Президентът на Армения Вахагън Хачатурян подписа закона за началото на процеса по присъединяване на страната към Европейския съюз. В петък, 4 април, той постави правната основа на южнокавказката държава да започне евроинтеграция. В края на март арменският парламент одобри на второ и последно четене законопроекта. Това е поредна стъпка, която доближава страната повече към Запада и я отдалечава от Русия. Отношенията между Ереван и Москва са обтегнати от есента на 2023 г. насам, след като азербайджанските сили за около денонощие поеха контрола над анклава с етнически арменци Нагорни Карабах, без руските миротворци на място да се намесят.
Още: Путин: ОДКС нямаше никакво задължение да се сражава за Армения в Нагорни Карабах (ВИДЕО)
Реакцията на Русия
Руските власти вече заявиха, че подписването на закона ще означава оттегляне на Ереван от Евразийския икономически съюз (ЕАИС).
След като през февруари тази година законопроектът мина на първо четене, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков призна „суверенното право“ на Армения да се стреми към членство в ЕС, но призова арменците да обмислят дали блокът споделял тази цел. Той подчерта „ползите“, които Ереван получавал като член на ръководения от Русия Евразийски икономически съюз.
Още: Армения върви към ЕС и бяга от Русия: Последната законова стъпка е факт
Икономиката на Армения продължава да бъде силно зависима от Москва, откъдето тя внася голяма част от енергията си.
Снимка: Никол Пашинян, Kremlin.ru
Арменският министър-председател Никол Пашинян многократно подчертаваше, че законопроектът не представлява молба за присъединяване към ЕС, а начало на по-широк процес на интеграция. Той заяви, че обществеността не трябва да очаква бързо присъединяване на постсъветската република в блока и че то при всички случаи ще изисква одобрение чрез референдум.
Още: Армения се отдалечава още от Русия - подписа по-широко сътрудничество със САЩ
Азербайджан иска референдум за конституционни промени в Армения
Одобрението на законопроекта предхожда общите избори, които трябва да се проведат през следващата година, както и евентуален референдум за конституционни промени, поискани от дългогодишния съперник на Армения - Азербайджан, като част от мирното споразумение за прекратяване на продължилия почти четири десетилетия конфликт между тях.
Миналия месец Армения и Азербайджан съобщиха, че са договорили проект за мирен договор за прекратяване на конфликта в района на Нагорни Карабах, но Баку отказа окончателно одобрение, докато Ереван не промени конституцията си.
Още: Президентът на Азербайджан: Армения е „фашистка държава“ и фашизмът й трябва да бъде унищожен
