Без да разбира какво се случва, Европа върви към катастрофа и населението ѝ трябва да се събуди преди да е прекалено късно. Ако това не се случи, с Европейският съюз ще се случи същото, каквото стана със Съветския съюз през 1991 година. Изглежда нито нашите лидери, нито обикновените граждани разбират, че преживяваме революционен момент, че диапазонът от възможности е много широк и че евентуалният резултатът е много несигурен, пише милиардерът Джордж Сорос в своя статия, публикувана от британското левичарско издание The Guardian и представена от „Фокус“. Ето какво пише още той:
Повечето от нас приемат, че бъдещето ще прилича повече или по-малко на настоящето, но това не е задължително. В един дълъг и изпълнен със събития живот съм свидетел на много периоди от това, което наричам радикално неравновесие. Ние живеем в такъв период днес.
Следващата повратна точка ще бъдат изборите за Европейски парламент през май 2019 година. За съжаление, антиевропейските сили ще се радват на конкурентно предимство. Има няколко причини за това, включително остарялата партийна система в повечето европейски страни, практическата невъзможност за промяна на Договора за ЕС и липсата на правни инструменти за дисциплиниране на държавите-членки, които нарушават принципите, на които е основан ЕС. ЕС може да наложи своите закони на страните кандидатки, но не разполага с достатъчен капацитет, за да наложи спазването на изискванията от държавите-членки.
Античната партийна система затруднява онези, които искат да запазят ценностите, на които е основан ЕС, но помага на тези, които искат да заменят тези ценности с нещо коренно различно. Това е вярно в отделните страни и още повече в трансевропейските съюзи. Партийната система на отделните държави отразява разделенията, които са имали значение през XIX и XX век, като конфликта между капитала и труда. Но разделението, което е най-важно днес, е между про- и анти-европейските сили.
Доминиращата страна в ЕС е Германия, чийто доминиращ политически съюз - между Християндемократическия съюз (ХДС) и Християнсоциалния съюз(ХСС), базиран на Бавария - е станал неустойчив. Алиансът работеше дотогава, докато в Бавария нямаше значима партия вдясно от ХСС. Това се промени с възхода на екстремистката „Алтернатива за Германия“ (АзГ). На изборите в провинцията през миналия септември резултатът на ХСС беше най-слабият за повече от шест десетилетия и АзГ влезе за първи път в баварския парламент.
Издигането на АзГ премахна причината за съществуването на алианса ХДС/ХСС. Но този съюз не може да бъде разбит, без да предизвиква нови избори, които нито Германия, нито Европа могат да си позволят. А управляващата коалиция не може да бъде силно проевропейска, докато е изправена пред заплахата от АзГ.
Ситуацията далеч не е безнадеждна. Германските „Зелени“ се превърнаха в единствената постоянно проевропейска партия в страната и продължават да се издигат в социологическите проучвания, докато АзГ изглежда е достигнала най-високата си точка (освен в бившата Източна Германия). Но сега избирателите на ХДС/ХСС са представени от партия, чийто ангажимент към европейските ценности е двусмислен.
В Обединеното кралство също остарялата партийна структура не позволява на народната воля да намери подходящо изразяване. Както лейбъристите, така и консерваторите са вътрешно разделени, но техните лидери, съответно Джереми Корбин и Тереза Мей, са решени да доставят Brexit. Ситуацията е толкова сложна, че повечето британци просто искат това да свърши, въпреки че ще бъде определящо събитие за страната за десетилетия напред.
Колаборацията между Корбин и Мей предизвика опозиция и в двете партии, като в случая на Лейбъристите тя граничи с бунт. Мей анонсира програма за помощ на обеднелите пробрекзит лейбъристки общности в Северна Англия. И Корбин е обвинен, че предава обещанието си, направено на последния конгрес на партията, да подкрепи втори референдум за Brexit, ако не може да предизвика предсрочни парламентарни избори.
Шансовете сделката на Мей да бъде отхвърлена отново от депутатите се увеличават всеки ден. Това би могло да доведе до засилване на подкрепата за референдум - или, още по-добре, за отмяна на уведомлението по член 50 от Великобритания.
Италия се намира в подобно положение. ЕС направи фатална грешка през 2017 г. чрез стриктното прилагане на Дъблинското споразумение, което несправедливо обременява страните, като Италия, където мигрантите първо влизат в ЕС. Това изтласка предимно проевропейския и проимиграционния електорат в ръцете на антиевропейската партия „Лигата“ и „Движението Пет звезди“ на миналогодишните избори. Доминиращата преди това Демократическа партия е в безпорядък. В резултат от това многото избиратели, които остават проевропейски, нямат партия, за която да гласуват. Има обаче опит за организиране на обединена проевропейска листа. Подобно пренареждане на партийните системи се случва във Франция, Полша и Швеция.
Когато става въпрос за трансевропейски съюзи, ситуацията е още по-лоша. Националните партии имат поне някои корени в миналото, но тези съюзи са изцяло продиктувани от личните интереси на партийните лидери. Алиансът на Европейската народна партия (ЕНП) е най-лошият нарушител - почти изцяло лишен от принципи, както се вижда от желанието му да приеме партията на унгарския премиер Виктор Орбан, за да запази мнозинството си и да контролира разпределението на най-добрите работни места в ЕС. В сравнение с това, антиевропейските сили могат да изглеждат добре: поне те имат някои принципи, дори и да са противни.
Трудно е да се види как проевропейските партии могат да излязат победители от майските избори, ако не поставят интересите на Европа пред своите собствени. Все още може да се предприемат усилия за запазването на ЕС, с цел той да бъде радикално реформиран. Но това ще изисква коренна промяна ЕС. Сегашното ръководство напомня за политбюро, когато Съветският съюз се разпадна - продължава да издава укази, сякаш все още са актуални.
Първата стъпка към защитата на Европа от нейните врагове, както вътрешни, така и външни, е да се признае степента на заплахата, която те представляват. Втората е да се събуди спящото проевропейско мнозинство и то да бъде мобилизирано, за да защитава ценностите, на които е основан ЕС. Иначе мечтата за обединена Европа може да се превърне в кошмара на XXI век.
