи в подкрепата си в този конфликт не само огромни средства, но и целият си международен престиж и няма да го жертва с лека ръка.
До 5 март южната част на Идлиб може да се окаже под контрол на сирийското правителство. Тогава трябва да се състоят преговорите между Путин и Ердоган заедно с посредниците Меркел и Макрон. След това или Анкара ще подпише ново споразумение или на турците с армейска учтивост ще продължат да им обясняват правилата за поведение в сирийския Идлиб.
Според последните съобщения на politexpert.net, понататъшната деградация на обстановката в Северозападна Сирия може да принуди Русия да постави пред Турция въпроса за нейното излизане от Споразумението в Сочи.
Автор: Ганчо Атанасов
