Независимо дали го обичате или мразите, Доналд Тръмп знае точно какво иска за американската външна политика, пише Джон Соломон в мнение, публикувано от американския вестник The Hill.
Тръмп твърдоглаво поддържа мнението, че във външната политика Съединените щати трябва ясно да дефинират стратегическите си интереси и да прибягват до войната само в най-краен случай. За тези позиции, той е определян като националист и страхуващ се от намеса от своите критици.
Но тези от нас, които са достатъчно възрастни, за да си спомнят, знаят, че това бяха основите на американската външна политика десетилетия наред, докато Бил Клинтън и Барак Обама не налапаха стръвта за помирение с Иран и Джордж Буш-младши не превърна Америка в безмилостно, готово да стреля глобално ченге.
Мътната външна политика на САЩ в последните 20 години отдалечи Америка от дефинирането на стратегическите ѝ интереси в глобалните конфликти и доведоха до по-популистки подход и готовност за дърпане на спусъка, като резултатите бяха фалшивите твърдения на Буш за иракските оръжия за масово поразяване и безпомощността на Обама и неговата "червена линия" в Сирия.
След свалянето на Джон Болтън от поста на съветник на президента по националната сигурност, американският държавен глава Доналд Тръмп има рядката възможност да възстанови американските стратегически интереси във външната политика и да създаде глобална доктрина за управление за години напред. Но това изисква нещо, което той досега не направи - изборът на правилните хора.
Понякога не е необходима буйната пред медиите, неоконсервативна персона, която рискуваше Болтън. Нито пък бляскавите униформи на генералите Кели, Макмастър и Матис. Не е необходима и консенсусна фигура като Дан Коутс, който беше за успокоение на ръководството на партията. Вместо това, трябва да се намерят стратегическите изпълнители, които споделят визията на президента или най-малкото са способни да подчинят собственото си его, за да изпълнят плана на президента с решимост, яснота и компетентност.
Първият е Ричард Гренел, посланикът на САЩ в Германия, пише Джон Соломон. Гренел показа забележителна компетентност в смаляването на международната сцена на някогашния гигант в Европейския съюз, лъвицата Ангела Меркел, както и в постигането на няколко стратегически победи за Америка в Берлин.
Веднага след пристигането си, Гренел започна да удря като играч тежка категория, като накара Германия с нежелание да екстрадира 95-годишен надзирател в нацистките концлагери, който от десетилетия беше намерил удобно убежище в Ню Йорк. Няколко американски администрации се бяха заканили, че ще свършат това - направиха го Тръмп и Гренел.
Гренел също така:
- прикани европейците да вдигнат залозите в анемичните им разходи за НАТО, една от ключовите стратегически цели на Тръмп;
- убеди германците да отворят съоръжения за приемането на втечнен газ от САЩ;
- неуморно притискаше германците да се съпротивляват на новия газопровод от Русия, познат като "Северен поток 2";
- успешно принуди германците да блокират иранските авиолинии в опитите им да обслужват самолетите си в страната;
Само преди дни Гренел показа способностите си на биткаджия, като смекчи германската съпротива срещу забраната на Хизбула в страната.
Списъкът от постижения показва, че Ричард Гренел може да свърши това, което Тръмп иска да бъде свършено, като използва твърд подход, за да побеждава. Освен това Гренел обича Twitter почти толкова, колкото президента, което спомага за естествени симпатии.
Също като Гренел, друг посланик в Европа, бившият конгресмен Питър Хукстра, който е водещият американски дипломат в Холандия, може да запълни празнината на поста директор на националното разузнаване (DNI), пише Соломон. Дан Коутс така и не влезе в ритъм с Доналд Тръмп и пропусна възможности да осветли проблеми с разследването на руската намеса, включително декласифицирането като секретни на важни изслушвания пред Конгреса.
Хукстра са ползваше с уважението и на двете партии, докато беше председател на Комисията по разузнаване на Камарата на представителите. Той разбира добре как работи разузнавателната общност и се ползва с доверието на президента. Хукстра носи типичния за Средния Запад здрав разум, като се опитва да свърши работа, без да търси лична слава.
С Иран, Венецуела, Северна Корея, Русия, Сирия и много други предизвикателства, Доналд Тръмп се нуждае от обединен, компетентен екип по националната сигурност, способен да дърпа каруцата в една посока. Ако направи правилния избор за тези две позиции, той може да циментира "Доктрината Тръмп" и да определи американските интереси ясно пред всяка една държава, като остави мощта на американската армия като последен вариант. Така той би изпълнил още едно обещание, което направи като кандидат-президент.
Превод: БГНЕС
