Украинските сили са изложили на опасност цивилни, като са създали военни бази в населени жилищни райони, сред които училища и болници. Това обявиха днес от Amnesty International, като се позовава на свой доклад. Според организацията подобни тактики нарушават международното хуманитарно право и застрашават цивилните, тъй като превръщат граждански обекти във военни цели. Последвалите руски удари в населените райони убиха цивилни и разрушиха гражданска инфраструктура.
„Ние документирахме модел на украинските сили, които излагат цивилни на риск и нарушават законите на войната, когато действат в населени райони“, каза генералният секретар на организацията Агнес Каламар. „Фактът, че са в отбранителна позиция, не освобождава украинската армия от спазването на международното хуманитарно право“, добави тя.
Това обаче не важи за всички руски атаки. На някои други места Amnesty International стига до заключението, че Русия е извършила военни престъпления. Сред тях са град Харков, за който от организацията не са открили доказателства за украински сили, разположени в цивилни райони.
Между април и юли изследователите на Amnesty International прекарват няколко седмици в регионите Харков, Донбас и Николаев, където са разследвали руските атаки. Организацията инспектира десетки обекти и интервюира оцелели, свидетели и роднини на жертви на нападения, като извърши дистанционно наблюдение и анализ на оръжия. По време на тези разследвания изследователите са открили доказателства, че украинските сили стрелят от населени жилищни райони, както и че се разполагат в цивилни сгради в 19 града и села в регионите. Лабораторията за кризисни доказателства на организацията анализира сателитни изображения, за да потвърди допълнително някои от тези инциденти.
Повечето жилищни райони, където са се намирали войниците, са били на километри от фронтовите линии, въпреки че са били налични жизнеспособни алтернативи, които не биха застрашили цивилните – като военни бази или други структури, по-далеч от жилищните райони. В случаите, които е документирала, Amnesty International няма данни украинските военни да са поискали евакуация на околните жилищни сгради, което се отбелязва като пропуск да се вземат всички възможни предпазни мерки за защита на цивилните.
Нанасяне на удари от населени цивилни райони
Оцелели и свидетели на руските удари в регионите на Донбас, Харков и Николаев разказват пред Amnesty International, че украинските военни са действали близо до домовете им по време на ударите, излагайки районите на ответен огън от руските сили. Изследователите на Amnesty International сами са станали свидетели на подобно поведение на много места.
Международното хуманитарно право изисква всички страни в конфликта да избягват разполагането, до максималната възможна степен, на военни цели в рамките на или близо до гъсто населени райони. Други задължения за защита на цивилни от последиците от атаките включват премахване на цивилни от околностите на военни цели и ефективно предупреждение за атаки, които могат да засегнат цивилното население, напомнят от организацията.
Майката на 50-годишен мъж, убит при ракетна атака на 10 юни в село южно от Николаев, казва пред Amnesty International: „Военните отсядаха в къща до нашия дом и синът ми често носеше храна на войниците. Няколко пъти го молех да стои далеч от там, защото се страхувах за безопасността му. Онзи следобед, когато стана ударът, синът ми беше в двора на дома ни, а аз бях в къщата. Убит е на място. Тялото му беше разкъсано на парчета. Домът ни беше частично разрушен.“ Изследователи на Amnesty International откриват военно оборудване и униформи в съседната къща.
Микола, който живее в многоетажна сграда в квартал на Лисичанск (Донбас), който многократно е бил поразяван от руски атаки, казва пред Amnesty International: „Не разбирам защо нашите военни стрелят от градовете.” Друг жител, 50-годишен мъж, казва: „Определено има военна дейност в квартала. Когато има изходящ огън, ние чуваме входящ огън след това“. Изследователите на Amnesty International стават свидетели на войници, използващи жилищна сграда на около 20 метра от входа на подземно убежище.
На 6 май в град в Донбас руските сили използват широко забранени касетъчни снаряди над квартал с предимно едно- и двуетажни къщи, откъдето украинските сили използват артилерия. Шрапнели са повредили стените на къщата, в която 70-годишната Анна живее със сина си и 95-годишната си майка. „Шрапнели излетяха през вратите. Бях вътре. Украинската артилерия беше близо до моят двор… Войниците бяха зад полето, зад къщата… Видях ги да влизат и излизат… откакто започна войната… Майка ми е… парализирана, така че не можех да избягам“, разказва Анна.
В началото на юли земеделски работник беше ранен, когато руските сили удариха селскостопански склад в района на Николаев. Часове след удара изследователите на Amnesty International стават свидетели на присъствието на украински военен персонал и превозни средства в зоната за съхранение на зърно, а свидетели потвърждават, че военните са използвали склада, разположен срещу пътя от ферма, където живеят и работят цивилни.
Докато изследователи на Amnesty International проучват щетите по жилищни и съседни обществени сгради в Харков и в села в Донбас и източно от Николаев, те чуват изходящ огън от украински военни позиции наблизо.
В Бахмут няколко жители разказват пред правозащитната организация, че украинските военни са използвали сграда, намираща се едва на 20 метра от жилищен блок. На 18 май руска ракета удря предната част на сградата, разрушавайки частично пет апартамента и повреждайки близките сгради. Катерина, жителка, която оцелява след удара, разказва: "Не разбрах какво се случи. Имаше счупени прозорци и много прах в дома ми… Останах тук, защото майка ми не искаше да си тръгва. Тя има здравословни проблеми".
Трима жители разказват пред Amnesty International, че преди удара украинските сили са използвали сграда отсреща на бомбардираната сграда и че два военни камиона са били паркирани пред друга къща, която е била повредена при удара на ракетата. Изследователите на Amnesty International откриват признаци на военно присъствие във и извън сградата, включително чували с пясък и черни пластмасови листове, покриващи прозорците, както и ново произведено в САЩ оборудване за първа помощ при травми. "Нямаме думата какво правят военните, но ние плащаме цената", казва пред Amnesty International жител, чийто дом също е повреден при удара.
ОССЕ: Военните престъпления на Русия са далеч повече от военните престъпления на Украйна
Военни бази в болниците
Изследователи на Amnesty International стават свидетели как украинските сили използват болниците на практика като военни бази на пет места. В два града десетки войници почиват, обикалят и се хранят в болниците. В друг град военни стрелят от околностите на болницата.
Руски въздушен удар на 28 април рани двама служители в медицинска лаборатория в предградие на Харков, след като украинските сили създадоха база в комплекса. Използването на болници за военни цели е явно нарушение на международното хуманитарно право, напомнят от организацията.
Военни бази в училищата
Украинската армия редовно е разполагала бази в училища в градове и села в Донбас и в района на Николаев. Училищата са били временно затворени за ученици от началото на конфликта, но в повечето случаи те са разположени близо до населени цивилни квартали
В 22 от 29 посетени училища изследователите на Amnesty International откриват или войници, използващи помещенията, или доказателства за настоящи или предишни военни дейност – включително наличието на военно облекло, изхвърлени боеприпаси, пакети с армейски дажби и военни превозни средства.
Руските сили удариха много от училищата, използвани от украинските сили. В поне три града, след бомбардировка на училищата, украинските войници се местят в други училища наблизо, излагайки околните квартали на риск от подобни атаки, съобщават още от организацията.
В град източно от Одеса правозащитниците стават свидетели на често използван модел на украински войници, при който използват разполагат бронирани превозни средства под дървета в чисто жилищни квартали и използват две училища, разположени в гъсто населени райони. Руските удари близо до училищата убиват и раняват няколко цивилни между април и края на юни – включително дете и възрастна жена, убити при ракетна атака срещу дома им на 28 юни.
В Бахмут украинските сили са използвали сграда на университет като база, когато на 21 май е нанесен руски удар, при който според съобщенията са убити седем войници. Университетът е в непосредствена близост до висока жилищна сграда, която е повредена при удара, заедно с други цивилни домове в радиус от 50 метра. Изследователи на Amnesty International откриват останки от военна машина в двора на бомбардираната сграда на университета.
Международното хуманитарно право не забранява изрично на страните в конфликт да се базират в училища, в които не се учи. Въпреки това, военните имат задължението да избягват използването на училища, които са близо до къщи или жилищни сгради, пълни с цивилни, излагайки живота им на риск, освен ако няма наложителна военна нужда. Ако го направят, те трябва да предупредят цивилните и, ако е необходимо, да им помогнат да се евакуират. Това не изглежда да се е случило в случаите, разгледани от Amnesty International, категорични са от организацията.
Въоръжените конфликти сериозно възпрепятстват правото на децата на образование и военното използване на училищата може да доведе до разрушения, които допълнително лишават децата от това право след края на войната. Украйна е една от 114-те държави, които са подкрепили Декларацията за безопасни училища – споразумение за защита на образованието по време на въоръжен конфликт, което позволява на страните да използват изоставени или евакуирани училища само когато няма жизнеспособна алтернатива.
Безразборни атаки на руските сили
Много от руските удари, които Amnesty International документира през последните месеци, са извършени с неточни оръжия, сред които и международно забранените касетъчни боеприпаси, или с други оръжия с широкообхватен ефект. Други използват управлявани оръжия с различни нива на точност, като в някои от случаите те са били достатъчно прецизни, за да се насочат към определени обекти.
Практиката на украинската армия да разполага военни цели в населените райони по никакъв начин не оправдава безразборните руски атаки. Всички страни в конфликт трябва по всяко време да правят разлика между военни цели и граждански обекти и да вземат всички възможни предпазни мерки, включително при избора на оръжия, за да сведат до минимум щетите за цивилни. Безразборните атаки, които убиват или нараняват цивилни или нанасят щети на цивилни обекти, са военни престъпления, категорични са правозащитниците.
"Украинското правителство трябва незабавно да гарантира, че ще разположи силите си далеч от населените райони или трябва да евакуира цивилни от районите, където действа армията. Военните никога не трябва да използват болници, за да участват във война, и трябва да използват училища или цивилни домове само като последна мярка, когато няма жизнеспособни алтернативи", каза Агнес Каламар.
На 29 юли Amnesty International се е свързала с украинското министерство на отбраната, като им е предоставила резултатите от изследването. Към момента на публикуването обаче, те все още не са получили отговор. Но днес, 4 август, украинският президент Володимир Зеленски разкритикува доклада, като заяви, че той е избирателен и всъщност създава предпоставки за оправдание пред руския агресор. Припомняме, че именно Русия нахлу на 24 февруари в Украйна и поведе военни действия срещу суверенна държава: Зеленски обвини "Амнести интернешънъл", че оправдава руската агресия (ВИДЕО). А Олексий Арестович, съветник на политическия кабинет на Зеленски, коментира, че е естествено да има украински военни в градска среда, след като защитават градовете от опитите на руснаците да ги превземат. От полето ли да ги защитаваме, резюмира той.
