Ротационният председател на ЕС, премиерът на България Бойко Борисов, ще бъде домакин на турския президент Реджеп Ердоган, президента на Европейския съвет Доналд Туск и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер на среща на 26 март в българското черноморско пристанище Варна.
Това събитие ще бъде от решаващо значение не само защото Турция и президентът Ердоган са изправени пред тежки критики от страна на европейските политици, но и по отношение на бъдещето на отношенията между Турция и ЕС, пише Мурат Йеткин за Hurriyet Daily News, цитиран от БГНЕС.
Европейската критика към Турция отправя претенции по отношение на упадъка на демократичните права и върховенството на закона, особено след извънредното положение, обявено от правителството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), след военния опит за преврат от 15 юли 2016 г. Най-сериозните въпроси включват арестите на журналисти, писатели и политици, които са обвинявани в тероризъм и шпионаж, масовото отстраняване на политици от правителствени служби поради предполагаемите им връзки с незаконната мрежа на Фетхуллах Гюлен (ФЕТО) - ислямски проповедник, обвиняван в организирането на опита за преврат, и със забранената Работническа партия на Кюрдистан (ПКК).
През последните седмици турската военна операция в Сирия за прочистване на граничния район от контрола на „Отрядите за защита на народа“(ОЗН), разклонение на ПКК в Сирия, беше добавена към списъка с критики, когато на 15 март Европейският парламент призова за прекратяването ѝ, на което Турция се противопостави.
От друга страна, четири месеца преди опита за преврат през март 2016 г. Турция и ЕС подписаха концептуална сделка за миграционния приток в страните от ЕС, предизвикан от сирийската гражданска война. Режисирано от германския канцлер Ангела Меркел, споразумението предложи споделянето на тежестта на Турция за приемане на сирийски бежанци, отварянето на нови преговорни глави за членство в ЕС, политическите контакти на високо равнище между Турция и ЕС и облекчаването на визовите изисквания за държавите от Шенгенското пространство в ЕС.
Анкара обвинява ЕС, че не е спазил сделката, докато Турция е свършила своята работа по спирането на нерегистрираната миграция в сътрудничество с Гърция. Ердоган и други турски официални представители многократно заявяват, че ЕС дори не успя да разпредели тежестта правилно, а европейските политици твърдят, че положението с демокрацията в Турция са оправдание за забавянето.
Но в същия ден, в който ръководството на ЕС отправи призиви да не се дава и една стотинка на Турция, тъй като такова финансово подпомагане може само да консолидира авторитарните тенденции в Турция, Еврокомисията огласи на 14 март пакета от три милиарда евро за помощ за поделяне на тежестта с Турция. На следващия ден пристигна поканата на Европейския парламент до Турция, която не е обвързваща, но намали напрежението на европейските политици, които са ядосани за Анкара. Този ход представляваше покосяването с един куршум на два заека за ръководството на ЕС, тъй като турското обществено мнение се съчета с отключването на основен пакет от помощи за Турция, за да се облекчат отношенията на дипломатическо равнище.
При тези обстоятелства, какво може да се очаква от Варненската среща?
Има признаци, че вероятният сценарий би довел до започване на преговори за усъвършенстване на съществуващото споразумение за митнически съюз между Турция и ЕС. Европейските политици биха могли да кажат на своите избиратели, че такава стъпка е в техен интерес и турското правителство може да каже на турските избиратели, че въпреки претенциите за изместване на осите от Запад на Изток, отношенията с ЕС се възстановяват.
Ердоган може да настоява за облекчаване на визовите изисквания с ограничен фокус върху някои инвеститори и университетски преподаватели, но в този момент е трудно да се каже дали той ще го получи. От друга страна, подобряването на работата на митническия съюз, изглежда, е осъществимо за всички страни.
Какво ще се случи, предстои да разберем.
