В продължаващото противоборство между Русия и Запада Русия има един силен коз - износът на природен газ. Независимо от напрегнатите отношения, през 2018 година обемът на доставките на газ от Русия към Европа и Турция достигнаха исторически максимум от 201,8 милиарда куб. метра. И макар Европейският съюз да не е готов да се отметва от позициите си по въпроса за антируските санкции, много от неговите членове активно реализират енергийните си проекти. Например Германия продължава да подкрепя "Северен поток 2", който позволява да се доставя газ директно от Русия до северното крайбрежие на Германия. В момента Русия използва още един голям проект "Турски поток", за да разшири своето влияние в "задния двор" на Европа.
През 2018 година беше завършено строителството на морския участък на този газопровод, който преминава през Черно море, като съединява Русия и Турция, а първите доставки на газ се очакват в края на тази година. "Турски поток" е търговският и геополитически триумф на Русия. В търговски смисъл този газопровод помага да се укрепят позициите на "Газпром" в Турция, която е на второ място в списъка с най-големите му клиенти след Германия. От геополитическа гледна точка - газопроводът позволява да се заобиколи територията на Украйна и да се закрепи стратегическото партньорство на Русия с Турция в момента, когато отношенията на Анкара с нейните предишни съюзници от двете страни на Атлантика, се влошават.
Освен това, ако Путин получи своето - второто разклонение на този газопровод ще преминава през България, Сърбия, Унгария и Австрия. За никого не е тайна, че Кремъл се държи доста самоуверено в страните, които условно могат да се нарекат "задният двор" на Европейския съюз. Но тези негови методи, за които така често говорят, като пропаганда, дезинформация и разузнавателни операции, бледнеят в сравнение с дейността му в енергийния сектор. Кремъл не успя да попречи на такива страни, като Черна гора или Северна Македония да постъпят в редиците на НАТО. Но в способността си да привлича на своя страна политици и бизнесмени, като ги съблазнява с доходоносни инфраструктурни договори и доходи - няма равен на себе си.
Европа отчаяно се съпротивлява. Тъй като крайният пункт на "Турски поток" ще бъде Европейският съюз, "Газпром" ще трябва да изпълни този проект в съответствие с европейските антимонополни изисквания. Тези изисквания, разработени най-вече след като през 2009 година Русия спря доставката на газ в Украйна, са съставени така, че да се диверсифицират енергийните доставки и по този начин да се избегне зависимостта от Русия. Едно от тях е енергийните компании да не могат да притежават едновременно транзитната инфраструктура и да продават газ с помощта на тази инфраструктура, а това е сериозно предизвикателство за Москва, която в друг случай би позволила на "Газпром" и да построи газопровода, и да продава газ през него.
Именно заради това Путин приложи немалко усилия, за да намери партньори за "Газпром" на Балканите. По време на своята визита в Сърбия през януари Путин подписа сделка за ревизирането на съвместния проект на "Газпром" и сръбската държавна газова компания "Сърбиягаз" за прокарването на 400 км тръбопровод. През март министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев отиде в България, за да се договори за строителството на още един участък с дължина от 480 километра. Държавната компания "Булгартрансгаз" изяви желание да построи и да управлява участъка от "Турски поток". За целта "Булгартрансгаз" ще трябва да намери около 1,6 млрд. долара. Русия не е готова да предостави тези пари - тя твърди, че България ще получи достатъчно голяма печалба от транзита и продажбата на газ. Българското правителство заявява, че може би част от парите ще бъдат дадени от Брюксел, но това е малко вероятно.
Може би Европейският съюз ще позволи на Берлин да наруши антимонополните изисквания в ситуацията със "Северен поток 2" (така Русия ще притежава и тръбопровода и газа в нея), но Берлин подчертава че този проект ще бъде частен. Но на Балканите ЕС ще следи много по-строго изпълнението на законите. Например, Европейският съюз може да привлече Сърбия към отговорност за подписаните сделки в рамките, на които "Газпром" ще контролира 51% от акциите на "Турски поток." Макар Сърбия да не е член на Европейския съюз в момента тя води преговори за членство. Организацията Energy Community, чиято задача е да следи законите в страните-кандидатки да не противоречат на закона на Европейския съюз, вече предупреди, че проектът "Турски поток" нарушава изискванията на Съюза. По този начин Сърбия може да се сблъска със забавяне на процеса на преговори по членството ѝ.
За да смекчи ситуацията, министър-председателя на България Бойко Борисов заговори, че "Турски поток" ще бъде само един от тръбопроводите, водещ към новия Балкански газов възел, по който ще преминават доставки от Азербайджан и офшорни находища в Черно море. Така, по думите му, Балканският газов възел ще позволи да се диверсифицират енергийните доставки. За негово нещастие Медведев и директорът на "Газпром" Алексей Милер отхвърлиха тази идея. Те не искат България да има възможност да смесва и препродава газ, посредством поддържана от Европейския съюз, търговска платформа. Затова Борисов едва ли трябва да се надява на някакви регулативни компромиси или финансова помощ от Европейската комисия. С други думи - само българските данъкоплатци ще заплатят реализацията на този проект.
София вече има един коз в преговорите с Русия. Според действащия договор с "Газпром" в България руската компания е задължена да плати на страната транзитните такси за газ, който преминава през територията на страната до 2030 година. В момента на подписването на тази сделка по-голямата част от газа се доставяше по така наречения Трансбалкански газопровод, който е свързан с Украйна. "Турски поток" прави този газопровод, който работи от 1980 година просто ненужен. Българското правителство може да подаде иск срещу "Газпром", като поиска огромна компенсация за пропуснатата полза. За да не плаща стотици милиона долари, Путин трябва да предложи на Борисов някакви отстъпки, в това число да гарантира, че Русия ще помогне новото разклонение на "Турски поток", водещо в Европа, да е икономически оправдано.
Сърбия и Унгария трябва да се присъединят към България и заедно да "натиснат" Русия. Разбира се, по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Борисов, обезпокоен от готовността на Кремъл да провокира вътрешнополитически търкания, не иска да рискува и да разваля отношенията си с Москва. Сърбия има своите особени отношения с Путин, който стана важен съюзник за нея по такива приоритетни въпроси като Косово. Министър-председателят на Унгария Виктор Орбан се стреми да закрепи политическите и икономическите си връзки с Русия. По този начин Путин има много възможности да разделя и да владее.
Това как България, Сърбия и другите страни ще излязат от тази ситуация, ще покаже същността и дълбочината на отношенията с Русия. Засега те са сигурни, че ще успеят да намерят начин да сътрудничат с Русия без да влизат в противоречие с Европейската комисия и законите на Европейския съюз.
Може ли да ги виним затова? Те са виждали как големи страни от Европейския съюз, като Германия всъщност са играли тази игра. Но за разлика от Германия, те нямат възможност да внасят поправки в законите и да се договарят за политически компромиси с Брюксел. Освен това Русия не е готова да предлага на източноевропейските страни, в които тя вижда свои подчинени, каквито и да било облаги. По този начин финансовите и политическите рискове ще се стоварят върху такива страни като България и Унгария. И ако те не съумеят да изиграят добре своите карти - ще им се наложи да изхарчат оскъдните си ресурси за реализирането на гигантски проекти, които са истински изгодни единствено за Русия.
Автор: Димитър Бечев за The Foreign Policy
