„Това е по-лошо и от престъпление, това е грешка“, твърди началникът на Наполеоновата полиция Жозеф Фуше, след като разбира за екзекуцията на бурбонски принц по нареждане на Наполеон. Бързото правосъдие на Наполеон е трябвало да нанесе удар на неговите съперници – победа – но вместо това антагонизира останалата част от Европа.
Срещата на върха в Хелзинки беше победа за Путин, докато ударните вълни от примирението на Тръмп пред руския президент се разпространяват и от двете страни на Атлантика, пише Юджийн Румър, старши сътрудник и директор на руската и евразийска програма на „Карнеги“, в анализ за The Moscow Times, цитиран от агенция "Фокус", по повод срещата на върха в между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Хелзинки и на какво се дължи възраждането на руската икономика и държава.
Путин най-вероятно е напуснал Хелзинки, мислейки си, че току-що е отбелязал още една голяма победа срещу американския си колега. „Мисията е завършена!“ Но дали е така? Дали упадъкът на Запада и демонтирането на водения от САЩ либерален световен ред, така желано от Путин, и нетърпеливо улеснено от Тръмп, ще бъде добре за Русия? Беше ли периодът на Западна доминация след Студената война толкова вреден за Русия, колкото Кремъл казва на гражданите си и на останалата част от света? И какво ще дойде на негово място?
Дългоналагана теза на Кремълския наратив е, че Западът е експлоатирал местните проблеми на Русия и оттеглянето ѝ от световната сцена през 90-те години на XX век. Според руската версия на събитията, Русия е била твърде слаба, за да отхвърли потъпкването на нейните интереси от Запада и безмилостната геополитическа експанзия за сметка на Русия. След като руската вътрешна политика се стабилизира и икономиката се възстанови при управлението на Путин, Кремъл започна да се изправя пред Запада в защита на своите интереси. От гледна точка на Москва, тя не е имала избор освен да се вкара в две войни – в Грузия и в Украйна – за да спре яростната атака на Запада.
Но наистина ли епохата на водената от САЩ Западна доминация беше толкова лоша за Русия? Няма спор, че 90-те години бяха ужасно десетилетие за нея, но за това Западът имаше малко вина. Всъщност именно Западът играеше ролята на източник на крайно нужната финансова помощ за Русия, когато икономиката ѝ се разпадна. Отпускането на милиарди долари, за да спаси Русия, беше един от ключовите приоритети на политиките на Западните правителства за повече от десетилетие. Западните съветници, широко клеветени заради предполагаемите си фалшиви съвети към руското правителство, изиграха ключова роля за създаването и изпълнението на крайно нужните икономически реформи.
Далеч от перфектна, техническата помощ на Запада се изплати за Русия дори преди цените на петрола да започнат да се покачват към края на века и да повдигнат руската икономика. Икономическото чудо на Путин щеше да бъде невъзможно без тези реформи и без финансовата и техническа помощ на Запада.
И това не е всичко. САЩ изхарчиха много милиарди долари, за да преместят в Русия и да подсигурят останките от Съветския ядрен арсенал, разпръснат сред няколко републики на бившия СССР. Щеше ли Русия да е по-подсигурена, ако Украйна на югозападната ѝ граница и Казахстан на югоизточната ѝ граница, бяха запазили контрола си върху ядрените оръжия, разположени на тяхна територия? Споразумението от Будапеща, което принуди Украйна да предаде третия по големина ядрен арсенал в света, и което Русия наруши когато анексира Крим, нямаше да бъде възможно без активното участие на САЩ и техните съюзници.
Разширението на НАТО е друга важна западна цел, която се предполага, че е нарушила руските и интереси и по този начин е предизвикала безброй руски възражения. Тези възражения бяха фокусирани върху НАТО като военен алианс, със заплахата за руската сигурност произлизаща от растящата физическа близост до руската територия и предполагаемото изключване на Русия от европейските решения за сигурност, заради статута ѝ на нечленка.
Това е твърде спорно. При всички случаи разширението на НАТО беше придружено от демонтирането на способностите му за конвенционална война в европейския театър. САЩ и техните съюзници, нетърпеливи да максимизират „мирния дивидент“ на периода след Студената война и разсеяни с контингенти далеч извън Европа, бяха ефективно превърнали НАТО в демилитаризирана зона, която не представлява никаква заплаха за инвазия в Русия, но предоставяше безпрецедентно ниво на стабилност и сигурност за Централна Европа. Колко танка имаха САЩ в Европа през 2014 година? Нула.
Трудно е да се открие друг период в руската история, когато западната ѝ граница е била толкова подсигурена и освободена от заплахата за инвазия, колкото между 1989 година, когато Берлинската стена беше премахната, и 2014 година, когато Русия нахлу в Украйна. Колкото до обвинението за изключването на Русия от вземането на решения за европейската сигурност, то не може да бъде взето насериозно. Имайки предвид територията, историята и мрежата от отношения с всички големи европейски сили, възможно ли е наистина да се игнорира Русия?
Настоящото тъжно положение на Западния алианс наистина ли е причина за празненство в Москва? Както ще дойде след това? По-добре ли служи на руските интереси политическа парализа в САЩ и Германия, разделен Европейския съюз, и Полша и Унгария завладени от ксенофобия и национализъм? Това прави ли Русия по-подсигурена? По-просперираща? Ако не Западът, кой друг щеше да дойде на помощ на Русия в края на Студената война с великодушието и щедростта изразена от правителства, целящи да имат дългосрочно партньорство с Русия – Китай?
Това не са въпроси само от исторически интерес. Докато Китай излиза като алтернатива на Запада и виден партньор на Русия, и Западът е в безредие, руските критици на Запада трябва да се запитат, какво е щяло да бъде, ако той не беше насреща, когато страната им имаше нужда от това, и как ще изглежда всичко, ако Китай измести Запада като глобалния лидер.
Снимки: Getty images/Guliver
