Украйна, която планира да се бие с Русия, не може да спечели войната. Такива са изводите на изданието The National Interest, след извършен преглед на руското оръжие, което Украйна не притежава.
И така, от какво трябва да се страхуват генералите от украинските въоръжени сили?
На първо място в рейтинга NI постави зенитно-ракетната система S-400 Triumph. Комплексът е мощен, способен да решава две задачи едновременно - укрепване на зенитната и противоракетната отбрана. Радарите С-400 откриват въздушни цели на разстояние 600 км, ракетите ги поразяват на разстояние 400 км. В същото време системата включва оборудване, което позволява прехващането както на ниско летящи цели, така и на промъкващи се до пето поколение "невидими" самолети.
В украинските ВВС не се намират стелт изтребители. Флотът от бойни машини се състои от съветски самолети, които вече са на четири десетилетия: изтребителите МиГ-29 и Су-27, бомбардировачите Су-24 и ударните самолети Су-25. Общо са около стотина, но поради влошаването на парка не повече от 50-60% от машините могат да се издигнат във въздуха.
Поради факта, че годишното пролетяно време за пилот е средно 40 часа, не бива да се очаква висок професионализъм. Това беше потвърдено от военните действия в Донбас през 2015 г. Във връзка с произшествията (унищожени 10 самолета и 11 вертолета) полетите бяха прекратени, за да се избегне пълната загуба на самолетния парк. Характерно е, че почти всички разрушени летателни апарати са унищожени с помощта на ПЗРК и автоматично стрелково оръжие.
Така че два дивизиона С-400 са способни да унищожат напълно всички украински самолети. А системите за електронна война са способни да създадат „непоносими условия“ за украинските самолети. Най-известната от тях е "Красуха-4". Но има и други, не по-малко ефективни „глушилки”.
Киев възлага голяма надежда на противокорабните ракетни системи „Нептун“, въоръжени с дозвукова ракета, копирана от руската Kh-35 и донякъде модернизирана. Разбира се, при масивен обстрел тези ракети могат да създадат определени проблеми. Украйна обаче няма такава сума. Миналия месец четири пускови установки с по четири ракети бяха въведени в строя на украинските въоръжени сили за пробна експлоатация. Следователно би било напразно да се хабят антеракетите С-400, защото ракетната система за ПРО „Панцир“ и Cub и ракетните системи за ПВО "Бук" могат да се справят с тях.
На второ място е многофункционалният изтребител от поколение Su-35S (4 ++). Както бе споменато по-горе, украинските изтребители не са в състояние да се справят с този противник. Тоест едва ли някой би искал да започне въздушни схватки с тях. Дори и защото Су-35С има мощен радар с голям обхват на откриване. А ракетите въздух-въздух са най-модерни - както с малък, среден, така и с голям обсег (до 300 км). Ракетите са изключително маневрени и понасящи голямо претоварване, имат и самонасочващи се глави с голям праг на захващане на целта.
Способни ли са украинските системи за ПВО да се защитят срещу този самолет? Е, понякога се случват всякакви забавни неща. Например в Югославия ракетна система за противовъздушна отбрана С-200 свали „невидим“ самолет. Войната си е война. Въпреки това, общото ниво на украинските оръжия за ПВО са от 80-те години.
Киев декларира, че разполага с 250 системи за ПВО С-300. Това едва ли е така. Най-модерната от тази система за ПВО S-300PS, започна да навлиза в експлоатация през 1982 г. В същото време ресурсът на ракетите е 30 г., защото с времето горивото започва да кристализира факелът не е равномерен. Накъде ще летят тези ракети е трудно да се каже.
Радарите, поддържани от радиотехническите войски, са добри. Те са съвсем нови и имат добри характеристики - в тази област украинската отбранителна индустрия е доста компетентна. Но едно е да видиш въздушна цел, а съвсем друго да я свалиш.
Потенциалът за въздействие на Су-35С е значителен. Изтребителят може да носи до 8 тона високоточни ракети въздух-земя и бомби със свободно падане на 12 твърди точки.
В условията на военни действия в град бойната машина на пехотата БМП-3M (оръдие 100 мм) ще има значително предимство пред украински подобни оръжия, счита NI. Машината е лека и маневрена, за разлика от украинския БМТ-72, създаден на базата на танка Т-72.
БMT-72 обаче е на теория, тъй като са произведени по-малко от 10 броя. Украинските въоръжени сили използват БМП-2, който значително отстъпва на БМП-3M по отношение на огневата мощ, категориите на теглото са напълно различни.
Към руската бойна техника може да се добави и БМД-4 (бойна машина на десанта), която има същото въоръжение като БМП-3М. Но тя има значително предимство - плува със скорост 10 км/ч. Това ще бъде много полезно при преминаване през Днепър в битката за Киев.
Руските сили ще имат предимството в танкови битки, където NI маркира руския танк T-90M "Пробив", който наскоро беше въведен в експлоатация. Със сигурност няма много смисъл да се сравнява с украински танкове, макар около 700 танка да се намират в относително добро състояние, но те са много стари - Т-64 и Т-72 от съветските модификации.
Заводът в Харков се опита да направи модерен танк, от който "московците" трябва да се страхуват - това е T-84BM "Oplot". Украинската танкова индустрия обаче, която през старите съветски години произвеждаше хиляди Т-64, сега успя да построи само три дузини от „Оплот”: притежава стандартното въоръжение на съветската школа, мощен дизелов двигател, 1200 к.с., добра скорост и мобилност. Активната защита е копирана от руската „Завеса“, системата за управление на огъня е остаряла... Като цяло украинците донякъде са подобрили прототипа Т-84. Три дузини решават войната само в Африка.
Трябва да се каже, че заплахата за руските „пробиви“ все пак съществува - това са ПТРК Javelins, с които американците снабдяват украинците. Изглежда, че те са ефективни, въпреки факта, че президентът Зеленски отказа да стреля с този комплекс. Javelin все още е сериозно оръжие, което удря танка отгоре - в най-малко защитена проекция. Той обаче има незначителен обхват - 2500 метра. Ако заедно с „Пробивите“ (Т-90М) тръгнат и бойните машини за поддържане на танкове „Терминатор“, тяхната безопасност значително ще се повиши.
И накрая, 152-милиметровите самоходни артилерийски опори Msta-S. Украинските въоръжени сили също разполагат с тези гаубици, но имат само 35 броя. В руската армия има около 8000. Освен това при последната модернизация скорострелността е увеличена до 10 изстрела в минута. Тази бронирана маса не може да бъде спряна. Както и няколко хиляди руски танка.
Списъкът на NI обаче изисква продължаване с онези видове оръжия, които Украйна няма. Тук е необходимо да бъде посочен ОТРК Искандер-М, чиито ракети не могат да бъдат прехванати и които имат много голяма бойна глава спрямо масата и съответен разрушителен ефект. Или ракетите „Калибър“, с които са оборудвани корабите на Черноморския флот. Всъщност те ще долетят до Украйна и от Каспийско море.
Крайбрежните ракетни системи Бал и Бастион, въоръжени с дозвуковите Х-35U и свръхзвуковите „Оникс”, имат значителна огнева мощ.
Стратегическа авиация - Ту-95МС и Ту-160 - също ще може да се включи в бойните действия. Те ще могат да изстрелват ракети с обхват 5500 км далеч от украинската граница, която постепенно ще се придвижа на север към Киев.
Колко време може да отнеме, докато киевските авантюристи капитулират? Войната с Грузия през 2008 г. продължи пет дни. Грузинската армия несъмнено беше по-слаба от сегашната украинска. Руската армия от 2008 г. обаче изобщо не беше толкова подготвена, колкото сегашната. И беше по-лошо въоръжена. Така че 5 до 7 дни вероятно ще са достатъчни. Разликата в качеството и количеството на оръжията е твърде голяма. И в обучението на военни кадри. Основното обаче е в моралната и волева настройка.
Превод : Ганчо Каменарски
