Ще се превърне ли Украйна в провал за НАТО така, както се превърна Афганистан? Този въпрос поставя колумнистът и помощник-редактор на The Guardian Саймън Тисдал в свой анализ. Ето какво пише той:
Грешките в изчисленията на Запада отвориха пътя за руската инвазия в Украйна. Докато украинската армия се бори да оцелее срещу превъзхождащия враг, НАТО рискува още един катастрофален провал.
Защо имаме нужда от щит във война? Щитът задържа врага, а силата му показва решителността на неговия собственик. Можете също да се скриете зад него, за да избегнете битката. Откакто Русия влезе в Украйна, НАТО беше използвана с различна степен на дързост от американски и европейски политици и за двете горепосочени цели.
Но какво се случва, ако щитът е счупен или сериозно повреден? Може би западните сили са на път да разберат за това. Срещата на върха на НАТО в Мадрид този месец се разглежда като най-важният, "трансформиращ" форум за Алианса след Студената война. Можете да очаквате много самохвалства как съюз от 30 държави се събра, за да защити свободния свят от руската агресия. Големите въпросителни обаче остават тук.
Говорейки през март в Полша, американският президент Джо Байдън и де факто ръководител на НАТО зададе тона. Той се закле да защитава "всеки сантиметър от територията на НАТО с цялата сила на нашата колективна сила", но... да не се замесва във война. Месеци по-късно Байдън все още действа и е неясен относно дългосрочните перспективи.
Бен Уолъс, британският министър на отбраната, повтори рефрена миналата седмица в Исландия. Той предупреди, че Литва, Латвия и Естония могат да бъдат следващите мишени на руския президент Владимир Путин, защото, подобно на Украйна, той не ги смята за истински държави. Но, подобно на Байдън, Великобритания също няма ясен план, за да осигури оцеляването поне на независима Украйна.
Докато много други по-малки членове на Алианса станаха изключително активни, основните европейски членове на НАТО се крият зад алианс, който преди това игнорираха и дори пренебрегваха. Те го използват, за да избегнат скъпи национални ангажименти към Киев, които могат да вбесят Москва.
Мечтаейки за стратегическата автономия на ЕС, френският лидер Еманюел Макрон не предпочита нищо повече от приказки. Олаф Шолц от Германия олицетворява нерешителност и бавност. А Виктор Орбан, унгарският министър-председател, който проваля западните санкции, често изглежда е изцяло от другата страна.
Циничните егоистични опити на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да саботира кандидатурата на Финландия и Швеция за членство в НАТО също подкопават единния фронт.
Йенс Столтенберг, нерешителният генерален секретар на НАТО, ще се бори да закърпи тези пукнатини. Полша и други държави на "фронтовата линия" искат по-строг подход, включително постоянно разполагане на допълнителни войски, тежки оръжия и бойни самолети близо до границите на Русия. В отговор служителите на НАТО обещават "твърди исторически" решения.
Що се отнася до Украйна, нейното ръководство почти се отказа от надеждите за членство в Алианса, тържествено обещано на срещата на върха на НАТО през 2008 г. в Букурещ, и спря да призовава Алианса да се намеси директно във войната срещу Русия. "Разбира се, ще чуем думи на подкрепа... ние сме много благодарни за това", каза външният министър на Украйна Дмитрий Кулеба. След като преди това обвиняваше НАТО в "бездействие", в Мадрид той не очаква конкретни действия по приемането на Украйна в НАТО или например по "сигурността на Черно море".
Тези последни забележки на Кулеба относно "бездействието" и "сигурността в Черно море" се отнасят до продължаващата и непростима неспособност на САЩ и Европа да се противопоставят на незаконната блокада от Москва на украинските пристанища, която създава глобален недостиг на храна. Това е една от многото области, в които НАТО може и трябва да окаже по-голям натиск върху Русия, като по този начин помага да се убеди Путин да сложи край на конфликта.
Защо НАТО не прави повече от сега? Взети заедно, всички обяснения и оправдания, дадени в Алианса за пасивност и бездействие, създават картина на съюз, който е много по-малко сплотен, мощен и организиран, отколкото феновете виждат НАТО.
Първоначалната подкрепа за Украйна, макар и донякъде отдалечена, "на една ръка разстояние", изглежда донякъде стимулира НАТО. Доверието се повиши от най-ниската си точка, която беше достигната по време на миналогодишното фиаско с изтеглянето от Афганистан.
Но ако, както се очаква, военните действия се проточат, ако и двете страни увеличат решителността на бойните действия, ако дипломатическата патова ситуация стане непроходима и ако има заплаха от по-дълбок конфликт, дълго скрити слабости и уязвимости на НАТО ще станат съвсем очевидни и много опасни за тези, които се крият зад тях. И целият постсъветски блъф относно мощта на НАТО най-накрая може да излезе наяве.
Би било нереалистично да се очаква пълно политическо единодушие в такава голяма организация. Но фактът, че всеки член на Алианса има еднаква дума при абсурдна неравностойност по отношение на военната мощ, пречи на бързото и смело вземане на решения. Например една руска ядрена или химическа провокация най-вероятно би генерирала само парализираща какофония от противоречиви гласове в НАТО и Путин със сигурност е наясно с това. В същото време НАТО има огромна и прекомерна зависимост от САЩ, военна суперсила, без чието съгласие в Алианса не се случва нищо и зад чиято власт се крият изоставащите, отказвайки да плащат своя дял в общия бюджет.
Организационно и военно НАТО изглежда присъства навсякъде. Има три щаба на съвместното командване – в Италия, Холандия и САЩ. Главният генерал на Алианса обаче е базиран в Белгия. В Алианса липсва оперативна съвместимост в оръжейните системи на различни държави, както и при съвместни учения, закупуване на оръжия и обмен на разузнавателна информация. Освен това НАТО е разпръсната на различни геополитически сцени, уловена между руската заплаха в евроатлантическия регион и предизвикателствата в Индо-Тихоокеанския регион от агресивно настроения експанзионистки Китай. В Мадрид се очакват лидери от Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия. Тяхната споделена кошмарна визия е безгранична тоталитарна китайско-руска глобална ос с ехото на нацистко-съветския пакт от 1939 г.
НАТО скоро трябва да публикува своята 10-годишна стратегическа концепция как да се справи с всичко това, както и с транснационалния тероризъм, дестабилизиращото изменение на климата, кибервойната и възхода на антидемократични държави. Това е труден списък с трудни задачи.
Очевидно е закъсняла появата на новата стратегия за национална сигурност на администрацията на Байдън, фокусирана върху Азия, която трябваше да бъде преразгледана набързо след военната операция на Русия в Украйна.
За да продължи ефективно напред на тези много фронтове, НАТО трябва да погледне назад, да признае минали грешки и да поеме известна отговорност за настоящата криза.
Като държат Украйна в неизвестност относно членството в НАТО и не наказват Путин за минали действия в Чечня и Сирия, атаката му срещу Грузия през 2008 г., анексирането на Крим и неговата прокси война след 2014 г. в Донбас, самодоволните западни лидери (не)съзнателно проправиха пътя до днешната катастрофа.
След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. НАТО "спря да играе". Подобно на футболните фенове, които понякога излизат на терена преди последния съдийски сигнал, алиансът смяташе, че всичко е свършило! Но не беше и не е.
Точно сега Путин удря нашия щит, поставяйки Запада пред сериозно изпитание. Ако нежеланието на Алианса да поема риск не се промени, скоро може да няма къде да се скрие от него.
Ще претърпи ли ново поражение НАТО?
"План Б": Великобритания и Полша влизат във войната. Смъртта на Путин няма да промени нищо
Превод: Ганчо Каменарски
