В началото на Гражданската война в Америка, Ейбрахам Линкълн се стреми към ограничен конфликт срещу хора, които все още смяташе за свои сънародници и с които търсеше помирение. Чак след три години безизходица той се обръща към генерал Грант (главнокомандващия на армията на Севера) и иска да постигне "безусловна капитулация" на Юга, а Грант на свой ред насъсква генерал Уилям Текумсе Шърман със задача "да накара Джорджия да вие" и да помогне за довеждането на войната до нейния насилствен край.
Руският президент Владимир Путин изчака само 6 месеца, преди да премине от своята "специална военна операция" към пълномащабна война срещу Украйна. Първоначално нападението на Путин беше ограничено до едва 150 000 войници. Той очакваше бърза победа, последвана от преговори по основните му "болежки": руски контрол над Крим, украински неутралитет и автономия за руското население в Донбас, но сгреши. Путин не пресметна твърдата съпротива на Украйна или мащабната военна и икономическа намеса на Запада. Изправен пред нова ситуация, руският президент промени стратегията си. Сега той насъска собствения си генерал Шърман, за да накара Украйна да вие. Това пише в гледна точка, публикувана в Newsweek.
Ето как продължава той (запазен е стилът на писане, изразяващ средствата на изказ на авторите, но с някои пояснения*)
Миналия месец Путин възложи на генерал Сергей Суровикин общото командване на войната на Русия в Украйна. Суровикин е с опит от въздушно-космическите сили на Руската федерация, но се е сражавал на земята в Афганистан, Чечня и Сирия, където му се приписва спасяването на режима на Асад. Суровикин заяви публично, че в Украйна няма да има половинчати мерки. Вместо това той започна методично да унищожава инфраструктурата на Украйна с прецизни ракетни атаки.
Корупция: Генерал Армагедон си живее охолно с бизнеса на войната (ВИДЕО)
Някога армиите извънредно се нуждаели от железопътни линии и докато Шърман систематично разрушава релсите, водещи до Атланта, Суровикин разрушава електрическата мрежа, която захранва железниците. Това остави украинските градове изложени на студ, мраз и мрак, но Суровикин изглежда се съгласява с Шърман, че "войната е жестокост и не можете да я прецизирате".
Сега Русия е поставила икономиката си на бойна основа, извика резервите и събра стотици хиляди войници, включително наборници и доброволци. Тази армия е оборудвана с най-усъвършенстваните оръжия на Русия и противно на повечето западни доклади, далеч не е деморализирана. Украйна, от друга страна, е изчерпала оръжейните си запаси и е напълно зависима от военната подкрепа на Запада, за да продължи войната. Както отбеляза миналата седмица председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Марк Мили, Украйна е направила всичко възможно. (бел. ред. - пред The Wall Street Journal обаче Мили каза и друго - че руснаците са в отбрана и то заради две причини, а именно - решимостта и изобретателността на украинската армия и западната помощ).
След като богатата черна почва на Украйна замръзне здраво, ще започне масирана руска атака. Всъщност тя вече започна във важния транспортен възел Бахмут, превърнал се в нещо като украински Вердюн. Очакваме Бахмут да падне и прогнозираме, че без досегашната западна подкрепа Русия ще си върне Харков, Херсон и останалата част от Донбас до следващото лято.
Както направи Запада във Виетнам, Афганистан и Ирак, ние се спъваме в друг незадължителен военен ангажимент с отворен край. Украинските войски се обучават в Европа. Западните военни компании вече поддържат украинската военна техника и управляват ракетните системи HIMAR. Действащи американски военни сега са в Украйна, за да наблюдават доставките на оръжие. Тъй като руската офанзива набира скорост, очакваме силни гласове да призовават за изпращане на все по-модерни оръжия и в крайна сметка войници на НАТО на терен да защитават Украйна. Тези гласове трябва да бъдат недвусмислено отхвърлени по много причини. Ето няколко.
Поколения западни лидери работиха успешно, за да избегнат пряк военен конфликт със Съветския съюз. Те признаха, че за разлика от Москва, Западът има много малък стратегически интерес от това кой ще контролира Донецк. Те определено не искаха да рискуват ядрена война за Харков. Украйна не е член на НАТО и Алиансът няма задължение да я защитава. Нито пък Путин е заплашил член на НАТО, но той даде да се разбере, че всички чуждестранни войски, които влизат в Украйна, ще бъдат третирани като вражески бойци. По този начин изпращането на войски на НАТО в Украйна би превърнало нашата прокси война с Русия в истинска война с най-голямата ядрена сила в света.
Някои представят този конфликт като игра на морал между доброто и злото, но реалността е по-сложна. Украйна не е процъфтяваща демокрация (бел. ред. - всъщност, откакто Зеленски е начело на Украйна, страната отбеляза огромен прогрес в Индекса за възприятие на корупцията и изпревари България). Това е обедняла, корумпирана, еднопартийна държава със строга цензура, в която опозиционните вестници и политическите партии са закрити (бел. ред. - позицията за цензура идва заради нов законопроект за даване на повече правомощия на украинския СЕМ върху медийния сектор в страната, като опасенията са, че може да създаде държавен монопол и да убие свободата на словото). Преди войната крайнодесни украински националистически групи като бригадата "Азов" бяха строго осъдени от Конгреса на САЩ. Решителната кампания на Киев срещу руския език е аналогична на канадското правителство, което се опитваше да забрани френския в Квебек. "Украински снаряди са убили стотици цивилни в Донбас и има нови съобщения за украински военни престъпления" - бел. ред.: това е точният превод от гледната точка, който обаче дава като пример за военно престъпление случай със застреляни предали се руски войници. Примерът включва видеокадри, но за този случай се появиха видеокадри от повече от една посока и новите кадри показват, че всъщност при предаването накрая един от руснаците почва да стреля срещу украинците, а те отвръщат на огъня. Случаят се разследва от ООН.
Истински моралният начин на действие би бил тази война да бъде прекратена с преговори, вместо да се удължат страданията на украинския народ в конфликт, който едва ли ще спечелят, без да рискуват живота на американците. А винаги има неочакван обрат на събитията, при който напрежението в един регион се увеличава и се прехвърля в друг. Расте възможността Иран да нанесе превантивен военен удар срещу Израел. Революционният режим в Иран е изправен пред все по-сериозен народен бунт. Новото правителство в Израел е решено да попречи на Иран да се сдобие с ядрени оръжия. Иранската ядрена сделка умира, а с нея и всяка надежда за облекчаване на санкциите за пропадащата икономика на Иран. Една война ще обедини населението на Иран в патриотична борба, ще навреди на способността на Израел да удари Иран и ще окаже натиск върху Запада да преговаря за прекратяване на санкциите.
Няма съмнение, че Съединените щати биха били въвлечени във всеки конфликт между Израел и Иран. Това, което ни тревожи, е, че Иран доставя на Русия оръжия за войната в Украйна и Москва може да се почувства длъжна да се притече на помощ на своите съюзници в Техеран. Този вид ефект на доминото е точно това, което провокира Първата световна война. Кой очакваше, че убийството на австрийски велик херцог от сръбски анархист в Босна ще доведе до смъртта на хиляди американци във Франция? Нямаме нужда от повторение.
Може би грешим. Може би няма да има руска зимна офанзива или може би украинските въоръжени сили ще успеят да я спрат. Ако обаче сме прави и февруари завари генерал Суровикин пред портите на Киев, трябва трезво да обмислим и честно да обсъдим като нация и съюз степента на нашия ангажимент към Украйна и какви рискове сме готови да приемем за нашата собствена сигурност.
* Автори: Дейвид Х. Ръндел е бивш ръководител на мисията в американското посолство в Саудитска Арабия, тясно свързан със саудитския режим, с основна заслуга за приемането на Саудитска Арабия в Световната търговска организация и автор на "Vision or Mirage, Саудитска Арабия на кръстопът". Посланик Майкъл Гфьолер е бивш политически съветник на Централното командване на САЩ. Служил е 15 години в Източна Европа и в бившия Съветски съюз.
Превод: Ганчо Каменарски
